Банкеръ Weekly

Съдби

СПИН-СКАНДАЛ ЗАПЛАШВА РЕПУТАЦИЯТА НА БАЙЕР

Международната репутация на фармацевтичния гигант Байер (Bayer) бе сериозно накърнена, след като в четвъртък (22 май) щатският всекидневник Ню Йорк таймс (New York Times) публикува потресаващи документи, засягащи нейното американско подразделение за кръвни продукти Катър байълоджикъл (Cutter Biological). Вестникът обвинява компанията, че в средата на 80-те години на XX в. е продала на хемофилици в Азия и Латинска Америка лекарства на стойност милиони долари, които може би са били заразени с вируса на СПИН. В същото време Катър байълоджикъл е продавала своя нова и по-безопасна версия на животоспасяващия продукт в Съединените щати и Европа. В резултат стотици болни от хемофилия само в Хонконг и Тайван са се заразили и много от тях днес вече са починали.Лекарственият концентрат, наречен Фактор VIII, е предназначен да доставя на хемофилиците липсващото вещество, без което тяхната кръв не може да се съсирва. Някои болни използват подобни продукти по три пъти седмично, за да спрат започнало кръвотечение или да го предотвратят. Днес тези лекарства се произвеждат под изключително строг контрол, тъй като за тяхна основа се използва човешка кръвна плазма. Но преди двайсет години, в зората на СПИН-епидемията, животоспасяващият лекарствен продукт се оказва убиец. По онова време все още няма разработен тест за откриване на вируса на СПИН и кръвта дори само на един серопозитивен донор можела да зарази цялата суровина за направа на лекарствения концентрат (по онова време кръвната плазма се съхранявала в огромни басейни). По този начин в САЩ били заразени хиляди хемофилици. Байер и три американски фармацевтични компании - Армър фармъсютикъл (Armour Pharmaceutical), Бакстър интърнешънъл (Baxter International) и Алфа теръпютик (Alpha Therapeutic), се оказаха въвлечени в един от най-катастрофалните медицински скандали на нашето време. През последните 15 години те са изплатили на серопозитивните хемофилици в Щатите близо 600 млн. щ. долара като компенсация, че са им продавали опасен за живота им продукт. Но докато на Запад компанията Катър и нейните конкуренти реагират мигновено на обществения скандал (през февруари 1984 г. Байер представя нова версия на продукта, която е преминала топлинна обработка за унищожаване на вируса на СПИН), азиатците са погълнализалежалите количества от старото рисково лекарство. Все още не е ясно дали Байер, като компания майка на Катър байълоджикъл, може да бъде подведена под съдебна отговорност за това, че е подложила на риск живота на хиляди хора, като им е продавала стар продукт - при наличието на нова и по-безопасна версия. Ясно е обаче, че поне за известно време федералните регулаторни органи като щатската Комисия за храни и лекарства (Food and Drug Administration) са потулвали презокеанските продажби. Чак през май 1985 г., когато СПИН-паниката достига и до Азия, компаниите са официално посъветвани да оттеглят рисковите препарати и да разрешат проблема тихомълком, а надзорната комисия гарантира, че няма да уведомява Конгреса, лекарското съсловие и обществеността. Маркетинговият капанПрез юли 1982 г. щатският Център за контрол върху болестите съобщава, че трима хемофилици в страната са заразени с новата болест СПИН и предупреждава, че опасният вирус вероятно се пренася с кръвни продукти. Фармацевтичните компании са принудени да усложнят производството на всички лекарства, базирани на човешка кръв, така че да гарантират безопасност на паникьосаните потребители. През февруари 1984 г. Катър байълоджикъл - последна от четирите големи компании, произвеждащи продукти за хемофилици, започва да продава плазмен концентрат, преминал през топлинна обработка. До август същата година обаче базираната в Северна Каролина фирма продължава да произвежда от старото, необработено лекарство. Проблемът бил, че Катър притежавала твърде големи количества от съмнителната, но затова пък ужасно скъпа суровина, които не можела да си позволи просто да бракува. Американската компания продължава да продава лекарства, направени от рискова и вероятно заразена суровина чак до средата на 1985 година. Според фирмената документация, дотогава са изнесени близо 100 хил. дози от това лекарство на стойност около 4 млн. щ. долара. Само през първите три месеца на 1985 г. в Аржентина са продадени 1200 дози от лекарството, а в Далечния изток (Тайван, Сингапур, Малайзия и Индонезия) - 1600.През май 1985 г. страхът от СПИН достига и до хемофилиците в Хонконг. Местните дистрибутори спешно се свързват с централата на Катър в САЩ и съобщават за нарастващата паника в района. Деца, болни от хемофилия, били заразени с вируса на СПИН. Родителите им истерично обвинявали за това кръвната плазма. Доктор Чан Тайкуон, който се грижи за хемофилиците в болницата Кралица Мери в Хонконг, съобщава, че 40% от неговите пациенти днес са серопозитивни. Доктор Шен Мингшингкойто отговаря за най-голямата клиника за болни от хемофилия в Тайван, разказва пред Ню Йорк таймс, че чак през месец юли 1985 г., след като посетил медицинска конференция в САЩ, научил със сигурност, че високите температури убиват вируса на СПИН. При завръщането си в Тайван той настоял пред местните власти незабавно да прекратят вноса на необработен термичен плазмен концентрат. По-късно правителството му дава медал за спасителната реакция. Въпреки това 44 души от пациентите на доктор Мингшинг се заразяват със СПИН. До днес 22-ма от тях вече са мъртви. Байер разпорежда на Катър да спре износа на рисковото лекарство чак през юли 1985 година. Официалното обяснение на немската компания майка е, че през 1985 г. индустрията е страдала от сериозен недостиг на кръвна плазма и липсата на достатъчно суровина е попречила на Катър байълоджикъл да произвежда по-големи количества от подложен на топлинна обработка лекарствен концентрат. Всъщност обаче щатският клон на Байер е използвал част от ограничените си уж запаси, за да произвежда от старото, по-евтино лекарство дори през 1985 година. Освен това, според говорители на Байер, в някои страни новият продукт твърде късно получил лиценз за продажба. Тайван и Хонконг били сред тях. Според представител на тайванското министерство на здравеопазването обаче, Катър байълоджикъл подала молба за лицензиране на новото лекарство за хемофилици чак през юли 1985 г. - около година и половина след като то се разпространява в Съединените щати. Според разкрити от журналистите документи, веднъж мениджърите на Катър дори се опитали да забавят издаването на разрешителното за продажби в Япония, за да успеят да се отърват от застоялите количества от старото лекарство. Байер твърди, че това не е вярно.Може би е време съдът да реши дали уважаваният фармацевтичен гигант се е държал етично спрямо своите клиенти - не само в САЩ и в Европа, но и в Далечния изток.

Facebook logo
Бъдете с нас и във