Банкеръ Weekly

Съдби

СТАРАТА ГВАРДИЯ СМЕНЯ СТИЛА

Посрещането на Нова година е вечер на крайностите в хотел Риц-Карлтън халфмун бей край Сан Франциско. До полунощ обичайната тълпа възрастни джентълмени във фракове и техните елегантни дами се носи плавно под звуците на нежен джаз, изпълняван от деветнайсет членен оркестър. След наздравицата с шампанско обаче центърът на партито се измества в едно от крилата на хотела, декорирано с кадифена драперия. Млади купонджии хвърлят вратовръзките и танцуват техно до два след полунощ. Други налягват по огромните възглавници, метнати небрежно по пода. Марк Уайс, директор по храните и напитките на хотела, сравнява атмосферата с тази на прословутите диви партита, организирани в клубовете на бутиковата хотелска верига на Йън Шрегер.Достопочтената луксозна хотелска верига Риц-Карлтън (Ritz-Carlton), собственост на Мариот (Marriott), започва да налага нов, по-младежки шик в обслужването, придружен, разбира се, от необходимата доза предпазливост, която да задържи и заможните, по-консервативни клиенти. Риц запазва с десетилетия репутацията на своите 58 хотели и курорти безупречно чиста. Само че през последните години традиционализмът постепенно отстъпва място и на някои нови, по-смели похвати. Новите хотели Риц се проектират в по-тясна връзка с конкретната заобикаляща ги среда. Поредният хотел на веригата в Маями бяга леко от обичайния стил Чипъндейл и залага повече на декоративните стилове от началото на ХХ век. Последният Риц в Лас Вегас пък прилича на италианско провинциално имение. В тези хотели парчетата на нашумели попзвезди като Нора Джоунс се чуват по-често от класическата музика, озвучавала общите пространства с години. Веригата Риц-Карлтън се гордее с умението си да осигурява идеалната среда за джентълмени, търсещи изисканост без изненади. Тези клиенти предпочитат официални хотели с безупречно учтив персонал, който изглежда и се държи по един и същ начин където и да е по света. Това е причината барманите на Риц и в Бостън, и в Париж да разклащат всяко мартини точно 12 пъти. Това е и причината защо крайбрежният Риц-Карлтън в Неапол и градският му съименник във Филаделфия изглеждат по абсолютно еднакъв начин. Подходът един хотел във всяко кътче по света върши прекрасна работа до средата на 90-те години на ХХ в., когато веригата повишава цената на нощувката, която и без това е между 5 и 10% по-висока в сравнение с конкурентите. През септември 2004-а бе обявено, че приходите от стая в Риц-Карлтън (най-популярният начин за годишна оценка в хотелската индустрия) са скочили с 14% в сравнение с 2003 г., за да достигнат 182 щ. долара. По-малко формалната обаче, но също толкова луксозна конкурентна верига Фор сийзънс (Four Seasons) има по съшия показател резултат от 208 долара. Ето защо директорът на Риц-Карлтън Саймън Купър залага все повече на неофициалния шик. Намерението му е да подобри представянето на хотелите, като привлече клиенти от модни вериги като Старудс (Starwood's W), където обстановката и обслужването са доста по-небрежни, отколкото в достолепния флагман от старата гвардия. Собствениците на дялове в компанията подкрепят плановете на Купър. Когато първият хотел Риц отвори врати, черното бе цвят, запазен само за погребения, а хората с щръкнали коси бяха пънкари, а не банкери, обяснява Лорънс Гелър, чиято Стратиджик хотел кепитъл (Strategic Hotel Capital) притежава подразделението на Риц в Сан Франциско. Според него си струва обичайната тълпа, пиеща чай по хотелските балкони да бъде поразтърсена в името на новите, по-модни порядки. Но старите навици отмират трудно. Щатски журналист разказа неотдавна класическа случка от хотел Риц-Карлтън в Лос Анджелис. Сервитьор се приближил към двама гости, задълбочени в разговор в лоби-бара на хотела. Господа, ако ми позволите, бих искал да се поинтересувам дали температурата на вашата бира е задоволителна, попитал той с най-любезната си усмивка, тип английски иконом.

Facebook logo
Бъдете с нас и във