Банкеръ Weekly

Съдби

СМЪРТОНОСНОТО МЕТРО

На 18 февруари 2003 г. се случва втората по броя на жертвите катастрофа в историята на метрото. В южнокорейския град Тегу изгарят два влака на подземната железница. Загиват над 120 души, половината от които дълго не могат да бъдат разпознати. Терористът, извършил подпалването, е заловен. Жителите на Тегу обаче не са склонни да обвиняват само него за невероятната трагедия.Човекът, който се смятал за щастливецДълги години Ким Те Хан смятал, че няма основания да се оплаква от съдбата си. Той се оженил за момичето, което ухажвал още от училище. Ким имал прекрасни деца - син и дъщеря, и според южнокроейските стандарти семейството му било изцяло осигурено. Той работел като таксиметров шофьор, а съпругата му била служителка в централния офис на компания, занимаваща се със събиране и преработка на отпадъци. Нас не ни заплашва безработица - обичал да казва Ким, особено когато по телевизията показвали демонстрации и стачки. - Хората никога няма да престанат да хвърлят боклуци и да закъсняват за влаковете.Всичко се променило през ноември 2001 година. Връщайки се от работа Ким, се почувствал зле. В дома си той загубил съзнание. Повиканият лекар от Бърза помощ настоял Ким да влезе незабавно в болница и предупредил роднините му да се приготвят за най-лошото. По-късно в болницата успокоили близките, че Ким ще живее. Скоро обаче се изяснило, че заради прекарания инсулт той е получил парализа, с която медиците успели да се справят само частично. Ким говорел и се движел трудно. За работа, разбира се, не можело да става и дума. След болницата бащата ни се промени много. Казваше, че лекарите са го предали, че няма за какво повече да живее и че мечтае да отмъсти на онези, които не са успели да му помогнат, твърди синът. Все по-често започнали да докарват Ким вкъщи с полицейска кола. Той ходел по лечебниците и полицейските участъци, настоявайки да го убият, за да се избави от мъченията. Веднъж дори си купил туба с бензин. Когато го попитали защо му е, той отговорил: Ще убия лекарите, които ме докараха до това състояние. В семейството били свикнали с такива думи, затова никой не им обърнал внимание.Всички го взеха за пиян или хулиганНикой от пътниците, нахлули в пиковите сутрешни часове в първия вагон на влака в метрото не обърнал внимание на мъжа, облечен в син анцуг. Намирах се точно до него. Той изглеждаше съвсем обикновено и държеше на коленете си някаква сива чанта. Изобщо не му обърнах внимание, мислех само как да не закъснея за работа, спомня се тридесет и седем годишният чиновник Пак Кием Те.Когато влакът се приближил към станцията Джуганг ро, разположена в самия център на Тегу, Пак се надигнал от мястото си, за да стигне пръв до вратите. Тогава забелязал, че пътникът в синия анцунг измъкнал от чантата си пластмасова бутилка от мляко и започнал да щрака със запалка, опитвайки се да я подпали. Всички го взеха за пиян или хулиган. Някакъв старец започна да му крещи, а ние се опитахме да му вземем бутилката, обяснява Пак. - Бяхме почти успели, когато изведнъж дрехите на мъжа се подпалиха. Той падна, гърчейки се от болка, но когато се хвърлихме към него, извади от чантата още две туби и изля някаква течност на пода на вагона.Течността била бензин, смесен с разтворител, и веднага пламнала. В това време влакът вече спирал на перона. Вратите се отворили. часовниците на гарата показвали 9.55 часа. В този момент избухнал взрив.Шестдесет и осем годишният Ким Хо Киен не знаел какво се е случило в първия вагон на влака: Вратите се отвориха и аз успях на стъпя с единия крак на платформата, когато се разнесе взривът. За мое щастие той ме изхвърли от вагона. Вероятно съм загубил съзнание, защото когато дойдох на себе си, цялата станция беше обгърната в дим. Дишах трудно и вече се прощавах с живота, когато чух гласа на спасителя си. Не виждах лицето му, а само неговото фенерче. Хванах го здраво за ръката и така се спасих.Психолозите казват, че на Ким Хо Киен му е провървяло, защото не е видял какво се е случило веднага след взрива. За броени секунди огънят обхванал всичките шест вагона на влака. Седалките, таваните и подовете от синтетичен материал лесно се запалили и започнали да отделят високотоксичен газ. Хората хукнали да бягат.Грешките на машинистаВъпреки случилото се почти всички пътници от злощастния влак успели да се спасят. Повечето загинали били в движещия се насрещно влак, който в 9.57 също пристигнал на станция Джуганг ро. Властите и досега нямат отговор на въпроса защо машинистът му, който най-вероятно вече знаел за трагедията, не е спрял в тунела. Това била първата му грешка. Втората грешка била, че не отворил вратите. Вероятно, безпокоейки се за пътниците, не искал отровният дим да проникне във вагоните и така всъщност ги обрекъл на смърт. Огънят бързо обхванал втория влак. Седалките и стените започнали да се топят. Хората се оказаха в капан - свидетелства един от спасителите. - Тези, които не изгоряха живи, загинаха от дима.Когато пожарникарите пристигнали на станцията, се оказало, че не могат да започнат работа. Те трябвало да изчакат няколко минути, за да им донесат противогази и резервоари с въздух. По този начин първи на местопроизшествието се оказали спасителните екипи. След като влязохме в станцията, попаднахме в истински ад - разказва един от участвалите в акцията. - Всичко, което можеше да гори, беше изгоряло. Вървях по перона и непрекъснато се натъквах на овъглени тела.На пожарникарите били необходими три часа, за да спрат огъня, но отровният дим продължавал да се носи над центъра на град Тегу докъсно вечерта. Последното тяло било изнесено от станцията в 22.00 часа.От 120 души били разпознати около петдесетПо това време властите вече знаели името на човека със синия анцуг. Както станало ясно, той бил сред първите откарани в болница. Един от пътниците го разпознал и лекарите веднага позвънили в полицията. Два часа след трагедията Ким Те Хан вече бил разпитван от следователите. Ние трудно разбирахме какво говори - цитира думите на главния следовател по делото за пожара вестник Кореа Хералд. - Той с часове мърмореше нещо несвързано. Изглежда просто не беше на себе си.Първоначално никой не можел да посочи точния брой на загиналите. Разпознаването на телата също вървяло трудно. От над 120 изнесени трупа били идентифицирани около петдесет. За разпознаването на останалите била необходима ДНК-експертиза.Междувременно роднините на загиналите и пострадалите се готвят да дадат властите под съд. Те смятат, че тяхната вина за случилото се е едва ли не по-голяма от тази на побъркания терорист. Ако метрото беше оборудвано с елементарни противопожарни средства, всичко щеше да се ограничи с това, че сега този безумец щеше да лекува обгарянията си в затворническата болница, са убедени близките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във