Банкеръ Weekly

Съдби

СТАНКА ЖЕЛЕВА ПРЕДИЗВИКА ВЪЛНЕНИЯ В АРТ-СРЕДИТЕ

Станка Желева, художничка и дъщеря на бившия президент Желю Желев, неотдавна попадна в паяжината от забранителни режими за свободно движение на ценности през границите. И извиси глас, основавайки се на авторитета на фамилията и заявлението на баща си пред международната общност, че у нас има свобода на словото. Гласовете на много други художници и галеристи преди нейния не бяха чути.Епизодът нашумя в медиите, което принуди министъра на културата и туризма Нина Чилова да сформира работна група за облекчаване на режима за износ. Националната комисия за опазване на паметниците на културата, която е единственият легитимен консултативен орган към министерството, не бе сезирана. Набързо свиканата група взе временни решения и така създаде впечатлението, че всичко е както трябва. Неколцина представители на Съюза на художниците - председателят Ивайло Мирчев, ексдиректорът на Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ) Георги Липовански и други началници - внесоха на свой ред допълнителна некомпетентност и окончателно объркаха гражданите. За какво става дума?В края на 2004 г. бе прието допълнение към Закона за движимите културни ценности, а успоредно с него бе създаден и инспекторат за документиране и опазване на тези ценности. Така апаратът на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства при Министерството на културата (а вече и на туризма) набъбна с още чиновници. Възложиха му задачата да издава разрешения за износ на съвременни произведения (на живи художници), което досега се правеше от Националната художествена галерия. На нея бе предоставена единствено функцията да дава експертна оценка за картините и да определя цената им. Междувременно на 28 януари 2005-а бе приета Наредба №1 (ДВ/брой 13 от 8 февруари 2005) за реда за извършване на оценка на декларирани движими паметници на културата, собственост на юридически и физически лица, в която най-подробно са описани правилата и документите за тази дейност. Указани са и 21 национални галерии и музеи (приложение №2), в които гражданите могат да разберат дали са собственици на движим паметник на културата. Точно този документ внесе объркване в представите, в това число и на хората от СБХ. Смесването на допълнението с наредбата даде възможност на министър Чилова да обере доста медийни овации като въздател на справедливост. Набързо свиканата работна група върна част от старото статукво и по думите на Борис Данаилов, директор на Националната художествена галерия, разрешителните документи отново ще се издават от този институция - само че временно.Наредба №1 е опит да се въведе някакъв ред на пазара за произведения на изкуството у нас, базирайки се на легитимираната частна собственост. Но седемте й страници разкриват тромава и усложнена бюрократична процедура. При това тя визира описване и документиране единствено на частната собственост, докато за липсите и нередности в държавните колекции и украсата на министерства и други ведомства няма нито дума. Казано с други думи, - държавата се опитва да въведе ред не в собствения си двор, а в двора на съседа частник.Проблемът се усложнява и от режима за търгуване на произведения на изкуството зад граница и обратно. Вярно е, че в набързо свиканата комисия на Нина Чилова има и представители на Агенция Митници, които да защитават интересите й. Но е публична тайна, че финансовите оценки за картините, правени у нас, са продиктувани не от реалните пазарни цени по света, а от фалшивата българска конюнктура. Друг аспект на проблема е манипулирането на нашия артпазар от някои медийни фигури. Логично следва изводът, че акцентът погрешно се измества към нерегламентираните пътища на движимите паметници (картини и пластика) до общото, европейско пазарно пространство. Художникът Станка Желева очевидно случайно се е натъкнала а административните нелепости. Като резултат последваха временни мерки, които не решават нещата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във