Банкеръ Weekly

Съдби

СКИОРЪТ, КОЙТО ЩЕ СЕ СЪСТЕЗАВА С НЕК

Ако българите подозират, че на спортистите им върви повече, отколкото на другите хора, историята на Александър Щерев едва ли ще ги разубеди. Четирийсет и две годишният бизнесмен и баща на едно дете е собственик на месопреработвателното предприятие Соларис-АС, без да е потомствен колбасар, наследник на стара фабрика или предприемчив касапин от златните години на социализма. Щерев е професионален състезател по ски, възпитаник е на клуб ЦСКА и на бившата армейска спортна школа Чавдар. Въпреки че след приключването на активната си състезателна дейност Щерев успява да се дипломира и като инженер от столичния Лесотехнически университет, по всичко личи, че съдбата няма да иска от него да работи по специалността си.Приемете, че съм момче от улицата, което не се задоволява с постигнатото и винаги иска да научи и направи нещо повече, разказва Щерев. По собствените му думи с бизнес се занимава още преди за такова нещо да се заговори. Преди 10-ти ноември произвеждах детски летни очила, търгувах с тях и с всичко, което можеше да се прави с т.нар. шприцове- спомня си Щерев.Истинският му час обаче настъпва през 1993 година. Фирмата му Соларис АС вече е на пазара, предлагайки транспортни услуги и внасяйки различни стоки. От услугите на спедитора се заинтересувала търговската верига Аско-Деница. Повече от две години бях работил с германската фирма Аско, когато тя откри своя първи универсален магазин в софийския квартал Младост, спомня си Щерев. - Още в самото начало мениджърите на магазина забелязаха, че има много трудности с доставката и аранжирането на месо и колбаси. Предложиха ми да направя малък цех, който да работи за нуждите на магазина и на веригата. Наех около 600 кв. м хале в сервиза на Дару кар в Дружба. От Аско ми помогнаха с доставка на техника и специалисти. Още от първия работен ден ми стана ясно, че този бизнес има бъдеще. На втория месец започнахме да получаваме толкова дневни заявки, колкото можехме да изпълним за месец с наличния капацитет.На днешното си място в ж.к. Дружба фабриката на Щерев се намира от 1997 година. Купува мястото и построява сградата с 500 000 долара кредит от Българо-американска кредитна банка. През 1997 г. да вземеш кредит не беше лесна работа - признава производителят. - Затова съм изключително благодарен на хората в БАКБ, които ми повярваха и застанаха зад мен. По-късно започнах да работя и с Първа инвестиционна банка и с Райфайзенбанк. Като обслужване и комуникации с клиентите и трите банки, с които имам взаимоотношения, са на европейско ниво. Е, не ми харесват лихвените проценти и сроковете, за които се отпускат кредитите, но се отнасям с разбиране, защото донякъде съм наясно с условията, при които банкерите оперират с парите. През 1999 г. съдружник на Щерев в Соларис АС е известният български футболист Любослав Пенев, когото той смята за свой приятел. Любо хареса бизнеса и поиска да ми стане съдружник, като плати на банката сумата, която й дължах в онзи момент - разказва Щерев. - След това обаче плановете му се промениха. След около година Любо реши да се оттегли и оттогава отново сам съм собственик на фабриката.Днес предприятието на Щерев отново е в процес на разширение. Фирмата му има одобрен проект по програма САПАРД и в момента в цеховете се монтират нови машини и оборудване. Реконструкцията, по думите на Щерев, е на обща стойност около три милиона лева. След тяхното усвояване стойността на Соларис АС ще бъде около 5.5 млн. долара, според оценката на банките, които са ме кредитирали - изчислява бившият скиор.- Фабриката ще изпълнява всички изисквания за дейност, определени от Европейския съюз. Въпреки това не очаквам с нетърпение 2007 г., за да изляза на европейския пазар. Защото не съм сред наивниците, които вярват, че там чакат продукцията ни с отворени обятия. Някак не си представям как изнасям месо и колбаси в Германия, където правителството и сега се чуди как да намери пазар за свръхпроизводството на регионалните производители. Е, вярно, може би някой българин ще получи право да продава извън страната един тон луканка месечно. Срещу този тон обаче тук ще дойдат най-мощните хранителни концерни в Европа, които ще ни залеят с свое ноу-хау, с опаковките си и т.н. Щерев гледа със скептицизъм и статистическите данни за увеличените доходи на българите. Неговите собствени наблюдения сочат точно обратната тенденция. Аз съм един от хората, които хранят тази държава, и си мисля, че би трябвало да знам за какво става дума - мотивира се той. - Никога българинът не е купувал по-малко месо, отколкото през последните години. Трудно ми е да повярвам, че това се дължи на факта, че хората са станали вегетарианци и вече ядат черен хайвер или скъпи и екзотични риби. Според мен мнозина вече се ограничават при покупката на храна. Пазарът е залят от продукция, чиято цена е под себестойността на месото, необходимо да се направи един колбас. Народът вече яде заместители, които някои производители не се колебаят да му предложат. Лично аз не съм склонен да обвинявам хората, които печелят по този начин, тъй като е ясно, че пазарът не търпи липси. Ако един човек отиде в магазина с два лева да си купи салам, който струва четири, той днес може и да не го намери. Но със сигурност утре ще се появи някой, който ще му предложи за тези два лева нещо наподобяващо салам.От четири години Щерев има още един бизнес. Друго негово дружество - Теса енерджи, е разработило проект за създаването на един от най-големите вятърни паркове за производство на електроенергия в Източна Европа. Може би сте попадали на такива групи вятърни мелници, когато сте пътували из Европа - предполага той. - В продължение на няколко години с помощта на специализирана фирма за мерене на вятъра правих проучвания на различни места в България. Оказа се, че най-подходящият вятър за производство на електричество е в Добруджа, особено около Балчик. Затова купих около 40 декара земя в този район, вече приключих проекта на парка и съм готов да започна реализацията му.Плановете на Щерев са да построи 25 генератора, всеки от които ще е с мощност мегават и половина. Според изчисленията му, токът, произведен от парка, ще бъде достатъчен за нуждите на Балчик. Интерес има и той е обясним - твърди Щерев. - От 2012 г. 20% от производството на ток в Евросъюза трябва да става от възобновяеми енергоизточници. Затова чуждестранните фирми проучват възможностите навсякъде. Но моето желание не е просто да продам проекта, а да запазя контролния пакет върху собствеността му. Затова съм решил да го реализирам отново с кредит, като този път ще са нужни между 40 и 50 милиона евро. Лошото е, че в България продължава да няма методология за образуване цената на електроенергията. Две правителства досега не успяха да я изработят. Доколкото виждам, и третото няма да се справи. Освен на бизнеса в най-различни направления Щерев явно е и любител на високите скорости. Пред офиссградата на фабриката до последния модел на Ауди стои и свръхмощен мотор. Почивам си на ските или върху мотора, обичам и пътуванията - признава той. - Толкова вярвам в добрия ефект на пътешествието върху психиката на човек, че предпочитам да награждавам определени хора от екипа си не с пари или с подарък, а като ги пратя по възможност в чужбина за няколко дни. Там най-добре човек се зарежда с енергия, подобрява си настроението и после с удоволствие се връща на работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във