Банкеръ Weekly

Съдби

СПРИНЦОВКАТА СРЕЩУ СПОРТА

ВОЙНАТА С ДОПИНГА ИЗГЛЕЖДА ВСЕ ПО-ОБРЕЧЕНА. И БЕЗСМИСЛЕНАЕдна използвана спринцовка с няколко капки течност в нея е на път да доведе до революция в света на спорта. Мистериозен треньор я подхвърли през юни на допинглабораторията на доктор Дон Катлин в Лос Анджелис, с което разкри съществуването на тайния стимулант тетрахидрогестринон (ТHG) и доведе до най-мащабното разследване в историята на леката атлетика. Веществото в спринцовката се оказа толкова просто, че и най-модерните тестове не го ловяха. Катлин все пак успя да разработи ефективен тест, но още не е ясно колко дълго THG е бил използван тайно, нито колко спортисти са прибягвали до него. Първото изпитание за новия метод на доктор Катлин бе през август, когато в Германия чрез него бе тестван Дуейн Чеймбърс. Резултатите на европейския шампион на 100 м се оказаха положителни. След него изгоряха и четирима американци - бегачката на средни разстояния Реджина Джейкъбс, чукохвъргачът Джон Макюън, гюлетласкачът Кевин Тот и още един, чието име още не е обявено. В последна сметка Световната лекоатлетическа федерация (IAAF) реши да отвори за повторен анализ над 400 проби, взети от първенството в Париж. Същото ще се случи в плуването и ръгбито. Самият Чеймбърс, чието наказание може да е всякакво - между две години и доживот - категорично отрича да е знаел, че използва забранен препарат. Той отклони обвиненията към украинския си треньор Реми Корчемних и към Виктор Конти, известен производител на хранителни добавки. Конти притежава компанията Балко в Сан Франциско. Негови клиенти освен Чеймбърс са олимпийската шампионка Марион Джоунс, тенис-легендата Иван Лендъл, бейзболните суперзвезди Бари Бондс и Джейсън Джамби. В щатската лекоатлетическа федерация са убедени, че THG произлиза именно от лабораторията на Балко. ФБР вече започна разследване срещу Конти, по което за даване на показания са призовани 40 от най-прочутите американски спортисти. Както и да завърши този скандал, той по-силно от всякога поставя въпроса за ролята на допинга в спорта. Важно е преди всичко отношението на публиката - коментира шефът на английската лека атлетика Дейв Муркрофт. - Когато Бен Джонсън бе заловен на олимпиадата в Сеул, мнозина ми казаха, че не намират постъпката му за чак толкова осъдителна. Според тях именно благодарение на допинга състезанието е било така атрактивно и вълнуващо. Може би спортът изважда на бял свят най-лошото от зрителите. В Римската империя те са се наслаждавали на гладиаторските касапници. Днес хората също искат истински, свирепи битки. И са доволни да ги получат, независимо от цената. Същата теза изказа пред Обзървър и един прочут английски атлет от близкото минало: Публиката не иска да гледа как един чист спортист печели на 100 метра за 10.5 секунди. Тя предпочита да види как допингирани до козирката свръхчовеци се справят за 9.5 секунди. Ако за целта се нарушава законът, голяма работа. На зрителите не им пука. Краткосрочно предимство пред конкурентите или дългосрочно добро здраве - това е изборът, който атлетите трябва да направят днес - отбелязва Хедър Рос, бивша известна хърделистка. - За съжаление повечето избират краткосрочното. Според Рос допингтестовете сега не са по-ефективни, отколкото през 70-те години. Била съм на състезания, където всички въздишат с облекчение, ако се окаже, че няма да минават на тест. Познавам лично спортисти, които са прекъсвали кариерата си, за да не изгърмят с допинг. Виждала съм жени с бради, мустаци и мъжки гласове, виждала съм и празните спринцовки в тоалетните. Всичко това е резултат не на желание да надскочиш себе си, както го представят, а на най-обикновена алчност. И ако мислите, че THG е единственият препарат, който се разпространява тайно, значи сте безнадеждно наивни. Случващото се в Калифорния е само върхът на айсберга.Въпросът е как да бъде намерена и останалата част от този айсберг? В Англия вече има горещи линии за разкриване на забранени стимуланти, като обещаха и материални стимули за всякакви сведения в тази насока, но телефоните само събират прах. В Америка скандалът с Балко окупира челните страници на вестниците за три-четири дни, след което утихна. Междувременно едно проучване показа, че един от всеки 15 спортуващи в училище взима стероиди. С това явление би трябвало да се бори американският олимпийски комитет - същият, за който бе доказано, че е прикрил над 100 положителни допингпроби на свои атлети. В щатския бейзбол и хокей мерките за борба с незаконните стимуланти могат да се опишат само с една дума - смехотворни. В отбора почти нямаше момчета, които да не взимат нещо допълнително, признава бившият бейзболист Хосе Кансеко. Сега мнозина твърдят, че случаят с THG ще промени коренно света на спорта. Чък Йесалис, професор от университета на Пенсилвания, смята, че ефектът ще е като от термоядрена бомба. Не липсват и мнения, че историята с THG е отлична възможност за спорта да се изчисти и да спечели нови почитатели. Дори и 50% от най-известните атлети да са наказани за игрите в Атина, какво от това? - пита Ейдриън Меткалф, сребърен медалист от олимпиадата в Рим. - Хората искат да гледат състезание, а не просто няколко известни имена. Иначе популярността на атлетиката ще продължи да спада. За Меткалф е достатъчно показателно, че Адидас и Кока-Кола отказаха да подновят спонсорските си договори с IAAF. Това доказва каква е популярността на атлетиката в момента. Проблемът е, че в нашия спорт го няма големия символ, еквивалента на Роналдо или Тайгър Уудс. Последният спортист от такава величина бе Карл Люис и не виждам кой може да го замести днес. Ако има нещо, от което големите рекламодатели да се боят, това е един допингскандал. Неслучайно Найк насила убеди Тим Монтгомъри и Марион Джоунс, най-бързите мъж и жена на планетата, да прекратят работата с треньора Чарли Френсис. Именно Френсис, по прякор Химика, тласна Бен Джонсън към пропасттаПо същата причина от Адидас настояха тяхното рекламно лице Денис Люис да скъса с доктор Екарт Арбайт, създателя на знаменитата източногерманска допингова индустрия. Същевременно обаче големите спонсори никак не се притесняват от допингаферите във футбола, ръгбито, баскетбола, хокея. По странна ирония леката атлетика страда именно от собствените си опити да се изчисти. Във футбола забранените стимуланти се разпространяват лавинообразно, но никой не се е загрижил особено. Преди две седмици нападателят на Интер Мохамед Калон даде положителна проба за нандролон. Случката едва намери място на задните страници на италианските вестници. От Световната антидопингова агенция (WADA) настояват за стандартни двугодишни наказания. А за президента на ФИФА Сеп Блатер това са твърде драконовски мерки. И Калон спи спокойно, за разлика от Чеймбърс. По принцип след положителна допингпроба спортистите имат две възможности. Всъщност три, ако включим и доброволното самопризнание, но нека не залитаме към фантастиката. Първата е да обявят, че са взимали незаконния стимулант с медицински цели. Това донякъде пасва за случая със спринтьорката Кели Уайт, която твърди, че е използвала модафинил, за да лекува наркотична зависимост. Макар че ако това е истинската причина, президентът Буш има сериозни основания за тревога. Препаратът бе открит в пробите на почти половината американски атлети, което говори за шокиращи нива на наркоманията в САЩ. Или за откровена лъжа. Втората възможност за спортиста е да обясни, че е приел стимуланта неволно, без да знае. Което също не е твърде убедително. При повечето състезатели коефициентът на интелигентност наистина е нисък, но не толкова, че да не забележат как някой им пробутва смайващо скъпи стимуланти в питието. Все пак Чеймбърс прибегна точно към този похват и обвини за всичко треньора си Корчемних. При което е логично да се запитаме кой ли може да е бил онзи загадъчен тип, подхвърлил спринцовката на допингполицаите? Поне трима души имат добър мотивСпоменатият Чарли Френсис-Химика, за да отмъсти на избягалата Марион Джоунс, като я свърже със зловещата Балко. Отмъщението би могло да тласне към подобни постъпки и Джон Смит, който преди появата на Корчемних бе най-прочутият треньор в Америка. Украинецът, извел навремето Валери Борзов до две олимпийски титли, му отмъкна под носа някои от най-обещаващите млади таланти. На трето място сред заподозрените идва бившият спринтьор Линфорд Кристи - Чеймбърс имаше договор с неговата мениджърска агенция, но го разтрогна шумно и избяга при конкурента Джон Реджис. Разбира се, всички тези хипотези целят само да задоволят жаждата на обществото за детективски историйки. Основният въпрос е не кой предизвика скандала, а какво следва от него? Няма съмнение, че случаят с THG ще предизвика промени в спорта. А какви точно ще са те - тук специалистите са разделени на два лагера. От първия настояват да се затегне още повече контролът, да се увеличат наказанията, да се търси отговорност не само от състезателите, но и от техните треньори, агенти, мениджъри. На другия полюс са привържениците на либерализацията, между които попада и професорът по културология от Стафордшър Елис Кешмор. Кръстоносният поход срещу допинга е скъп, неефективен и безполезен - изтъква той. - Време е спортът да получи малко свобода, да се премахнат списъците със забранените вещества и да се оставят атлетите сами да решават дали ще вземат стимуланти. Очевидно е, че опитите да се заобикалят тестовете ще продължат. По-добре е допингът да бъде разрешена спортистите да декларират какво употребяват. От WADA пък в отговор ще им обясняват каква е вредата от въпросния препарат и какви максимални количества е разумно да се вземат. В края на краищата агенцията бе създадена именно за да пази здравето на спортистите, напомня Кешмор. Становището на професора скандализира по-традиционно мислещите спортни деятели. Но в спорта няма и не може да има абсолютни морални категории, защитава се той. Определенията за измама и честна игра са претърпели големи изменения с времето. Днес например спортистите се състезават с ортопедични и кухи подметки, вместо с плоски и тежки. Тичат върху специално създадени изкуствени повърхности, вместо върху сгурия. И освен това тренират - нещо, което е било смятано за явна измама в началото на ХIХ век. Трябва да помислим, преди да обявим нещо за престъпление - продължава Кешмор. - Иначе се стига до явни противоречия. Ако състезател по стрелба с лък използва контактни лещи, за да подобри зрението си, това не ни пречи. Ако обаче вземе бетаблокери, за да успокои нервите си, го наказваме. Къде е разликата?Предложенията на Кешмор ще скандализират идеалистите, които още вярват в идеалите на Кубертен. Но те очевидно са малцинство. Колкото до по-практичното мнозинство, единствената причина да смятаме допинга за нещо мръсно е сегашната политика на спортните управници. Повечето стимуланти не са по-мръсни от продуктите, които телевизията рекламира всяка вечер. Глупаво е да се лъжем, че печелим войната с допинга - подчертава Кешмор. - Предложеното от мен не е размахване на бяло знаме, а просто признание, че и спортът, като всяка друга област на културата, се променя и развива.

Facebook logo
Бъдете с нас и във