Банкеръ Weekly

Съдби

СПОМЕН ЗА УЧРЕДИТЕЛНАТА СБИРКА НА МУЛТИАРТ

През есента на 1988 г. имах привилегията да присъствам на учредителната сбирка на новосъздаващото се дружество Мултиарт, което много бързо прерасна в холдинга Мултигруп. Присъствието ми бе продиктувано от два факта - моето познанство с един от първите сътрудници на Илия Павлов, музикант от Софийската опера (Никола Марчев, известен като Кольо Тубата), и работата ми в културния отдел на в. София нюз, който вече излизаше на пет езика. Сбирката, прераснала в богат коктейл, се състоя в апартамент в кооперацията на ъгъла на бул. Патриарх Евтимий и ул. Раковски - където се беше настанила Мултиарт. Бях подранил. Това позволи на моя познат музикант да ми представя всеки от пристигащите, главно възрастни хора. След третия или четвъртия схванах, че се събира бивша и настояща партийна номенклатура от висшите етажи на някогашната (от Вълкочервенково време) и настоящата власт. Домакини бяха, както по-късно се разбра, седем души, облечени в досущ еднакви черни костюми, мълчаливи и сдържани, оказващи нужното внимание единствено на по-високопредставените гости. Коректно е да добавя, че макар и със закъснение от час и половина-два, на сбирката пристигна и друг журналист - Панайот Денев, тогава репортер в БТА. След интензивно пиене и замезване в компанията на по-нископоставените пристъпих и към служебните си задължения. Отдели ми внимание точно Илия Павлов, който ме успокои, че ме познава от Полиграфическия комбинат и от близкото съседство с в. Иени ъшък - Нова светлина, в който, потвърди той, бил работил. С доста неясна терминология и с още по-неясни представи за бъдещата работа на Мултиарт г-н Павлов се опита да ми разкаже за структурата на фирмата, предмета на дейност (търговия с произведения на изкуството от антични времена до съвремието) и първите стъпки, които смята да предприеме. Той сподели, че Мултиарт ще се управлява от директорски борд от седем души, които ще оглавяват фирмата на ротационен принцип всяка година. С което първият ми контакт с Илия Павлов приключи, а в София нюз успях да публикувам доста нескопосана и неразбираема информация, отпечатана само в английската емисия. Втората ми среща с г-н Павлов бе три години по-късно, вече на новия адрес на Мултигруп в сградите на бившето АОНСУ в Горна баня. Предлагах му да поеме издаването на наистина първото легитимно частно издание в България, списание М, от което бяха излезли четири броя, преди в Москва да убият собственика му Петър Чернев. Илия Павлов ме изслуша много внимателно, но сподели, че на този етап не предвижда разгръщането на издателска дейност (и по-късно, та чак до днес, той показа, че няма отношение към изграждането на медиен масив). Припомних му първата ни среща в Мултиарт и още едно място на познанство, което така и не обсъдихме предишния път. Иде реч за първите прояви на фестивала Аполония в Созопол, където Илия Павлов бе един от координиращата група момчета с уоки-токита (мобилните телефони се появиха десетилетие по-късно у нас). С което приключиха и контактите ми с титуляра на Мултигруп, сетне MG, макар опитите ми да спася списание М да ме заведоха още няколко пъти в Мултиарт. Което си беше на същия адрес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във