Банкеръ Weekly

Съдби

СКРИТИЯТ ВИНОВНИК ЗА УСПЕХА НА НАЙКИ

Температурата в металната камера е 35.25 градуса по Целзий. Стените от неръждаема стомана са дебели 20 см - точно колкото таванът и подът. Върху контролирана от компютър пътека, под погледите на екип от изследователи тича млад мъж. Множество електронни сензори следят неговото дишане, температурата на кожата и тялото му. Създадените некомфортни условия са точно такива, на каквито ще бъдат подложени участниците в Олимпийските игри в Атина това лято.Камерата, в която се извършва експеримента, е с площ 36 кв. метра и е една от най-големите от този тип в САЩ, които не се използват за военни цели. Намира се на територията на огромната научна лаборатория на Найки (Nike Inc.) в Бийвъртън, щата Орегон. Тя заема общо 1200 кв. метра и струва 2.5 млн. щ. долара. Всеки ден в нея работят 30 учени, чиято задача е да разучават движенията на атлетите и да намират техните физиологични обяснения. Те измерват напрежението върху стъпалата, температурата на кожата, очертанията на частите на тялото, за да открият от какъв вид защита и удобство имат нужда състезателите. Най-новата цел на екипа на Найки е да събере данни, с помощта на които да изработи специална охладителна жилетка за атлетите, които ще заминат за Атина.Мозъкът на изследователския център, на който гигантът Найки дължи огромна част от славата си, е 49-годишният канадец Марио Лафортун. От седем години той работи като негов директор и се стреми да изработва продукти, които да се носят както от професионални спортисти, така и от обикновени хора на баскетболната площадка, на игрището за голф или в задния двор. Лафортун може да се гордее, че е помогнал на голф-легендата Тайгър Уудс да усъвършенства играта си. Пак благодарение на него много олимпийски спринтьори, сноубордисти и футболисти съумяват да постигат все по-високи резултати и повече победи. Най-голямата тръпка на Лафортун обаче е да наблюдава своя любим хокеен играч и сънародник от Квебек Марио Лемьо с кънките, за чийто дизайн е помогнал лично. Докато растял в малко земеделско градче, отдалечено на 5000 км източно от централата на Найки в Орегон, Марио мечтаел как един ден ще стане професионален спортист. Истинският му талант обаче се проявил на друго поприще. Днес възпитаникът на университета в Отава е един от най-големите умове в спортната научноизследователска дейност. От трийсет години Лафортун обикаля света, за да трупа и споделя опита си. Работи дори шест месеца за НАСА в Хюстън, където проектира система за наблюдение на промените, които настъпват в телата на астронавтите при завръщането им от Космоса и на начина, по който те се адаптират отново към земните условия. Ръководителят на лабораторията на Найки не е човек, когото можете да видите облечен с костюм. Обикновено Лафортун носи дрехите, които сам е създал. Една от любимите му е фланелка, чийто дизайн способства за поддържане на въздушно пространство между материята и кожата, като същевременно позволява на потта да се изпарява и на тялото - да се охлажда по естествен начин. За първи път дрехата е създадена за маратонците от Олимпийските игри в Сидни през 2000 година. Колкото до обувките, най-предпочитани от Лафортун са чифт с марката Спиридон - естествено проектирани отново за маратонци. Освен че е запален колоездач и голф-играч, канадецът пробягва между осем и единайсет километра по три пъти седмично. През юни миналата година обаче той претърпява операция на скъсан менискус. Инцидентът го прави по-трудно подвижен, но не успява да го откъсне от пистата.Още по-малко контузията се отразява на ентусиазма му за работа. Всъщност лабораторията на Найки е една от любимите теми за разговор на Марио Лафортун. Оборудването е доста впечатляващо - обяснява той. - Не по-малко впечатляващ обаче е начинът, по който то се използва. Предимство пред конкуренцията Найки получава не толкова от някакви невиждани другаде съоръжения - всъщност с повечето машини в лабораторията спокойно може да се сдобие всеки, който притежава достатъчно пари. Онова, което наистина отличава Найки от останалите гиганти в производството на спортни стоки, е начинът, по който екипът от учени интерпретира резултатите от своите проучвания. Напрегнатата обстановка в Найки, породена от амбициите непрестанно да се бълват новаторски идеи, е много различна от префинената академична среда, в която Марио Лафортун прекарва голяма част от младежките си години. Не че реденето на опашка за стипендии и опитите да публикува най-новите си изследвания са лишени от предизвикателства, но Лафортун признава, че в Найки е попаднал на работа, която задоволява страстта му към спорта и любопитството му как могат да се подобрят резултатите на онези, които се състезават. Той завършва университета в Отава през 1976 г. с бакалавърска степен по кинантропология - науката за човешките движения, и заминава за държавния университет на Пенсилвания, където става магистър и доктор по биомеханика. Един от първите му ангажименти в частния сектор е шестмесечна изследователска работа при конкурента на Найки - Адидас (Adidas), във Франция. След това Лафортун се мести в Австралия и прекарва там пет години. Докато работи за Австралийския спортен институт, той помага на националния и на олимпийския отбор на страната да подобрят спортните си резултати. През 1996 г. канадецът прекъсва за половин година работата си като учител по хуманитарна биология в местен университет, за да сътрудничи на НАСА.Именно по време на престоя си в Хюстън Лафортун получава съдбоносното обаждане от Найки. Предложението е неустоимо - да оглави най-голямата изследователска лаборатория в света и да изведе Найки на нови позиции в света на спортните стоки. Найки е компания, която винаги е обичала авантюрите - разказва Лафортун. - Заявиха ми, че искат да направят още по-големи инвестиции от тези, които имаха тогава. Казаха, че искат да предложат продукти, които не само да са нови и усъвършенствани, но и да вдъхновяват хората.Впоследствие се оказва, че освен потребителите тези продукти вдъхновяват и конкуренцията на Найки. Защото компанията е не само най-големият производител на спортна екипировка в света, но и тази, която определя тенденциите, които останалите просто следват. Такъв е например случаят с обувките Шокс (Shox), на чието изработване Найки посвещава рекордните за своята практика 16 години. Обикновено компанията се нуждае от четири години, за да подготви една изцяло нова продуктова линия, обяснява Лафортун. Найки пусна стоката на пазара през 2000 г., а само една година по-късно Адидас направи нейно копие. Любим момент от работата на Марио Лафортун са срещите му с най-големите звезди на световния спорт - хокеиста Майкъл Вик, футболиста Роналдо и тенисистката Линдзи Дейвънпорт. След тях той се отправя към лабораторията, за да търси разрешение на техните проблеми. Той обаче е наясно, че не е достатъчно само да се създаде един фантастичен продукт. Маркетингът и дизайнът играят огромна роля за Найки, както и производственият процес. Ако за една обувка се използват редки материали или изработката й е сложна, това вдига цената и отблъсква потребителите. Ето защо иновационният процес в Найки е изцяло изграден върху обратната връзка - продавачите докладват на учените какво се търси от клиентите, а маркетолозите разпределят най-добрите продукти в различни ценови групи и категории. От своя страна спортистите информират Лафортун за своите специфични нужди. След което пробват и оценяват нещата, които той им предложи. Накрая Лафортун предава цялата събрана информация на дизайнерския екип на компанията.Мениджърите на Найки и специалистите по продажбите са запознати с препятствията, които съпътстват разработването на всеки нов продукт. Това обаче не означава, че те не дават своя принос за нажежаването на обстановката в научната лаборатория. Напрежение има през цялото време, но бих казал, че то не идва само от висшите мениджъри, а и от самите нас - смята Марио Лафортун. - Като изследовател аз никога не съм напълно доволен. Знам, че винаги можем да се справим по-добре. Понякога трябва просто да го направиш.

Facebook logo
Бъдете с нас и във