Банкеръ Weekly

Съдби

СПРИНТ ПЕЯТ НА БЪЛГАРСКИ В КОРЕЯ

Група Спринт продължава да жъне успехи, но вече в Южна Корея. От шест години съставът има своя кариера и ценители в Азия. Поканени от фирмата Самсунг, музикантите свирят в най-големия увеселителен парк на този континент - Еберленд. Те са и единствените българи, които веселят гостите на американската верига Хард-рок кафе, а вече подготвят и издаването на първия си азиатски албум. В претъпкания с китайци и корейци боинг на България Ер от Москва за София разпознавам познатата физиономия на фронтмена на Спринт Пейо Пеев.Пейо, не ти ли е мъчно за България?- Ето, връщам се! Ще си ходя до Хасково, ще се видя с близки. В България сме за една седмица, после групата отива в Москва и оттам в Италия, където ще имаме участия по рокклубове. Как живеете в Корея?- Имаме самостоятелни стаи с всички удобства, с постоянен ИНТЕРНЕТ, изобщо - чудесно е.Възможно ли е човек да живее само в хотел?- Да, защото условията са отлични. Имам си всичко!И гадже?- Тях ги имам много. От какъв произход?- От жълт.На какви езици пеете в Корея?- Английски, български и корейски. Много харесват българските песни и ние повечето пеем наши неща. Вече сме доста популярни - ЕнБиСи дори направиха филм за нас, който бе излъчен в централно време. Как минава един ваш ден?- Спокойно. Репетираме, свирим си, грижим се за себе си. Вечер работим по два часа и половина или горе-долу толкова.Канят ли ви по частни партита?- Да! Свирихме на най-голямото парти на Ротъри клуб - Азия и на новогодишното парти на американския посланик.Тогава изпълнявате песни, които са поръчани, или...- О, свирим си нашата програма. Пеем и на български.Интересувате ли се от България?- Непрекъснато следя какво става у нас по ИНТЕРНЕТ. Има много нови групи, които са излезли и които ми харесват. Ние направихме една агенция и сега започваме да изнасяме групи от България за Азия. Поканихме Обратен ефект и Лора. Поп- и рокиндустрията в Азия са много развити. Там искат състави, които свирят на живо.Кой ви е сериозна конкуренция от чуждестранните изпълнители?- Американци, австралийци, канадци.А други успели източноевропейци?- Нямаме конкуренция. В момента сме на особено висока почит.Фенове имате ли?- О, да! Познават ни и по улиците, искат автографи.В България обаче освен старците май вече никой не ви знае.- Малко е тъпо, но финансово погледнато, нещата са поставени на друга основа. А в Азия публиката много ни уважава. Цени ни. Хората искат да слушат жива музика. Преди две години правихме едно турне с новата ни програма из клубовете в България и доста се разочаровахме. Нямам нищо против да бъда в родината си, но да работя както навремето - да има концерти. Сега разбрах, че вече и концерти не правят. Щото с тия митинги, на които свирихме всички навремето, хората днес не ни щат и концертите. Казваш, че 92-ра година си се отказал от демокрацията. От какво точно ти докривя? - Първите концерти Рок за демокрация ги направихме аз, Вили Калайджиев, а Васко Кръпката продаваше билетите. Но после много колеги от бранша започнаха да се изкачват по стъпалата пред Александър Невски нагоре, за да застанат до говорещите. Но си мисля, че те трябваше да пеят, наместо да катерят стъпалата редом с нови политици. Тогава заминах за Италия, после за Русия. Сега в Корея сме едно много хубаво малко българско общество. Събираме се, купонясваме, нямаме никакви проблеми.Имате ли предпочитана публика?- Японците са най-хубавата публика! Те пищят, все едно че са на концерт на Бийтълс, и снимат непрекъснато от първите редове с мобилните си телефони. В един клуб с 2000 места при нас дойдоха огромна група момичета и така пищяха, така се хвърляха, че се почувствахме като суперзвезди. В техните клубове изобщо не е като у нас, когато някой просто ти подвиква: Я, изсвири там нещо! Азиатците идват да слушат и да куфеят. Най-неприятни като публика обаче са американците - те застават като стена пред сцената, блокират всички останали, размахват бири…Публиката поръчва ли любими песни?- Практически не. Ние имаме реноме и не ставаме за изпълнения по желание. Има филипински групи, които свирят според исканията на публиката. Дори когато ни викат на бис, ние решаваме какво ще изпълним, но си познаваме и вкуса на публиката. Още колко години живот по самолети и хотели предвиждаш?- Още много. Пеем, живеем, доволни сме, имаме настояще, а бъдещето пак от нас зависи. Нямаме страхове, имаме свобода.

Facebook logo
Бъдете с нас и във