Банкеръ Weekly

Съдби

СМЕНЕТЕ КАНАЛА, ПОЧВАТ РЕКЛАМИТЕ

Направо да не му се вярва на човек, че само допреди петнайсетина години положението с рекламата у нас бе като в популярния по това време анекдот за разликата между царска и социалистическа България: при царството на фирмата на магазина пише Бай Пешо, а като влезеш вътре, гледаш - месо. При социализма е наопаки - на табелата пише месо, а като влезеш вътре, те посреща само бай Пешо... Не е за вярване, защото досадата от нескопосно направени и нескопосно показани реклами е на път да се изравни с досадата, с която влизахме в споменатия във вица магазин за месо, за да чуем от бай Пешо, че месо няма. А жадните ни за нещо по-лъскавичко очи не само се наситиха, ами се и дразнят от заобикалящия ни рекламен крясък. Дали това има нещо общо с поговорката очи пълни, ръце празни, още не е изследвано, но е факт, че доскоро рехавата и снобееща групичка на рекламомразците вплътнява редици. И приеманото доскоро само като изящно, но неособено актуално остроумие твърдение на Реймънд Чандлър, че по-изнурително и безсмислено пилеене на умствена енергия от решаването на шахматни задачи може да се открие само зад стените на някоя рекламна агенция не звучи толкова екзотично.Рекламата е част от бизнеса и самата тя е бизнес. Това твърдение по неоспорим, макар екстравагантен, начин се доказва и от последните телевизионни скандали - независимо дали става дума за политически, или корпоративни интереси. Рекламата завзе екраните на телевизорите, калканите на сградите, улиците и тротоарите, седна в креслото ни пред телевизора, на седалката на автомобила и стесни територията на любимите мелодии, на харесвания вестник, на новинарската радиоемисия. Нрави ли ни се това, или не - няма значение. В един свят, крепящ се на продажбите, рекламата е решаващ фактор - независимо дали продавате кренвирши, музика, книги, идеи, чорапи или погребения. А както ще ви каже всеки мъж, придружаващ жена си в магазина - пазаруването е отегчително нещо. Изтърпяването на рекламите също е част от това отегчение.Но с риск да бъдем обвинени в липса на партиотизъм ще отбележим, че и за отегчението, освен общоприетите, си имаме и собствени, домашни причини. Като например тази, че все още няма начин (с няколко достойни изключения) да сбъркате правена зад граница реклама с измислена и произведена у нас. Нашенската боде очите с резкостта на посланията, с бруталността на внушенията, които често въздействат като юмрук в носа. С простотата на идеята, често неразличима от баналната простащина. Със свирепото преекспониране на едно изречение, на една фигура, на едно лице. До втръсване. Дълбоки почитания към таланта на един Слави Трифонов, да речем, но неотдавна познати на шега рекоха, че не смеят да отворят вратата на гардероба си - да не се покаже Слави и оттам. В Мобилтел си знаят колко телефони и карти за предплатени услуги са продали чрез неговия образ, но споменатите хора със сигурност не са сред купувачите.Колкото до маниера на някои телевизии да сецнат с реклама по средата на фразата детектива от филма, тъкмо когато обяснява кой е убиецът, той си е направо самоубийствен. А на бас, че потърпевшият зрител скоро ще се нареди сред рекламомразците. И то сред тези от най-опасния тип - дето следват завета на един популярен герой на споменатия Реймънд Чандлър. Той казваше, че гледа рекламите специално за да запомни какво никога не бива да купува. Когато е рекламодателите схванат това, може да се окаже късно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във