Банкеръ Weekly

Съдби

СМЪРТ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ

На 6 август се навършиха 115 години от използването на едно изобретение, което се превърна в символ на Америка, подобно на кока-колата и хотдога. В този ден бил задействан първият електрически стол, което поставило и началото на битката за правата на хората, осъдени на смърт.В средата на ХIХ в. територията и населението на САЩ нараствали, а заедно с тях растял и броят на екзекуциите, които тогава се извършвали чрез обесване. Квалифицираните палачи обаче не ставали повече. Затова във вестниците все по-често можело да се прочете за жестоки сцени, случващи се в американските затвори на разсъмване. Някъде се скъсало въжето и осъденият падал в ямата, счупвайки ръцете и краката си, другаде затягали примката прекалено бавно и присъстващите били принудени да наблюдават дългата агония на престъпника. Лекари, юристи, учители и писатели все по-често говорели за това, че обесването е жестоко и нехуманно наказание. Опортюнистът През 1886 г. щатът Ню Йорк приел Закон за създаване на комисия за изследване и представяне на заключение за най-хуманния и приемлив метод за привеждане в изпълнение на смъртната присъда. В състава на комисията влезли уважаваният политик Елбридж Джери, съдията Матю Хейл и зъболекарят Саутуик, който по това време се прочул като борец за хуманизиране на екзекуциите.Членовете на комисията се обърнали за експертен съвет към Томас Едисон. Отначало ученият смятал да откаже. В края на краищата той бил яростен противник на смъртното наказание и никак не му се искало изобретението му да се асоциира със смъртта, пък макар и на законно осъдени престъпници. После обаче изобретателят решил да се използва членовете на комисията в борбата с извечния си противник - Джон Уестинхауз. Няколко години преди описваните събития нищо не заплашвало фактическия монопол на Едисон. Неговите генератори за постоянен ток работели в цялата страна, въпреки някои недостатъци и постоянното поскъпване на медта, без която те не можели да работят. В средата на 80-те години на ХVIII век обаче ситуацията се променила. На пазара се появили машините на Уестинхауз, генериращи променлив ток. Те били евтини и по-леки за транспортиране. Та за да възстанови позициите си, Едисон решил да компрометира съперника си. През 1887 г. на бял свят излязла брошурата му Предупреждение, в която той сравнявал своя постоянен ток с променливия ток на Уестинхауз и стигал до извода за относителната безопасност на първия в сравнение със смъртната опасност от втория. Оставало само да подкрепи твърденията си с примери. Ето защо Едисон се съгласил да консултира губернаторската комисия. До голяма степен благодарение тъкмо на него през 1888 г. законодателното събрание на щата Ню Йорк приело нов закон за електрическите екзекуции, с който умъртвяването с помощта на електрически ток се обявявало за единствен метод за привеждане на смъртните присъди в изпълнение. На нюйоркската организация по съдебна медицина било предложено да даде препоръки за внедряването на новия метод до 1 януари 1889 г., когато законът трябвало да влезе в сила. Разбира се, за консултант отново бил привлечен Томас Едисон.ИзобретателятТой взел за помощник инженера Харолд Браун, който малко преди това се прочул със статията си, описваща безболезнената смърт на момче, което се допряло до оголения проводник на генератор за променлив ток. Опитите в лабораторията на Едисон замалко щели да завършат почти веднага, след като започнали. Джордж Уестинхауз отказал да продаде на Браун от своите генератори за провеждането на опити. В края на краищата инженерът успял да купи два запазени генератора и започнал изследванията.В продължение на сравнително малко време с променливия ток на Уестинхауз в лабораторията на Едисон били унищожени няколко десетки кучета и котки, телета, два коня и дори слон. Почти всички опити се извършвали в присъствието на журналисти, така че във вестниците на щата едва ли не всеки ден се появявали детайлни описания на експериментите. Повечето оценки в тях били положителни. Променливият ток безусловно ще остави палачите без работа, писал вестник Ню Йорк Таймс.В края на 1888 г. Браун представил доклада си пред комисията на щата. В него се говорело за безболезнеността и безусловната ефективност на променливия ток и се предлагал метод за умъртвяване с него. Първоначално се предлагало осъденият да бъде потапян във вана с вода или поставян на маса. Но според Браун най-удобно щяло да бъде престъпникът да сяда на здрав дървен стол с подлакътници. И дори направил проект на такъв стол.На 1 януари 1889 г. първият електрически стол вече бил готов за работа. Разбира се, не минало без противодействието на Уестинхауз. Неговата компания категорично отказала да достави на нюйоркското управление на затворите необходимото оборудване. Браун и Едисон обаче и този път успели да купят чрез подставено лице три генератора за 7 хил. щ. долара и ги предали на управлението на затворите.СпасениятПрез пролетта на 1889 г. Джоузеф Шапло бил осъден на смърт за това, че е отровил стадо съседски крави. По решение на съдиите тъкмо той трябвало да стане първият човек в света, екзекутиран на електрически стол. Апелативният съд обаче заменил смъртната присъда на Шапло с доживотен затвор. За никому неизвестния фермер се застъпили най-известните адвокати от Източното крайбрежие, чиито услуги били щедро заплатени от Уестинхауз. Адвокатите успели да убедят съдебните заседатели, че не бива да отнемат живота на човек само защото е убил няколко животни. Но било ясно, че победата на Уестинхауз е само временна. Така се и случило. През същата 1889 г. пред съда бил изправен Уилям Кемлър, обвинен в жестокото убийство на любовницата си. Той също получил смъртна присъда. За защитата на Кемлър Уестинхауз похарчил няколко десетки хиляди долара. Но загубил. Подсъдимият признал вината си, а аргументите, че в момента на престъплението е бил неадекватен, не подействали. Адвокатите, действащи от името на Уестинхауз, предприели отчаян опит да докажат, че екзекуцията с електричество е жестоко и нехуманно наказание. Но не успели да убедят в това съдиите, които вече били прочели стотици статии за това колко е безболезнен и ефективен методът. Още повече че като свидетели от страна щата участвали двама двама прочути експерти в областта на електричеството - Томас Едисон и Харолд Браун. Екзекуцията на Уилям Кемлър била назначена на 6 август 1890 година.ЕкзекутираниятСутринта на 6 август 1890 г. Уилям Кемлър седнал на дървения стол. Обездвижили ръцете и краката му, прикрепили няколко електрода и наденали на главата му черен калпак. Палачът Едвин Дейвис, който лично направил електрическия стол и провел няколко експеримента, включил прекъсвача. Ток бил подаван в продължение на 17 секунди. След това прекъсвачът бил изключен. Но осъденият останал жив. Разстроеният Едвин Дейвис отново включил прекъсвача. Кемлър изпаднал в конвулсии, тялото му започнало да дими, в стаята се разнесла остра миризма на изгорена плът. Възрастни, здрави мъже припадаха като покосени, съобщил на следващия ден един вестник. Това продължило 70 секунди. След това токът била изключен, а присъстващите на екзекуцията констатирали смъртта на осъдения. На другия ден информация за събитието се появила във всички вестници. Един от тях - Ню Йорк Таймс, нарекъл събитието жесток спектакъл, далеч по-лош от обесването. Уестинхауз заявил: По-добре щеше да е, ако бяха използвали обикновена брадва. Но представителите на щата и повечето журналисти съобщили за безусловния успех на операцията. Според представители на затвора Кемлър умрял още през първите няколко секунди, а второто подаване на ток било контролно.Няколко години по-късно екзекуцията с електричество станала официален метод за привеждане в изпълнение на смъртните присъди в повечето щати на САЩ. Противниците на този начин на умъртвяване нееднократно повдигали въпроса за неговата жестокост. През 1928 г. във вестниците се появили жестоки кадри от екзекуцията на Рут Снайдър, направени от журналист, внесъл тайно фотоапарат в затвора. През 1946 г. репортерите получили шанс да говорят с човек, преживял наказание с електрически стол. Струваше ми се, че устата ми е пълна със студено фъстъчено масло. Чувствах остра болка в главата и краката. Мускулите ми бяха толкова напрегнати, че мислех, че ще се разкъсат, разказвал 17-годишният Уилям Френсис. Година по-късно той все пак бил екзекутиран.Всичко това подтикнало американците да търсят друг, още по-хуманен метод за лишаване от живот. И такива начини били намерени. В едни щати електрическият стол бил заменен от газова камера, в която се разсипва цианид, в други - апарати за венозно въвеждане на отрова, а в трети осъдените сами могат да избират начина на екзекуция. Впрочем традицията за лишаване от живот чрез електричество е на път да остане в миналото. През май 2004 г. в Северна Каролина беше умъртвен Джеймс Нийл Такър, признат за виновен в двойно убийство. Най-вероятно името му ще влезе в историята като това на Уилям Кемлър. Но мнозина в САЩ са убедени, че той е последният човек, екзекутиран на електрическия стол.

Facebook logo
Бъдете с нас и във