Банкеръ Weekly

Съдби

СРЕДНОВЕКОВЕН АВАНТЮРИСТ СВЪРЗВА ЧЕНСТОХОВСКИЯ МАНАСТИР И БЪЛГАРИЯ

На 25 май папа Йоан Павел II короняса в София иконата Св. Богородица Ченстоховска, която се пази в католическата църква в Малко Търново. Тя е донесена в България в края на XIX в. от полски монаси и е копие на чудотворната икона от манастира край град Ченстохова. Наричана още Черната Мадона, оригиналната икона е почитана от векове насам като най-важната полска светиня. Интересното е, че и основаването на Ченстоховската обител, и даряването й с иконата са дело на ктитор с българска кръв. И това далеч не са единствените нишки, които свързват Ченстохова с България.Ктиторът е Владислав, княз на Ополе, една от най-колоритните фигури в средновековна Централна Европа. Този невероятен властолюбец, кариерист и комбинатор е роден между 1326 и 1330 г. и е праправнук на ополската княгиня Виола. А, както пише големият полски историк от XV в. Ян Длугош, княгиня Виола е по род и народност българка. Немски и полски изследвачи, които са се занимавали с проблема, смятат, че тя е дъщеря или на цар Калоян, или на неговия приемник Борил. Омъжена към 1218 г. от цар Иван Асен II за княз Кажимеж I от полската кралска династия на Пястите, българката живее в Полша до кончината си на 7 септември 1251 г. По нейно време полските земи са раздробени на няколко самостоятелни княжества. Княжеството на Кажимеж I и Виола, което има за столица град Ополе, обхваща значителна част от Южна Полша. От този полско-български брак израства мощно родословно разклонение с над 70 князе и още толкова княгини, като последният представител на династията умира през 1672 година. Един от тези князе е и ктиторът Владислав, който е потомък на Виола и по бащина, и по майчина линия. Майка му например е внучка на крал Владислав Локетек, който на свой ред е внук на българката.Ополският княз Владислав наследява княжеския престол през 1356 година. Малко преди това, между 1353 и 1355 г., той се жени за Елисавета, дъщеря на влашкия владетел Никола Басараб. Почти едновременно с Владислав сватба с Анна, другата дъщеря на Никола Басараб, дига и българският цар Иван Срацимир. С други думи - ополският княз и българският владетел са стопроцентови баджанаци и несъмнено поддържат тесни контакти помежду си, тъй като в онази патриархална епоха подобно родство е не по-малко важно от кръвното.Макар и етнически полско, през XIV в. Ополското княжество е васално на Чехия. Сведено до миниатюрни размери (в резултат на поделянето му между потомците на Виола), то е твърде тясно за амбициозния, образован и интелигентен Владислав. Жадният за власт, постове и богатства княз първо опитва късмета си в двора на император Карл IV в Прага. Но тъй като там облагите явно се разминават с апетитите му, около 1359 г. той се озовава в Унгария, където бързо влиза под кожата на крал Лайош I Велики (1342-1382). Изявявайки се като ловък дипломат и даровит администратор, Владислав Ополски е незаменим при всякакви деликатни мисии и заплетени ситуации. За многобройните му заслуги Лайош Велики му поверява най-високия пост в държавата си и го отрупва с почести, подаръци, имения и титли. Като палатин, върховен воевода на Унгарското кралство, Владислав има решаващо участие в четиригодишния плен на своя баджанак Иван Срацимир и маджарската окупация на Видинското царство (1365-1369). През 1370 г. пък неговият патрон Лайош I заема и овакантения трон в Краков, бидейки и унгарски, и полски крал едновременно. Във връзка с това върху ненаситния Владислав се изсипват нови постове (наместник на Лвов, върховен управител на Полша) и обширни имения в различни полски райони, между които и град Ченстохова. Твърдата ръка и алчността на кралския любимец обаче го правят ненавиждан в родината му, като всички събори на рицарството и духовенството от онова време се занимават неизменно и с неговите дела и деяния.После, при настъпилото междуцарствие след смъртта на Лайош I през 1382 г., княз Владислав не само интриганства неудържимо, за да увенчае с полската корона някой удобен за себе си владетел, но и сам посяга към нея, като основания за това му дава принадлежността му към полската кралска династия на Пястите (ополският княз впрочем вече е правил такъв опит и през 1370 г.). Когато обаче разбира, че и този път няма да стане крал, той работи за кандидатурата на Вилхелм Хабсбург, а щом и австриецът губи играта, незабавно се присламчва към победителя, езическия княз на Литва Ягело (1386). Нещо повече: хитрият подмазвач става дори кръстник на новия крал, като му дава и името си - Владислав. Длъжността на щатен фаворит при всеки владетел обаче явно не задоволява ополския княз. Ето защо той се опитва да си създаде държава в украинските владения на полското кралство, където се самопровъзгласява за по Божия милост княз Ополски и господар Руски. По-нататък следват напъни за разпалване на антиполско въстание в Лвов и за въоръжен преврат срещу крал Владислав Ягело в Краков. И - което е най-невероятното - вместо да се окаже на дръвника, арестуваният ополски княз пак спечелва благоволението на литовеца и дори се сродява с него, омъжвайки една от дъщерите си за брат му Александър.Всичко това кара вбесеното полско благородничество да иска все по-настоятелно Владислав Ополски да върне на държавата получените от покойния Лайош Маджарски земи и селища. Князът обаче продължава да ги третира като своя частна собственост и дори залага някои от тях при кръстоносците от Тевтонския орден, смъртния враг на поляците. При това Владислав започва да обгражда полските си владения с гранични укрепления срещу... Полша и дори се опитва да сформира коалиция между кръстоносците, Унгария, Чехия и Австрия, която да смаже кралството (и - естествено - да го възнагради с краковския престол).Този път обаче чашата прелива и през периода 1391-1396 г. крал Владислав Ягело предприема няколко похода срещу застаряващия, изгубил всякакво чувство за реалност Владислав Ополски. Всичките му имения, замъци, градове и села в Полша са конфискувани, а самият той бяга в родното, васално на Чехия Ополе. Последният проблясък преди окончателния му залез е през 1397 г., когато се появява в Краков с крал Сигизмунд Унгарски, на чието застъпничество възлага надеждите си за реабилитация. Претърпявайки неуспех, князът се завръща окончателно в Ополе, където - презрян и отритнат - продължава до сетния си дъх да крои колкото мегаломански, толкова и гротескни планове за реванш, които вече само разсмиват противниците му. Единствените, които се интересуват все още от него, са всевъзможните му кредитори. Владислав Ополски умира в самота и бедност на 8 май 1401 година. Историята обаче обича парадоксите - големият грешник и родоизменник княз Владислав Ополски свързва името си с най-прославения манастир и най-почитаната икона на Полша.В дните на своя апогей, на 9 септември 1382 г., той издава в подарения му от Лайош Маджарски полски град Ченстохова запазената и до днес грамота, с която основава манастира на отците паулини. Като довежда монасите от Унгария, Владислав ги дарява с имения, парични ренти и различни привилегии, които стават солидна основа за забогатяването и възхода на ченстоховската обител.Две години по-късно, на 31 август 1384 г., князът донася в манастира и прочутата икона на Св. Богородица, обявена по-късно за покровителка на Полша. Произходът на тази рисувана с темпера върху липово дърво икона е неясен. Сигурно е само, че е изпълнена във византийско-православен стил и принадлежи към т.нар. тип Одигитрия (покровителка в живота). Най-популярна е хипотезата, че Владислав Ополски я е купил като кралски наместник в Лвов, но на практика тя може да идва от цялата територия между Русия и Византия и дори от... италианската Равена, където също има зографска школа с византийска традиция. Не бива обаче да се забравят и българските моменти в живота на ополския княз (роднинството с Иван Срацимир, окупацията и плячкосването на Видинското царство, в което той също е имал свои владения). Между впрочем - неговият унгарски благодетел Лайош I Велики е известен и с това, че при нескончаемите си завоевателни походи срещу съседните държави граби безмилостно мощи на светци, икони и други църковни ценности.Три десетилетия след смъртта на Владислав Ополски, през 1430 г., Ченстоховският манастир е нападнат и ограбен от една рицарска банда от чехи, поляци и украинци. При тези събития иконата на Св. Богородица е пронизана с меч и обезобразена. В отговор на монашеските молби за помощ крал Владислав Ягело възлага възстановяването й на своите придворни православни живописци. Според документите, тези зографи са българи от Македония, гърци и украинци. Неизвестно защо обаче техните бои се оказват нетрайни и твърде скоро се налага втора реставрация, извършена вече от западноевропейци. Тези манипулации затрудняват още повече изясняването на времето и мястото, в които е изографисан първообразът.Даряван щедро от крале, велможи, духовници, бюргери и селяни, с вековете Ченстоховският манастир натрупва приказни богатства. Славата на обителта и иконата на Черната Мадона непрекъснато расте. Свързаната с тях митология разцъфтява още повече след 1655 година. Тогава именно манастирът издържа кървавата шестседмична обсада на шведите - събитието, което слага началото на края на прословутия шведски потоп, описан така колоритно от Сенкевич.И днес Ченстоховската обител и иконата на Св. Богородица са обект на кръглогодишни поклонничества, като най-многолюдни са те на 26 август. През 1979 г., по време на едно посещение на папа Йоан Павел II в родината му, при манастира е регистрирано и най-голямото стълпотворение в човешката история - 3.5 млн. души (според книгата на рекордите Гинес).Сред посетителите, разбира се, има и българи, които дори не подозират за невидимите нишки, свързващи двете полски светини с нашата страна. А иначе пътеката на българските пилигрими към Ченстохова също има своята вековна и все още непроучена история. Защото още поетът Гжегож от Самбор (1523-1573), описвайки възторжено популярността на обителта в цяла Европа, е отбелязал черно на бяло: Тук от Померания, Волин, Тракия, Инфлантите, Жмудж, Саксония, Прусия, Чехия и Силезия множество идват хора.Какви ли още изненади могат да изскочат, ако някой търпелив изследвач се разрови из ченстоховските манастирски архиви?

Facebook logo
Бъдете с нас и във