Банкеръ Weekly

Съдби

СПОМЕН ЗА ДЖОН КРЕЙН - МЕЦЕНАТА НА МАЙСТОРА

В летните горещници лениво и слънчасало се отвори дума за юбилейните изложби - всички предстоящи - в София. Сръчни хора вече се боричкат около сянката на Димитър Казаков-Нерон и неговата 70-годишнина през 2003-а, а други още по-сръчни подготвят собствената си 70-годишнина през 2003-а, разполагайки с медийно влияние и... партийна подкрепа. И докато наоколо се води тиха битка между една сянка и един публичен мъж, някак неусетно се изнизаха цели шест месеца от 120-годишнината на Владимир Димитров-Майстора. Вярно, в Съюза на художниците подготвят голяма изложба през есента, в която със своите фондове ще участва и Кюстендилската галерия, разполагаща с голямо количество творби на своя земляк, но пък в тежко финансово състояние. Есента видимо не е избрана случайно - тя е началото на културния сезон 2002/2003, в който попадат и споменатите вече две годишнини. Куражът и самочувствието на живите - очевидно - е нараснал до такава степен, та те вече се равняват с Майстора. Преди две десетилетия, когато чествахме навреме(!) века на Владимир Димитров, подобно нещо бе възможно, само че далеч не в днешните мащаби.Отминалата 120-годишнина от рождението на Майстора е чудесен повод да разкажем и за големия негов меценат - американеца Джон Крейн, чиято роля в живота на твореца и до днес се тълкува нееднозначно. Във всеки случай, примерът му е поучителен за днешните замогнали се граждани. Още повече че и срещата между художника и неговия финансов благодетел има кръгла годишнина - осем десетилетия от тогава.Срещата е в Рим, където пловдивският търговец и фабрикант Владимир Цанов урежда чрез литературния критик на вестник Ил Месаджеро участието на Владимир Димитров в редовната годишна изложба на римските зографи. Журито пристига в квартирата на Майстора и подбира около 30 рисунки с туш. По същото време в италианската столица пребивава и Джон Крейн, чийто баща д-р Чарлз Крейн (сенатор и посланик на САЩ в Китай) е един от най-известните меценати отвъд океана. Синът споделя неговата философия и продължава благородното му дело. При това в неговите жили тече славянска кръв. А материалното му състояние му позволява да поддържа изкуството на такива европейски знаменитости като балерината Ана Павлова и художника Билибин от Русия, чешкия художник Алфонс Муха и други. Споменатият пловдивски индустриалец запознава Крейн с Майстора, който показва работите си, рисувани в Рим. Свидетели твърдят, че американецът мълчал като сфинкс и много сериозно се отнесъл към творчеството на българина. След което откупува всичко за 300 хил. лв., с които художникът погасява дълговете си и остава още известно време във вечния град. Придобивките си Джон Крейн получава в Прага, където следва устната договореност българинът да работи за него и баща му, а те да финансират творчеството му. Един от капризите на американеца е Майстора да нарисува негов портрет, както и портрет на проф. Н.П. Кондаков, също подкрепян финансово от фамилията Крейн. Художникът изпълнява поръчката и получава за портрета на Крейн 20 хил. крони.Закрепнал финансово и гарантирал си сигурност в работата, Майстора решава да посети Америка и се договаря с Крейн да работи в Ню Йорк срещу 300 щ. долара месечно, а в България - срещу 150 щ. долара. Но здравето му не издържа на новия климат и той е принуден да се завърне у дома, минавайки пътьом през Мюнхен, където основно се подлага на лекарски преглед. Съдейства му друг голям български художник - Кирил Цонев.При завръщането си през 1924 г. Майстора се установява в село Шишковци, свободен от финансови грижи и всекидневни проблеми. Периодът е много плодотворен, за което свидетелстват знаменитите му платна, останали в България. Пак благодарение на Крейн той посещава Цариград през 1926 г., където се ражда не по-малко знаменитият му и много ценен цикъл от картини, акварели и рисунки. По-късно тези цариградски сюжети също заминават при Крейн в Прага и дори се говори за изложба в Берлин или Виена. Майстора не се съгласява, защото американецът намалява субсидията до 9 хил. лв. и художникът започва да влиза в нови дългове. През 1928 г. Джон Крейн се прибира в Америка и уведомява чрез секретаря си, че преустановява финансовата помощ за българина. Така, след четири години на относително спокойна работа, Владимир Димитров отново е принуден да излезе на пиацата. След няколко несполучливи опита за помощ, едва през 1930 г. със съдействието на Сирак Скитник и Александър Божинов Майстора той е назначен за прогимназиален учител, командирован към Министерството на просвещението. Синекурна длъжност, на каквато тогава са били назначавани известни български творци - главно художници и писатели, за да могат да работят. Изглежда, българската държава по онова време е работила доста по-умно, отговорно и перспективно в сравнение с днешната. А Майстора има задължението редовно да се отчита с картини пред нея, което той прави. Точно заради този нов знак на прословутата му честност се появяват и напреженията между него и колегите му синекуристи, които нямат никакво намерение да даряват държавата с творчеството си, макар да са издържани от нея. Благодарение на тази негова честност Никола Мавродинов, уредник на тогавашния художествен отдел на Народния археологически музея, подбира голямо количество качествени и типични за стила на Майстора картини, чрез които се създава и картинната галерия (днес Националната художествена галерия). Част от работите отиват по посолствата и консулствата на Царство България, където по-късно следите им се губят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във