Банкеръ Weekly

Съдби

СЛЕД ГОДИНА ВРЕМЕ ВСИЧКИ ЗНАЯТ ТЕЛЕВИЗИЯ ЕВРОПА

Емил Стоянов, координатор на проекта Телевизия Европа, пред в.БАНКЕРЪГ-н Стоянов, на 14 април телевизия Европа навърши една година. Кои от плановете си реализирахте през това време, кои не успяхте и защо?- За тази една година изпълнихме около 80 на сто от идеите си. Изградихме новинарските емисии на телевизията, които са девет на брой на всеки кръгъл час през деня с повторения през нощта. Това ни прави единствената телевизия в страната, която има емисия с вътрешни и международни новини на всеки кръгъл час. Създадохме шестте основни собствени предавания, които по план трябваше да са готови до април тази година. Не можахме да приключим с нощния новинарски модул, който ще стане готов през май. Сега той е един час, а по план трябваше да бъде двучасов. Преди появата на Европа поне два проекта за телевизии с информационен профил, разпространявани по кабел и сателит, скоропостижно умряха. Рекламният пазар е отворен предимно за ефирни телевизии, а и кабелните оператори трудно плащат за български програми. Как успявате вие?- Не си спомням досега реализацията на други новинарски канали да е започвала наистина сериозно. Вероятно е имало някакви идеи в такава насока, някой нещо си е мислел, но фактически ние сме първата телевизия, ясно дефинирала се като новинарска. Искам да подчертая, че за момента тв Европа все още далеч не е рентабилна, ние все още продължаваме да инвестираме в нея. Но пък и не мисля, че рекламодателите избягват новинарските телевизии. Те инвестират там, където има зрители. А нашите зрители от месец на месец стават все повече и интересът на рекламодателите видимо се повишава. С кабелните оператори имаме ясни отношения и от първия ден на съществуването ни те плащат, за да излъчват нашата телевизия. В началото наистина сумите бяха по-малки, сега са по-големи. Мисля, че имаме всички шансове до края на годината да изравним приходите и разходите. Все още е рано да се говори за възвръщането на инвестициите, но може да се очаква зануляване на двете пера, което не е малък успех. Европейският стандарт е излизането на нула да става на третата или четвъртата година.Кое беше най-важното събитие за Европа през 2001 година?- Няма конкретно събитие, не сме работили на парче. Хвърлихме повече сили и пари например на 11 септември, за да се включим веднага към световните агенции и да превеждаме за хората в директно предаване. Ние бяхме една от първите телевизии, включили се пряко от Ню Йорк. Разбира се, за отразяването и на парламентарните, и на президентските избори направихме трето студио в НДК. Това го направиха и всички други телевизии. По време на президентските избори около Европа бе забъркан скандал, който бе използван срещу кандидатурата на вашия брат Петър Стоянов. - Това беше доста отдавна, но според мен от всичко това Европа спечели. Ако до този момент някой не беше чувал за нея, то тогава със сигурност научи.През януари 2002 г. продадохте 50% от собствеността на Европа на люксембургския инвестиционен фонд Центръл инвестмънт груп холдинг. Какво се крие зад тая сделка, каква промяна настъпи в управлението на медията и какви разлики би трябвало да открият зрителите в сравнение с преди?- Смисълът на тази сделка е твърде прозрачен. Разбрахме, че със собствени сили не можем да изградим голяма медия. Имахме две възможности - или телевизията да продължи да бъде изцяло притежание на предишните си собственици, оставайки по-малка и по-незначителна, или да се потърси чуждестранен инвеститор, който да осигури пари за развитието й като важна и голяма медия. Избрахме втория вариант и продадохме 50 на сто от собствеността. Срещу това получихме доста дълга инвестиционна програма, с която сега доизграждаме телевизията. Изявихте желание за участие в конкурса за трета национална ефирна телевизия, но по-актуални в момента са регионалните конкурси в някои от големите градове, включително и в София. Към коя от възможностите за разширяване ще се спрете в крайна сметка?- Имаме самочувствие и ще кандидатстваме във всички конкурси от подобен род. Разбира се, окончателното ни решение ще зависи от правилата на играта. Възможно е да се поставят условия, които да не ни удовлетворяват. Ако бъде решено да се обслужват някакви конкретни интереси, очаквам такива изисквания, които ще елиминират част от потенциалните участници. Най-простият пример е да не се позволи на новинарски телевизии да подават документи с обяснението, че и третият ефирен лиценз трябва да се даде на политематична телевизия. При това положение ние отпадаме и нищо не можем да кажем. Но има и нещо друго. Не бива да се фетишизира този трети лиценз. При предишния конкурс честотата на бившия Ефир 2, която бе дадена на Би Ти Ви, покриваше над 75 на сто от страната. В новия конкурс става дума за честота, която покрива едва 50 на сто от територията й. Това е и капацитетът на кабелните оператори. Необходими са не по-малко от десет милиона долара, за да се доизгради покритието на третата ефирна честота. Въпрос на изчисления е дали тази инвестиция си струва на българския рекламен пазар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във