Банкеръ Weekly

Съдби

СКАНДАЛНАТА КАРИЕРА НА ДЖОН ДЕ ЛОРИЪН

Съобщението за ликвидирането на фирмата Де Лориън Мотор (De Lorean Motor) даде повод на познавачите да си спомнят за основателя на тази компания - Джон Захария де Лориън. За него се твърди, че е най-скандалната личност в историята на американската автомобилна промишленост.Истината е, че Де Лориън напълно си е заслужил това определение. Според мнозина Хосе Игнасио Лопес, когото обвиняват, че е предал на компанията Фолксваген тайните на Дженерал Моторс, и Ли Якока, за когото се твърди, че се е опитал да предаде Крайслер на Киркорян, са невинни палавници в сравнение с Де Лориън. Най-добрият американски конструктор и мениджър (това не се оспорва и от най-злите му врагове) Джон де Лориън се ражда на 6 януари 1925 г. в семейството на емигранти от Лотарингия. Баща му сменил доста професии, преди да започне работа в леярския цех на автомобилния завод Форд (Ford) в Детройт. Като повечето хора, опитали нерадостната съдба на емигранта, бащата се надявал на нещо по-добро за децата си. Той смятал, че преди всичко е длъжен да даде добро образование на сина си и успял. Джон учил в техническото училище в Детройт, а след това завършил инженерство в Лоуренсовия технологичен институт.Де Лориън започва кариерата си през 1949 г. като инженер в корпорацията Крайслер (Chrysler). По това време той вече има бакалавърско звание по промишлено конструиране. Де Лориън продължава да се учи в института, принадлежащ на корпорацията. На 27 години магистърът по автомобилен дизайн Де Лориън преминава на работа в Пакард Мотор (Packard Motor) и продължава за учи в Мичиганския университет. Завършвайки университета със звание магистър по управление на бизнеса, Джон постъпва в корпорацията Дженерал Моторс.Там той бързо става шеф на отдела за нови технологии и главен конструктор на отделението Понтиак (Pontiac), което тогава се намира в пълен упадък и има печалната слава на производител на автомобили за стари моми. Годишният обем на продажбите на отделението бил 233 хил. автомобила, което според тогавашните мерки е нищожно малко. Притежаващият истински инженерен талант Де Лориън предложил на ръководството на компанията свой план за излизане от кризата. Той дори разработил нов тип автомобил, предназначен за производство в Понтиак. Младият специалист предлага и няколко остроумни технически решения за новите коли на тази марка. Става дума за оригиналната конструкция на трансмисията и редица други възли. За младия Де Лориън този подход бил задължителен (през живота си той е патентовал над 200 изобретения), а след това успехът просто го следва по петите. За кратко време Понтиак сменя имиджа си и се превръща в доставчик на младежки автомобили. Разбира се, качествата на младия сътрудник не остават незабелязани. На четиридесет години той е шеф на отделението Понтиак, главен управляващ и вицепрезидент на корпорацията. Под негово ръководство се създава прочутият Понтиак GTO. На четиридесет и четири години Де Лориън вече управлява отделението Шевролет - най-голямото в Дженерал Моторс. Антикризисният мениджмънт е неговата стихия и губещото отделение започва да носи печалби. За награда Де Лориън получава поредното повишение и започва да ръководи операциите по производството на леки и товарни автомобили в Северна Америка с годишна заплата от 650 хил. долара. Но това е последното издигане в главозамайващата му кариера в Дженерал Моторос.Като повечето необикновени личности Де Лориън е оригинален във всичко - поведението му, дрехите му, стилът му на общуване и начина му на живот - всичко го отличава от останалите топмениджъри в корпорацията. Шефовете на Дженерал Моторс са шокирани от запознанствата му, от чудовищното му самочувствие и... от прекомерните представителни разходи на своя най-млад вицепрезидент. На свой ред Де Лориън не се притеснява да предизвиква скандали. Колегите му се дразнят от бохемския му начин на живот и от факта, че след идването си в корпорацията Де Лориън зарязва съпругата си, за да се ожени за една манекенка. Членовете на съвета на директорите особено много се вбесяват от маниера му да взима решения зад гърба на началството или въпреки неговото мнение. Най-накрая Чашата на търпението прелива инеудобният гений е принуден да напусне компанията, в която работи 17 години. Отивайки си от Дженерал Моторс, обиденият Де Лориън решава да покаже на колегите си как трябва да се правят коли. Той не пропуска възможността да спечели от шумното си напускане. Скоро след това Америка е разлюляна от книгата, написана от Дж. Райт въз основа на беседите му с Де Лориън. Тя се казва Дженерал Моторс в истинска светлина и тази светлина не е никак розова.Имиджът на компанията е разбит и нейните шефове не остават длъжни на Де Лориън, когото представят като скандална личност с развалена репутация, което в голяма степен отговаря на действителността. Де Лориън обаче не унива и през 1975 г. разработва своя теория за етичния спортен автомобил, в който се използват принципно нови технически решения и материали. Но за да реализира своите проекти, Де Лориън има нужда от пари и производствена база. През 1978 г. той регистрира фирмата Де Лориън Мотор (De Lorean Motor), която трябвало да произведе въпросните автомобили. Част от средствата скандалният предприемач успява да събере от бъдещите дилъри на продукцията. Било решено производството да се установи в Дъблин, Северна Ирландия, защото именно там Де Лориън успява да се пребори за най-големи отстъпки и субсидии за новото си предприятие. В началото било предвидено разработката на автомобила да се поръча на Порше (Porche), но след това решението било променено в полза на компанията Лотус (Lotus). По-късно шефовете на компанията неведнъж се разкайват за това, че са се свързали с Де Лориън. Оказва се, че реализацията на идеи му е трудно и главоболно занимание и най-важното чудовищно скъпо. Работата се забатачва, а изключително скъпите технически решения накрая принуждават и техния създател, и изпълнителите да се откажат от тях. В резултат на това автомобилът се оказва доста по-различен от мечтата на Де Лориън. Неговото производство започва през януари 1981 година. При това първите коли, които се появяват на пазара, са много скъпи, така че купувачите, меко казано, не бързат да се редят на опашка за тях. Предприятието произвежда общо 8500 автомобила. По това време фирмата започва да изпитва сериозни финансови затруднения, а нейният основател се опитва да получи кредити по всички възможни начини. Де Лориън успява да осигури някакви средства, но вече не може да спаси компанията си. Може би защото пропилява управленския си талант в постоянните скандали или просто защото Фортуна се отказва от своя любимец. В началото на 1982-ра фирмата е обявена в несъстоятелност, а през септември същата година престава да съществува. Цялата собственост на Де Лориън е разпродадена на аукцион, но въпреки това остават непогасени заеми в размер на 64 млн. долара и 119 млн. долара непокрити субсидии от британското правителство. Цели петнадесет години съдебните власти разплитат тази объркана финансова история. Но това далеч не е последният скандал свързан с името на Де Лориън.Малко по-късно светът узнава, че бившият топмениджър на Дженерал Моторс е арестуван за... търговия с наркотици. Казват, че по този начин той се е опитал да оправи финансовото си положение. До съд обаче не се стига. С помощта на ловки адвокати Де Лориън успява да се оправдае, но само за да се натопи в друга съдебна каша. Този път с бившите си защитници, на които той не успява да плати. След това настъпва затишие. Очевидно с възрастта неудържимата енергия на най-скандалния човек в американската промишленост започва да отслабва. След краха на компанията Де Лориън продължава известно време да се занимава с разработка на автомобили и да се изявява като консултант, без да забравя периодично да се съди ту с кредиторите, ту с адвокатите си. Но вече липсват предишният шум и блясък. В края на краищата светът забравя за Де Лориън и едва неотдавнашното решение на съда за ликвидация на фирмата му подсети хората за един от най-талантливите автомобилни конструктори и мениджъри на ХХ век.

Facebook logo
Бъдете с нас и във