Банкеръ Weekly

Съдби

Според Пакта за стабилност: МЕДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ ИМАТ ПРОБЛЕМ С ВЛАСТТА И СЕБЕ СИ

Българското медийно законодателство, макар и формално съобразено с изискванията за членство в ЕС, има проблеми с прилагането, се казва в проучване със заглавие Медиите в Югоизточна Европа - законодателство, професионализъм и сдружения. Докладът е написан от работна група към изпълнителния секретар на Пакта за стабилност (Media Task Force) Яша Ланге. Екипът е изследвал девет страни от региона - Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Македония, Молдова, Румъния и Сърбия и Черна гора. Наблюденията са обобщени в края на миналата година. Докладът описва медийния пейзаж и дава информация за медийното законодателство, журналистическия професионализъм, медийните сдружения и активността на донорите в различните страни, се казва в преамбюла му. България е приела много от социалните и правните норми, които защитават свободата на словото и достъпа до информация, но прогресът е неустойчив - продължават от Пакта. - Поправките в медийното законодателство, направени до края на 2002 г., донесоха смесени резултати. От една страна, Законът за радио и телевизия, приет през 2001-ва, и поправките в Закона за далекосъобщенията от 2002-а намалиха държавния контрол в регулаторния процес. От друга обаче, някои ключови недостатъци от старото законодателство бяха репродуцирани в новото, въпреки препоръките на независими медийни организации към Съвета на Европа и Европейската комисия. В изследването дават като пример начина, по който е бил създаден сегашният надзор на електронните медии в страната. Според авторите му това е станало така, както са били избрани и предшествениците на СЕМ - чрез налагане от управляващото парламентарно мнозинство на достатъчна за взимане на решение квота в регулаторния орган.Генералният извод на доклада е, че в страните от Югоизточна Европа медиите са многобройни, но че малко издания сред тях могат да бъдат наречени независими според съдържанието на информацията, коментарите, както и по начина, по който самите медии са се появили на бял свят. В частта, отнасяща се до пресата, екипът на Ланге е отбелязал: Българите имат избор между девет национални всекидневника, два национални седмичника, над 50 регионални седмични издания и широк кръг списания. От друга страна, възприемането на професионалните стандарти остава сериозен недостиг. Отразяването на събитията често е непрофесионално, манипулативно и нетолерантно. Квалифицираните журналисти във важни сфери като съдебната система, икономиката, местното управление или етническите отношения са рядкост. Професионално направените разследващи репортажи за корупция или за организираната престъпност са ограничени в няколко издания. Германският издателски концерн ВАЦ контролира двата най-големи всекидневника и предлага икономически условия, които заплашват съществуването на местните конкуренти. Руски инвеститори, включително и с противоречива репутация, контролират някои по-малки издания и ги използват да прокарват специфични политически и бизнес интереси. От този пасаж става ясно, че авторите на доклада не са съвсем наясно със структурата на българския печат или че нищо с тираж под 50 000 екземпляра не попада в полезрението им. Но се случва...От Пакта за стабилност демонстрират познания и за българските електронни медии. В доклада е отбелязано че основните проблеми на българската радио- и телевизионната среда остават политическият контрол върху държавните медии, политизираният лицензионен процес и все още сравнително ограниченият и манипулиран рекламен пазар, които възпрепятстват растежа на независимите станции, особено в местен и регионален мащаб.

Facebook logo
Бъдете с нас и във