Банкеръ Weekly

Съдби

СМЪРТ, ПРЕОБЛЕЧЕНА В МИЛОСЪРДИЕ

Съдебното дело срещу Кристин Малевър развълнува цяла Франция. Дълго време защитниците на младата медицинска сестра я представяха като ангел на състраданието, хвърлил предизвикателство срещу несъвършеното френско законодателство, забраняващо евтаназията. Франция й повярва. Затова, когато се изясни, че госпожица Малевър спокойно може да се нареди на едно от първите места в списъка на най-маниакалните убийци - шокът бе още по-голям. Развалената репутацияДоктор Анри Госе имал всички основания да се гордее с ръководената от него клиника Франсоа Кене в парижкото предградие Мант Ла Жоли. Тя се смятала за едно от най-добрите частни лечебни заведения във френската столица. Макар че била предназначена само за жителите на западните парижки предградия, в нея се лекували пациенти от цяла Франция. Но най-много Госе се гордеел с лекарите - съветът на болницата не се скъпял за големи заплати и привличал специалисти със световна известност. Обслужващият персонал също е на равнище - на медицинските светила асистирали висококвалифицирани медицински сестри.Когато през пролетта на 1955 г. двадесет и пет годишната Кристин Малевър кандидатствала за работа в клиниката, Госе я приел с отворени обятия. Госпожица Малевър тъкмо била завършила медицинското училище с отличен успех и преподавателите й говорели с възторг за нея. Така че главният лекар я назначил в пулмологията на болницата и тутакси забравил за нея.И в отделението били доволни от Кристин. Тя се справяла отлично със задълженията си, пациентите я харесвали, колегите й също - новата сестра винаги поемала чужди дежурства. Пък и отначало никой не се усъмнил във факта, че няколко пациенти умрели, след като Кристин поела грижите за тях. Всички те били възрастни хора, а някои страдали и от неизлечими заболявания. Първите съмнения възникнали, когато пулмологичното отделение станало рекордьор на болницата по броя на внезапно починали пациенти. За повечето от тях се грижела сестра Малевър. Веднъж една от колежките й забелязала, че Кристин увеличила няколко пъти дозата на силно обезболяващо лекарство за болен, който след това умрял. Тя веднага докладвала за това на главния лекар.През лятото на 1998 г. доктор Госе отстранил Кристин Малевър от работа, а полицията започнала разследване. Първата среща на медицинската сестра с полицаите била кратка. Тя признала, че е убила тридесет от пациентите си, разплакала се и адвокатът й настоял за прекратяване на разпита. На следващия ден сестрата направила опит за самоубийство. Изчадието на раяСкандалът около престижната клиника Франсоа Кене веднага се превръща в една от най-обсъжданите теми във Франция. Но вместо да осъди Кристин Малевър, обществеността започва да я превъзнася. Адвокатите на медицинската сестра твърдели, че ако е извършила нещо осъдително, то е защото не е можела да гледа безучастно мъченията на безнадеждно болните пациенти. Всеки ден получаваме десетки писма, в които хората се възхищават на смелостта на госпожица Малевър, казва по онова време главният лекар Госе. - Според тях тя е помогнала на нещастниците да умрат достойно, без излишни страдания.Делото Малевър било подхванато от многобройни организации, настояващи за узаконяване на евтаназията. Накрая в защита на сестрата застанал и тогавашният министър на здравеопазването Бернар Кушнер. Аз съчувствам дълбоко на тази жена. Не трябва да допуснем тя да се почувства самотна и изоставена, заявил Кушнер, признавайки, че докато бил практикуващ лекар, също помогнал на няколко неизлечимо болни пациенти да завършат достойно дните си. Дори роднините на убитите от медицинската сестра оттеглили показанията си срещу нея.Така Кристин Малевър се превърнала в героиня. Властите не се решавали да я дадат под съд. Вместо това те се договорили с адвокатите на Малевър и снели повдигнатите обвинения срещу обещанието, че героинята ще отиде да се лекува. В решението на прокуратурата за закриване на делото било отбелязано: следствието установи пълно отсъствие на корист и лична заинтересованост в действията на обвиняемата.Признанието на убийцатаКристин Малевър наистина заминала на лечение в Нормандия. Малко по-късно тя издава книгата си Моето признание, която незабавно се превърнала в бестселър. В нея Малевър пише, че е помогнала само на трима пациенти да напуснат този свят, а не на тридесет, както твърдяло следствието. Подробно бил описан случаят с Дениз льо Мау, която дълго боледувала от рак и непрекъснато молела Малевър да я отърве от страданията. В книгата се споменава и съпругът на болната - Ален, както и топлите приятелски отношения, които Кристин поддържала с него и след смъртта на Дениз. За нещастие на Малевър Ален льо Мау също прочел книгата и едва тогава разбрал, че жена му е сред спасените. На всичко отгоре Дениз починала точно когато всички лекари го уверявали, че състоянието й се подобрява. Така че Ален льо Мау поискал възобновяване на разследването. След като се запознали с психиатричното освидетелстване на Кристин Малевър, полицаите незабавно подписали заповед за нейното арестуване.Портрет на маниакаСпоред лекарите Кристин никога не се е интересувала от евтаназията. Затова пък страданията и смъртта във всичките й проявления я привличали неудържимо. Още в медицинското училище тя се зачитала в учебниците по съдебна медицина. От нея би излязъл добър патологоанатом, ако интересите й не бяха по-особени. Но Малевър се вълнувала най-вече от момента на прекратяването на живота и изпитвала непреодолимо желание да участва в този процес. Малко след като започнала работа в болницата Франсоа Кене, тя станала свидетелка на изключително трагичен случай. Съпругът на една от пациентките, която страдала от болестта на Алцхаймер, я застрелял в болничната стая и след това се самоубил. А в оставеното писмо признавал, че не можел повече да гледа страданията на жена си. Вестниците се отнесли към трагедията с голямо съчувствие. Според следствието именно това събитие подсказало на Кристин как да удовлетворява тайните си желания. В началото тя била предпазлива и наистина избирала само неизлечимо болни. Но скоро това й се сторило малко. Приискало й се лично да решава кой и кога трябва да умре. По време на второто разследване се установява, че далеч не всички жертви на Кристин били безнадеждно болни или изпитвали страшни мъки. Лекарите, освидетелствали медицинската сестра, нямат никакви съмнения, че тя е маниакална убийца. Обикновено всички серийни убийци си оставят нещо за спомен от своите жертви. Въпреки предпазливостта си Кристин не направила изключение. Малко преди да я уволнят от клиниката тя се омъжила и поканила на сватбата си роднини на повечето убити от нея пациенти. Обвинението разполага със снимка от брачното тържество на усмихнатата Кристин сред мъжете, жените и децата на нейните жертви. Според френските вестници тази фотография ще бъде представена като веществено доказателство, заедно с медицинското заключение.Впрочем това е почти единствената улика. Кристин се отказва от всичките си предишни показания. На първото съдебно заседание тя се признала за виновна само за едно убийство по невнимание и за два случая на убийство от жалост. Присъдата до голяма степен ще зависи от това дали съдиите ще приемат аргументите на психиатрите, или ще повярват на Малевър, която настоява, че само е помагала да хората да си отидат от този свят достойно и без болка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във