Банкеръ Weekly

Съдби

СОВИТЕ НЕ БИВА ДА СА ТОВА, КОЕТО БЯХА

Тридесет хиляди ученици са отпаднали от училище за последната година, съобщи Министерството на образованието. А сред онези, които ту посещават, ту напускат българския храм на знанието, неприязънта към него се дължи на три прости причини - те не харесват уроците, преподавателите и системата. Много често към тези три ключови неодобрения може да се добави порутеният, неуютен интериор на класните стаи и отблъскващите фасади на самите сгради, в които се намират. Култова фраза от филма Туийн пийкс гласеше: Совите не са това, което са. За съжаление тя се оказва подходящо лого за сегашното сбъркано българско образование. Защото докато картинката на учената птица с показалка в ръка бе добър символ на образователната концепция отпреди 15 години, днес учителите трудно разбират какво се случва и със системата, и с познанията, и с учениците.Разминаването между реалността и фантасмагориите на МОН стана видно на националната конференция в Казанлък, преминала под амбициозния наслов: Качеството на обучение и мястото на българския учител в европейското образователно пространство. Министърът Игор Дамянов се появи на нея като гост, а после отказа да присъства на нарочения брифинг, организиран он ведомството, което ръководи, под предлог че не знаел за провеждането на мероприятието. По-важното е, че въпросната национална конференция произведе една значима за всички учители новина - завършена е рамката на държавните изисквания за учителска правоспособност. С нея се поставя основата за развитието на учителите в кариерата. Изискванията трябва да бъдат приети с постановление на Министерския съвет. Засега МОН ревниво пази в тайна важните критерии, но специалисти от най-младата дирекция в министерството Квалификация на учителите, твърдят, че целта е да спре практиката преподаватели да стават хора без педагогически умения.Ако това се случи, само талантливи и кадърни Ради-Госпожини трябва да обучават децата и тогава ще отпадне първият фактор, който гони учениците от храма - учители, които отиват да бачкат, а не да обучават. Дали обаче в това отношение наистина ще настъпи промяна и кои са хората, които я подготвят?В Казанлък имаше изказвания, които звучаха повече като диагноза на лектора, отколкото като стратегия за развитието на образованието. В политиката на МОН е залегнала компютризацията на възпитателния процес и мнозина от участниците в конференцията усилено доказваха, че са виждали компютър. Новата мода в четенето на доклад е чрез използването на слайдове - компютърът е свързан с проектор и огромни масиви текст се изобразяваха на среден по размер киноекран. Идеята на западните презентации, където същата технология служи само да се илюстрира казаното, бе пародийно осъществена в нашия вариант. Впрочем, както и ред други неща в образователната ни реформа.У нас така и не може да се проумее необходимостта теорията да се базира на практиката, а не обратното. По този повод доц. д-р Румяна Пейчева от СУ Климент Охридски, ръководител на Центъра по образователни технологии, изтъкна, че инвестициите трябва да бъдат ориентирани към учениците и ако в скоро време стратегиите за образованието не бъдат съобразени с интелекта и интересите на сегашните деца, учителите, дори и застанали на главите си, не биха могли да привлекат вниманието им. Не може във време, когато науката се овладява от екрана, в България да се роят десетки учебникарски колективи, които се договарят на четири очи с педагози да се купуват точно техните комплекти учебници, заключи доцентката.Учебникарската мафия, както пък я нарече проф. Елка Константинова, е така увлечена от собствените си интереси, че може да породи реален бунт и отказ на учениците от училище - нито едно дете не е склонно да влачи всеки ден между 7 и 10 кг хартия. Щом искате да предизвикате интерес, качете учебната материя в съвременни компютърни програми! - ясно заявиха учители. Засега обаче министерството няма такива планове. Няколко фактора спират подобно навременно начинание:- Учебникарските колективи нямат никакво понятие как масивите от информация могат да бъдат поднесени под формата на компютърни образователни програми;- Дори да се намерят екипи, които да изготвят подобна съвременна форма на обучение, не е ясно каква изпитна или тестова система ще дава реална оценка за наученото;- Учителите не са способни да променят изцяло философията си на преподаване, защото никак не виждат своето място между машините и децата, които не им обръщат персонално внимание;- Преподавателите са далеч от техническата грамотност на учениците и много лесно ще загубят контрол над същината на работата им. В такива моменти хлапетата обичат да казват, че са превърнали даскала в луда калинка;- В многото бедни райони на страната хората не могат да купят храна и тетрадки на децата си, какво ли остава за пълни комплекти учебници - там компютрите са далеч колкото остров Тимбукту;- Неприязънта към училището се увеличава и при икономически стабилните, и при финансово страдащите ученици - първите не усещат своето развитие и намират учителите за досадни, другите и без това не знаят какво да правят в класната стая.Доказателство за тези опасности дадоха част от ораторите, сред които имаше професори, научни сътрудници и директори. Най-отличителното в техните изказвания бе липсата на елементарни познания за фразите, които използваха, и така те родиха бисери, на които и провалили се кандидат-студенти биха се смели дружно и бурно. Някои лектори очевидно бяха решили, че колкото повече непознати думи сглобяват, толкова по-авторитетно ще звучат: Репродуцирането и мултиплицирането на систематизирането на общите черти на концептуалната рамка… - изречението всъщност няма финал. Странно безсмислени фрази трябваше да очертаят идеите за промени в училището: Обстоятелствата налагат училищният директор да внесе европейско измерение в управленската си дейност и по-голяма иновационна активност. Но преди директорът да внесе иновационна европеидност в училище, не е зле да се види с какъв ресурс разполага самото. Засега в отдалечените райони, особено през зимата, децата изцяло спират да посещават школото, тъй като то не се отоплява, а често няма и никакъв транспорт до него. Особено впечатление направи Росица Пенкова, директор на Института по образованието. За 45 минути тя шашна аудиторията със сакрални понятия като педагогическото самоуправление на учителя и перманентна квалификация на педагогическия субект, признавайки в крайна сметка, че: Не знаем дали отношенията между учител и ученик трябва да са субект-субект, или субект-обект и затова трябва да преосмислим кой какво прави в класната стая. Срам ме е, че съм от гилдията!, възкликна на това място проф. Елка Константинова, която с ужас ту притискаше устата си, ту закриваше ушите си. Както твърдят злите езици из коридорите на МОН, г-жа Пенкова била назначена за директор на Института по образованието от бившия образователен министър Владимир Атанасов. Преди това тя е била директор на българското училище в Будапеща. Водещата на националната конференция Лиляна Друмева, директор на Дирекция Квалификация на учителите в МОН, се извини от трибуната за някои несъвсем професионални изказвания. В знак на възмущение Пенкова демонстративно напусна конференцията. Във връзка с този скандал министър Дамянов заяви пред в. БАНКЕРЪ: Аз пък изобщо не виждам причина да съществува такъв институт по образованието!В последна сметка за професионална квалификация на преподавателите Дирекцията в образователното министерство, ангажирано с тази задача, е поискала общо 992 хил. лв., но не е известно точно колко от тях ще бъдат отпуснати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във