Банкеръ Weekly

Съдби

СКИОРЪТ ОТ БЪДЕЩЕТО

ОСНОВНАТА МИ АМБИЦИЯ Е ДА ОЖИВЕЯ ДО КРАЯ НА СЕЗОНА, КАЗВА БОУД МИЛЪРВ алпийските ски отдавна не помнят подобен старт като този на Боуд Милър. Американецът вече записа шест победи за Световната купа от десет състезания, а още не е минала и една трета от сезона. Нещо повече - Милър стана едва вторият скиор в историята, успял в една и съща година да спечели победи във всичките четири алпийски дисциплини - слалом, гигантски слалом, Супер-Г и спускане. При такова темпо 27-годишният чудак от Ню Хемпшър не само ще спечели Световната купа още в средата на сезона, но и като нищо ще счупи рекорда от 13 победи в една година, поделян в момента от Херман Майер и легендарния Ингемар Стенмарк. Разбира се, това е единият вариант за Милър. Другият е да дочака края на надпреварата, опакован в гипс в някоя болница. Боуд е не само най-бързият скиор, но и най-безразсъдният - едва ли има друг, който при скорост 140 км в час се отпуска назад върху ските, ръцете му се веят някъде зад него, постоянно излиза от идеалната траектория, подхлъзва се на почти всеки завой... и въпреки всичко успява някак да запази равновесие и не просто да финишира, а да побеждава. Неслучайно след четвъртото си място в спускането във Вал Д'Изер Милър си призна чистосърдечно: Естествено, искам да печеля, но основната ми амбиция е да остана жив до края на сезона. Успехите на този най-небрежен скиор сред скиоритепродължават да изумяват не само публиката, но и конкурентите му, които до един притежават по-добра техника от него. Когато Боуд се спуска, това си е неговото собствено шоу и никой не може да предскаже какво ще се случи, коментира с известна завист английският му колега Финли Микел. Милър никога не е уважавал особено установените правила. По принцип алпийците се концентрират първо върху техниката, като разчитат, че от нея после ще дойде и скоростта - коментира Чип Кокрейн, треньорът на Милър от колежа. - С Боуд е съвсем друго: при него от скоростта произлиза по-висока скорост. Той е истински екстремист на пистата - смята и коментаторът Конрад Бартелски. - Но децата трябва да гледат точно него, защото очевидно такива ще са скиорите на бъдещето. Особено интересен е контрастът между каубойския стил на Милър и този на основния му конкурент Херман Майер. Изключителната техника и постоянството донесоха на Майер четири световни купи и доведоха до пълна хегемония на австрийските ски в последното десетилетие. Само погледнете как влизат двамата в завоите: Майер, напълно съсредоточен, набит, мощен, прилича малко на бик, докато Милър изглежда така, сякаш всеки момент ще пъхне ръце в джобовете си. Странностите на Боудочевидно са заложени в кръвта му. Роден през 1977 г., той е отгледан заедно с братята и сестрите си в една примитивна дървена хижа, 5 на 8 метра, високо в планините на Ню Хемпшър, без течаща вода и дори електричество. Понякога нощем ставаше толкова студено, че каната с вода на масата замръзваше - припомня си Милър в едно интервю за Ню Йоркър. - Просто се налагаше да спим с по няколко чифта дрехи. Родителите му били хипита, вманиачени на тема ски. Бащата Уди се опитвал да припечелва, като продава измислените от самия него здравословни закуски, а майката Джоан се занимавала с образованието на децата у дома. Боуд стъпил за пръв път върху ски едва тригодишен. На 19 уменията му вече били толкова големи, че му осигурили пълна стипендия в колежа. Стилът му тогава не е бил кой знае колко по-различен от днешния - като котка, хвърлена върху замръзнал покрив, както го описва агентът на една фирма за ски. Именно от срещата между двамата започва възходът на Милър - агентът го убеждава да изпробва новите карвинг-ски във време, когато повечето професионалисти още ги гледат с дълбоко подозрение. Боуд се появява с тях на младежката Олимпиада в Мейн, устоява на всеобщия присмех и печели златните медали в гигантския и супергигантския слалом с аванс от по две секунди. При мен преходът от единия върху другия кант в завоите винаги е идвал по-рано, отколкото при другите скиори - обяснява Милър. - Правите ски реагираха много бавно и най-често приключвах в храстите. За да компенсирам, се налагаше да свивам колене и да се облягам назад. А с карвинг-ските това не е необходимо. Чак не е за вярване колко ме промениха те. Промяната е наистина светкавична - в края на 1997-а Боуд вече е член на националния тим на САЩ и се подготвя за първите си стартове за Световната купа. В непознатите планини на Европана младия американец му потръгва зле. Боуд не успява да финишира в 14 от първите 21 старта. Когато шпикерът обявява името и стартовия му номер, останалите скиори се събират пред мониторите и дори се обзалагат точно в коя част на пистата ще се пребие. Самият Милър обаче твърди, че рискованото му каране било оправдано. Треньорите постоянно ми опяваха, че искат да съм шести или десети, стига да остана на краката си до края. Но аз не желаех да съм десети, а да побеждавам. След четири посредствени сезона той най-сетне започна да оправдава надеждите. През 2001-ва печели първия си старт - във Вал д'Изер, където по чудо успя да преодолее едно тежко подхлъзване в средата на пистата. През март 2002-ра във визитката му вече имаше половин дузина победи и два сребърни медала от олимпиадата в Солт Лейк Сити. През 2003-а Милър завърши втори в генералното класиране за Световната купа, а миналата година бе четвърти, като взе малкия кристален глобус в слалома.Днес американецът оглавява убедително класирането, като за пръв път в живота си постигна победи и в скоростните дисциплини - Супер-Г и спускането. Херман Майер, въпреки героичния труд, с който успя да се възстанови от мотоциклетната катастрофа преди три години, в момента просто не е равностоен на Боуд. Всъщност най-големият враг на Милъре той самият - доказаха го състезанията във Вал Гардена и Бормио, където остана 14-и, и в Алта Бадиа, където дори не завърши. В това няма нищо учудващо, защото самият стил на Боуд е такъв - да рискува максимално в завоите. Когато успее, получава огромно предимство пред останалите; но и опасността от падане е доста по-голяма, коментира Конрад Бартелски. Мнозина биха казали, че с успехите нараства и напрежението, но самият Боуд е на друго мнение. Колкото по-добре караш, толкова по-малко е напрежението - твърди той. - Сега се спускам агресивно и уверено, далеч по-добре, отколкото преди четири години. Тогава напрежението бе много по-голямо, защото опитвах да правя неща, които не знаех дали съм в състояние да направя. А сега вече знам. Според Бартелски тези неща са в основата на уникалния стил на Милър: Той изобщо не се опитва да контролира ските си, просто се оставя на гравитацията да го ускорява. Стилът му е седем части Рудолф Нуреев и три - Ози Осбърн. Американските приятели на Боуд обясняват успехите му с факта, че за разлика от колегите си той се занимава и с други спортове. Бил е шампион на щата Ню Хемпшър по тенис, основна фигура в колежанския футболен тим, притежава и завиден хендикап в голфа. Показателно е и как поддържа формата си през лятото - с ходене по въже, каране на велосипед с едно колело, дори жонглиране. Треньорът на американския тим Фил Макникъл признава, че Милър е напълно самосъздаден спортист. Все пак при цялото си сериозно отношение към тренировките Боуд никога не е бил в състояние да спазва някакъв спортен режим. Макникъл с въздишка споделя, че така и не е успял да се пребори с навика му да разпуска с по четири-пет бири вечерта след спускането и преди слалома. Освен това Боуд ненавижда хотелите и винаги спи в специалната си каравана, с която обикаля Европа. Но нито бирата, нито дългите часове шофиране се отразяват по някакъв начин на формата му. Напротив, Милър не само е свеж на пистата, но и за разлика от повечето скиори не бърза да почива след състезанието, а слиза при журналистите, разговаря с всички, дава автографи, разказва вицове... Нищо чудно, че дори и конкурентите му, когато ги питат какво мислят за Боуд Милър, не се сещат за друга дума освен уникален. Боуд Милър е роден на 12 октомври 1977 г. в Ийстън, Ню Хемпшър. Висок е 187 см, тежи 87 килограма. През 1996-а печели два златни медала от младежката Олимпиада в Мейн. От 1997-а се състезава за Световната купа, първата си победа печели през 2001-ва. Има два сребърни медала от олимпиадата в Солт Лейк Сити (в гигантския слалом и комбинацията). Световен шампион в същите дисциплини от първенството в Сейнт Мориц през 2003-а. На започналото преди седмица световно в Бормио спечели убедително първия старт - Супер-Г. Милър е единственият скиор освен Марк Жирардели, който е печелил стартове във всички дисциплини в рамките на един сезон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във