Банкеръ Weekly

Съдби

СКОРО ЩЕ ЗАБРАВИМ КАКВО ЗНАЧИ ПРИЯТЕЛСКИ МАЧ

Треньорската кариера на Карел Брюкнер започва през 1973 година - по времето, когато бъдещият му опонент на Евро 2004 Руди Фьолер още ходи в началното училище. Заедно с Ото Барич и Джовани Трапатони чешкият селекционер е сред тримата най-възрастни треньори на финалите в Португалия. Което никак не притеснява този 65-годишен мъж с ледена физиономия. Г-н Брюкнер, какви чувства буди у вас шампионатът на Европа?- Ще отговоря просто: това е футболният аналог на срещите на високо равнище. Затова и резултатите, които показа Чехия в квалификациите (б.ред. - 7 победи и 1 равенство), сега не значат съвършено нищо. Пак трябва да тръгваме от нулата. Европейското първенство е и своеобразна витрина, на която всеки футболисти е длъжен да изложи най-доброто, с което разполага. А ако сравним Еврото със световните първенства?- От гледна точка на качеството на играта не виждам особена разлика. В никакъв случай не подценявам южноамериканските отбори, такива като Бразилия или Аржентина, но мисля, че и европейците с нищо не им отстъпват.Шампионската лига оказва ли някакво влияние върху развитието на националните отбори?- Несъмнено. За десет години съществуване Лигата преобърна с главата надолу инфраструктурата в европейския футбол. Става дума и за икономическо, и за спортно влияние. Повече икономическо, все пак, което не би трябвало да ни радва особено. Остава ли тогава изобщо място и време за национални отбори в модерния футбол?- Разбира се - това е една съвсем друга игра. Националните отбори са най-малко зависими от икономическите фактори. В края на краищата те са единствените, в които не можеш да си купиш играчи (ако не броим тима на Катар). Един национален селекционер не се отвлича с разни трансфери, договори и пр. Той мисли само за философията на футбола. А къде е по-приятно да се работи?- И клубовете, и националните отбори си имат предимства. Преди да поема младежкия и мъжкия тим на Чехия, трийсет години съм работил по клубовете, така че познавам и двете страни на медала. Клубният треньор има едно огромно преимущество - през цялото време отборът е на негово разположение, докато националният селекционер вижда играчите си веднъж на два-три месеца. Кой според вас ще спечели Евро 2004?- Знаете ли, според мен абсолютно всичките 16 отбора имат еднаква задача минимум - да преодолеят групите. Пък после - каквото стане. Аз по принцип обичам да говоря за резултати само в минало време. Не обичам думата ако. Как оценявате шансовете на Чехия? Според колегата ви Трапатони това е най-опасният отбор на първенството. - Сега мислите ми са насочени само към един мач и само към един отбор - този на Латвия. Това е първият ни съперник, което в момента го прави несравнимо по-важен от Германия, Холандия и останалите финалисти. Иначе с холандците сме стари познати, още от квалификациите. Но сами разбирате, че мач с мач не си приличат. Ако изиграете двайсет мача с един и същи състав срещу един и същи съперник, вероятно ще получите 20 различни резултата. Колкото до Германия, те винаги с мъка преодоляват началните фази и после се преобразяват за финала. Все пак какво може да се очаква от вашия отбор?- Бих искал да продължим да усъвършенстваме стила на игра, върху който работим от години. Нямам предвид само серията от 20 мача без загуба, която прекъснахме тази пролет. В националния тим на Чехия се образува един скелет от 12 основни футболисти, а последните контроли ни помогнаха да избистрим стила си. Впрочем запомнете ми думата: съвсем скоро ще забравим какво значи контролен мач. Когато ФИФА и УЕФА измислиха схемата на квалификациите за Мондиал 2006 с по седем отбора в група, те не съобразиха изобщо, че в календара няма достатъчно прозорци за толкова много срещи. Това вече е сериозен проблем. Щом за официалните мачове няма време, то какво остава за приятелските?Кой играч може да се превърне в звездата на Евро 2004?- Знаете ли от кого най-много се възхищавам в европейския футбол? От Дидие Дрогба от Олимпик. Но за щастие той е африканец и няма опасност да се появи срещу нас на европейското. Харесвам Тиери Анри, харесвам още много футболисти, но няма да ги изреждам. Това просто не е в стила ми. В нашия отбор поставяме на първо място колектива, а не личностите. При мен играят хора, не звезди. И Недвед ли влиза в категорията просто хора?- Недвед, Барош, Росицки - това са много талантливи футболисти. Но всеки от тях без колебания дава таланта си за благото на отбора. У нас отборният дух е много силен, на моменти дори се шокирах до каква степен играчите са посветени на делото. Откакто съм начело, не е имало случай някой да помоли да не го викам за приятелски мач. Кой от колегите ви е оказал най-силно влияние като треньор?- Аз никога не съм изучавал работата на отделни треньори. Старая се да черпя идеи отвсякъде. Да ги крада, ако трябва. Случвало се е да извлека полза, дори наблюдавайки детски мач. Служеше ли ви някой за пример като дете?- Никой. Нямах нито футболни идоли, нито любим отбор. Израснах в едно затънтено село. Всичко, което имах, беше едно старо колело и футболна топка. И бедност. Тя си остава най-големият мотиватор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във