Банкеръ Weekly

Съдби

СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ СРЕЩУ ПРЕЗИДЕНТА

След 11 септември 2001-ва светът се обърка. Може би защото осъзна собствената си безпомощност. Въпросът, който хората непрекъснато задаваха, беше: Как така специалните служби нищо не са знаели?.Заложник на специалните службиСкандалът с американските специални служби, в който се оказа въвлечен и американски президент, е в разгара си. И неговият изход до голяма степен ще зависи от изхода на слушанията в комисията по разузнаването на Сената и Долната камара. Тази комисия трябва да отговори на два въпроса - защо специалните служби не са могли да предотвратят терористичните актове на 11 септември и какво евентуално се е знаело в Белия дом. Два дни преди началото на разследването в Конгреса ЦРУ и ФБР си размениха остри взаимни обвинения. Първо в Нюзуик се появи информация, че половин година преди терористичните актове на 11 септември ЦРУ е разполагало със сведения за двамата бъдещи нападатели и за техните връзки с Ал Кайда, но не е предало тези данни на ФБР. Ден по-късно представители на ЦРУ пожелали анонимност, съобщиха чрез медиите, че ФБР е получило данните за тези двама терористи и това се потвърждава от копията на електронните писма и записите на телефонните разговори между двете специални служби, с които разполагало ЦРУ.Следващият въпрос, който възниква е - споделили ли са специалните служби своята информация с президента Джордж Буш? Както е известно, всеки ден в 7.45 часа шефът на ФБР Робърт Мюлер се явява в Овалния кабинет, за да направи 40-минутен доклад пред президента на тема - заплахите на световния тероризъм. Или специалните служби не са знаели нищо и тогава началниците им ще отговарят за това. Или са знаели, но не са придали нужното значение на информацията, което също ще доведе до оставката им. Или са знаели, но нарочно не са информирали Белия дом. Или пък са го информирали, което вече ще доведе до неприятности за администрацията. Естественото и отработено с десетилетия поведение на американските специални служби предполага мълчание и поемане на отговорността, за да не падне тя върху президента. За последен път този принцип беше нарушен по времето на Уотъргейт. Но нито Америка, нито светът досега са се сблъсквали с такава трагедия в мирно време, както на 11 септември. При тези обстоятелства е под въпрос дали секретните служби на САЩ ще искат да поемат огъня върху себе си.Гонителят на специалните службиМалко след победата на десницата на парламентарните избори във Франция през юни президентът Жак Ширак неочаквано подгони шефовете на контраразузнаването Жан-Жак Паскал и на разузнаването Жан-Клод Кусеран. Поводът е, че ръководените от тях служби били събирали компромати за Ширак по време на предизборната кампания през пролетта на 2002 година. При това действали по указанията на друг кандидат за президент - основния конкурент на Ширак, Лионел Жоспен. Ведомствата на Паскал и Кусеран са разследвали връзките на президента с японския бизнесмен Соити Осада и ливанския милиардер и премиер Рафик Харири. Френският президент не създаде специална комисия и не поиска официална проверка на обвиненията по негов адрес. Той по-скоро би уволнил горепосочените господа.Парадоксът е в това, че Ширак има пълно право да уволни шефовете на разузнаването без всякакъв повод и най-вече без скандал. Сформиран е нов десен кабинет, така че е логично да се сменят началниците на специалните служби, които са сътрудничили на предишното ляво правителство. Но Ширак не постъпи така и, изглежда, че изтичането на информация за разследването е инициирано от самите специални служби. Причините за това могат да са две - те или са се надявали да постигнат някакъв компромис с новата администрация и да запазят постовете си, или да хлопнат вратата по-шумно след себе си. Това се случва в момент, когато ролята на правоохранителните и специалните служби непрекъснато расте. И те знаят това. Напоследък престъпността във Франция рязко нарасна. В страната има голяма арабска общност и някои нейни представители пряко или косвено са свързани с терористите.Жертва на службитеЗа авторитарните режими е характерен друг модел на взаимодействие между властите и специалните служби, чиито шефове се заклеват във вярност не към държавата, а лично на президента. Впрочем това не им пречи да предават господарите си, когато им изнася. Историята с шефа на разузнаването на Перу Владимиро Монтесинос, приближен на бившия президент на страната Алберто Фухимори, е христоматийна в това отношение. Един от най-съществените удари по режима на Фухимори беше нанесен с излъчения по телевизията филмов материал, от който се вижда как Монтесинос подкупва опозиционен конгресмен. В крайна сметка президентът избяга от страната, а шефът на специалните служби се оказа зад решетките.Съдът в Перу призна Монтесинос за виновен в незаконно завземане на ръководния пост в разузнаването, където първоначално той работи като съветник. Смята се също, че е замесен в бизнеса с наркотици и нелегалната търговия с оръжие, и в убийството на стотици леви въстаници. Обвиняват го за създаването на батальоните на смъртта, за корупция, за даване на подкупи и т.н. Обвинението съдържа над седемдесет точки. Само по първата Монтесинос е осъден на девет години и четири месеца затвор и глоба в размер на 2.8 млн. долара. Но когато Владимиро Монтесинос беше притиснат до стената, той публикува документи, компрометиращи Фухимори. Така, след като попадна в затвора, вярното куче съвсем спокойно предаде господаря си.Властелинът на специалните службиСпециалните служби в Сърбия също предадоха шефа си - разликата е само в това, че той вече е зад решетките. Един от най-близките съратници на експрезидента на Югославия Слободан Милошевич, шефът на неговата тайна полиция Раде Маркович, потвърди готовността си да свидетелства пред Международния трибунал в Хага. А неговият предшественик Йовица Станишич вече предаде на сръбските власти документ, който свидетелства, че Милошевич лично е давал заповеди за провеждането на етнически чистки в Косово. Така че днес балканския диктатор го предават тези, които той смяташе за най-сигурната опора.Раде Маркович беше най-близкият съратник на Милошевич и изпълняваше най-деликатните му поръчки. Казват, че когато станал шеф на държавната сигурност, на първото съвещание той заявил на подчинените си: Отсега нататък всички ние ще изпълняваме заповедите само на един човек - Слободан Милошевич. След като Маркович оглави тайната полиция в Сърбия, започна поредица от политически убийства за отстраняване на противниците на президента или на онези, които знаят твърде много. Сръбските следователи вече са установили, че Раде Маркович е замесен в тези престъпления и е действал по заповед на своя шеф. Но в Хага очакват от Маркович показания, които засягат не толкова съпричастието на Милошевич към политическите убийства, колкото личната отговорност на експрезидента за военните престъпления в Косово, Хърватска и Босна. С други думи, Маркович просто ще трябва да каже кой е давал престъпните заповеди.Такава информация вече има. Тя беше предоставена от Йовица Станишич, предшественика на Маркович. Дълги години Станишич беше дясната ръка на Милошевич. Президентът му поръчваше най-деликатните дейности по време на хърватската и босненската война. Смяташе се, че той е най-информираният и влиятелен човек в Сърбия след Милошевич. Но през 1997 г. шефът на тайната полиция се осмели да предупреди президента за възможните последствия от косовската му политика и веднага беше уволнен. Оттогава Станишич се стараеше да се държи встрани от голямата политика, въпреки че опонентите на режима положиха много усилия да го привлекат на своя страна. Според някои информации, Западът дори е гледал на бившия шеф на държавната сигурност като възможна алтернатива на Милошевич. Но Станишич, който най-добре знае как постъпва Милошевич с враговете си, предпочете да не се обвързва със сложни политически игри. Сега обаче той най-после се реши да удари по бившия си началник.Според сведения от Белград, Станишич е предал на сръбските власти документ, свидетелстващ, че от 1997 г. Слободан Милошевич лично е ръководил командосите от службата на държавна сигурност. Именно през 1997 г. сръбските командоси започнаха да извършват редовни прочиствания в Косово, които по-късно бяха наречени етнически чистки. Сътрудничеството между следствието и двамата бивши ръководители на югославската служба за държавна сигурност ще нанесе сериозен удар на Слободан Милошевич. Марионетката на специалните службиПарадоксални са отношенията между председателя на Палестинската автономия Ясер Арафат и шефовете на специалните служби. В разгара на арабско-израелския конфликт и под заплахата да бъде свален Арафат реши да уволни шефа на една от ключовите палестински специални служби. Става дума за Джибрил Раджуб, който отговаря за превантивната сигурност на Западния бряг на река Йордан. Действията на Арафат изглеждат още по-странно поради факта, че полковникът разполага с информация и реална сила. Освен това американците виждат в него възможен приемник на сдаващия позициите палестински лидер. Популярността на Раджуб достигна връхната си точка по време на тазгодишната интифада. Но когато в края на март израелската армия започна операцията Защитна стена на Западния бряг на Йордан, авторитетът на полковника беше сериозно и основателно компрометиран. Раджуб беше блокиран с най-близките си привърженици в щаб-квартирата на службата за превантивна сигурност в Бейтуния. Съзнавайки безперспективността на ситуацията, Раджуб се предаде. Веднага след това Арафат го нарече на всеослушание предател, а мнозина сложиха кръст на по-нататъшната кариера на 49-годишния Раджуб. Полковникът наистина не остана задълго на поста си. Под предлог, че реформира специалните служби, Арафат го премести на поста губернатор на Дженин. Палестинският лидер разчиташе, че с кадрови промени ще успее да отслаби позициите на политическите си конкуренти, сред които е и Раджуб.И тогава стана ясно, че Раджуб не е толкова слаб. Веднага след обявяването на новината стотици сътрудници на палестинските служби за сигурност заявиха, че не признават решението на Арафат и го смятат за погрешно. През последните десет години никой не беше си позволявал такова нещо. Шест високопоставени офицери от спецслужбите дори успяха да си издействат среща с Арафат и на практика му поставиха ултиматум. От палестинския лидер беше поискано да отмени решението си за назначаването на приемник на Раджуб и да намери по-достоен пост за полковника от управлението на Дженин. В резултат на този безпрецедентен натиск Ясер Арафат беше принуден да заяви, че ще преразгледа решението си. А това е твърде рядко срещана реакция на държавен глава, комуто се подчиняват специалните служби.От всичките тези примери може да се направи изводът, че в кризисна ситуация специалните служби могат да започнат самостоятелна игра и да обърнат острието на меча на наказанието срещу тези, за които са призвани да работят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във