Банкеръ Weekly

Съдби

СКАНДАЛИ ТРЕСАТ АДМИНИСТРАЦИЯТА НА РЕПУБЛИКАНЦИТЕ

Бившият лидер на републиканското мнозинство в палатата на представителите Том Делей загуби поста след отправените му обвинения в незаконно финансиране на избирателна кампания. Той обаче заяви, че въпреки започнатото разследване срещу него ще продължи да работи в конгреса. Междувременно освен Делей под зоркото око на правосъдието се оказаха още трима високопоставени съратници на президента Джордж Буш - заместник-шефът на администрацията на президента Карл Роув, шефът на канцеларията на вицепрезидента Люис Либи и лидерът на републиканското мнозинство в Сената Бил Фрист. Досега подобно нещо не беше се случвало в най-новата история на САЩ.Чука и ДокторътРеших да продължа работата си в Конгреса. Длъжностите не ме вълнуват, просто смятам да си върша работата - заяви Том Делей, по прякор Чука, в ефира на телевизионната програма Фокс Нюз Съндей (Fox News Sunday). Но част от съпартийците му далеч не горят от желание да се намират в една зала с него по време на заседанията. Както призна конгресменът републиканец от щата Кънетикът Кристофър Шейс, той се чувства неуютно редом с човек, нарушил законите. Впрочем повечето от колегите му в Конгреса не бързат да осъждат бившия си лидер. Става дума за същата строга партийна дисциплина, за която толкова строго следеше Делей.Прякорът на Делей - Чука, не е случаен. Той е един от най-добрите специалисти в Републиканската партия по привличане на спонсорски средства и е добре известен с умението си не само да помага на верните й съратници, но и сурово да наказва онези, които не спазват политическата линия на партията - твърди бившият заместник държавен секретар по времето на Мадлин Олбрайт - Тоби Гати. Здравите връзки между изпадналия в немилост лидер на републиканците в Конгреса и Белия дом фактически бяха потвърдени от прессекретаря на президента Скот Маклилан, който заяви, че в лицето на Делей Буш вижда съюзник и приятел. Все пак той остави вратичка, през която държавният глава може да се оттегли от тази позиция, като отбеляза, че президентът иска да види резултатите от работата на правосъдието. Както показа анкетата, проведена от вашингтонското издание Нешънъл Джърнъл (National Journal), 47 от 52 влиятелни дейци на Републиканската партия смятат, че обвиненията срещу Том Делей ще накърнят сериозно политическата сила. Демократическата партия обаче също не са съвсем сигурни, че ще успеят да сразят опонентите си, независимо от факта, че прокурор по процеса срещу Том Делей е демократът Ронълд Ърл. Впрочем противниците на сегашната администрация се надяват, че съдебните прения ще се проточат до следващата пролет и че ще могат да напомнят за делото точно преди изборите за Конгрес.За разлика от своя колега в палатата на представителите, лидерът на мнозинството в сената Бил Фрист, по прякор Доктора (той наистина е лекар по професия), се намира под лупата на Комисията за ценни книжа в САЩ и на нейния нов председател Кристофър Кокс. Доктор Фрист е заподозрян в получаване на вътрешна информация, от която той се е възползвал при продажбата на акциите на мрежата от болници на компанията HAS Inc., бивша собственост на семейството му. Шест месеца преди обявяването на финансовото състояние на HAS Inc. част от инвеститорите получили закрита информация за делата на фирмата и продали акциите си за сума, надхвърляща 100 млн. щ. долара. В средата на юли компанията обяви, че няма да може получи обещаната печалба, и акциите й паднаха с 9 процента.Засега не е известно точно колко е спечелил Бил Фрист от продажбата на своя дял. Лидерът на републиканското мнозинство в Сената твърди, че е продал акциите си, за да избегне конфликт на интереси, и че не е получавал никакво вътрешна информация за състоянието на компанията. Още преди края на разследването обаче наблюдателите оцениха историята с Бил Фрист като крайно неприятна за Белия дом.Мозъка и Скутера Още един скандал засегна пряко администрацията на Белия дом. Заместник-шефът на администрацията на президента Карл Роув, по прякор Мозъка, както и шефът на канцеларията на вицепрезидента Ричард Чейни - Люис Либи, с прозвище Скутера, са заподозрени, че издали пред журналисти фамилията на агентката на ЦРУ Валери Плейм. Преди началото на войната с Багдад съпругът на госпожа Плейм - Джоузеф Уилсън (бивш американски посланик в Ирак и Габон), бил препоръчан на ЦРУ от апарата на вицепрезидента Ричард Чейни за една мисия в Нигер. Бившият посланик трябвало да провери информация, според която Саддам Хюсеrн е купил уран за военната си ядрена програма. Господин Уилсън се върнал с празни ръце. Това обаче не било взето от под внимание и тезата за африканските покупки на Саддам Хюсеин се превърна в един от поводите за началото на войната с Ирак.Раздразнен от този обрат на събитията, Джоузеф Уилсън реши да разкаже за резултатите от мисията си на страниците на Ню Йорк Таймс през юли 2003 година. Осем дни след появата на статията му известният републикански наблюдател Робърт Новак публикува свой материал, в който, позовавайки се източник от администрацията написа за работата на Валери Плейм в ЦРУ. Малко по-късно тази информация беше потвърдена от шефа на вашингтонското бюро на списание Тайм (The Time) Матю Купър. Той също се позова на източници от администрацията. Още една журналистка - Джудит Милър от Ню Йорк Таймс, подобно на колегите си, водеше разследване по историята с Валери Плейм. Тя обаче така и не успя да напише нищо.В същото време Министерството на правосъдието на САЩ започна дело за изтичането на информация за местоработата на госпожа Плейм от Белия дом към медиите. То беше възложено на прокурора от Чикаго Патрик Фицджералд, за когото мнозина от колегите му се шегуват, че не взима пленници. Той започна работата си внимателно и без да бърза, отчитайки сериозната политическа скрита причина за случващото се. Робърт Новак успя да се изплъзне от призовките на специалния прокурор и не даде никакви показания. Матю Купър получи съгласието на Карл Роув и Луис Либи да назове имената им, което и направи. До неотдавна Джудит Милър беше единствената представителка на пресата, която отказа да назове фамилията на източника си, заради което прекара 85 дни зад решетките.Любопитното е, че сега адвокатите на Либи твърдят, че тримесечният престой на Милър в затвора съвсем не е бил необходим. Според юриста Джоузеф Тейт, който представлява интересите на Скутера, още през миналата година на журналистката било дадена да разбере, че може да назове пред голямото жури името на източника си. Защитниците на Милър обаче са на съвсем друго мнение. Според тях изявленията на адвокатите на Либи са били твърде двусмислени и по-скоро говорели за обратното - че Белият дом не иска допълнителен шум. Едва на 31 август, казва адвокатът на Милър Робърт Бенет, защитниците на Либи дали да се разбере, че са готови да променят позицията си. Юристите на Милър загубиха около месец, за да съгласуват с Либи и съда условията за освобождаването на журналистката. Според думите на Бенет тя е отказвала да сътрудничи на голямото жури, докато Либи лично не даде съгласието си за това. Преговорите бяха усложнени и от факта, че прокурорът Фицджералд поиска не само признанията, но и записките на журналистите. Според източници, близки до следствието, Милър напуснала затвора едва след като Фицджералд прегледал записките, направени по време на един от разговорите с Либи през юли 2003 година.Без вина виновниДжудит Милър разказва около три часа пред голямото жури за разговор с двегодишна давност, по време на който е научила името на Валери Плейм. Признанието на Милър беше последното парче от пъзела, който прокурорът вече две години се опитва да разгадае. Той вече няма кого да разпитва, което означава, че е време да отговори на въпросите кой и защо е подхвърлил името на Валери Плейм. Както е известно, освен Либи в скандала се оказа замесен и главният съветник на президента по политиката, дясната ръка и архитектът на двете предизборни кампании на Джордж Буш - Карл Роув. Както призна репортерът на Тайм, именно Роув е бил един от анонимните източници, от които журналистите са научили за тайния агент на ЦРУ.Главната интрига сега е дали срещу сътрудниците на Белия дом ще бъде повдигнато наказателно обвинение, и ако това стане - на какво основание: за разгласяване на тайни, за укривателство и лъжесвидетелство или за опит за възпрепятстване на правосъдието.Впрочем на специалния прокурор Фицджералд ще му бъде много трудно да докаже вината на Луис Били и на Карл Роув по делото, наречено Плеймгейт. Според законите на САЩ лицата, които са разгласили имената на агенти на специалните служби и с това съзнателно са нанесли ущърб на националната сигурност на страната, подлежат на наказателно преследване. Най-вероятно точката на странната история с репортерката на Ню Йорк таймс Джудит Милър ще бъде сложена на 28 октомври. Тогава изтича срокът на работата на голямото жури, което разглежда нейното дело.Единствените, които изразяват недоволство, са американските журналисти. Милър е на свобода и това е прекрасно - се казва в изявление на организацията на Репортери без граница. - Тя обаче получи свободата си срещу съгласие да разкрие източника си на информация. А това означава, че е нарушен основният принцип на всеки журналист - да пази конфиденциалността на своите източници.Според мнението на Люси Далглиш, директорка на Комитета за защита на свободата на печата, сегашният процес може да създаде опасен прецедент. И други съдии може да поискат да хвърлят в затвора несговорчивите репортери. Америка стъпва на много опасна територия. - казва тя. - Свободата на словото в страната ни се оказа под заплаха. Неотдавна в интервю за СиЕнЕн Джудит Милър заяви, че много се надява виновните за разгласяването на информацията да бъдат наказани. В противен случай тя не разбира за какво е прекарала в затвора 85 дни. Макар наблюдателите да отбелязаха, че подобна ситуация се случва за първи път в съвременната американска история, засега републиканската администрация демонстрира олимпийско спокойствие. Въпреки това експертите съветват Белия дом да се мобилизира. Според тях във връзка с последните събития избирателите може да решат, че цялата републиканска върхушка е нечистоплътна и след изборите за Конгрес през 2006 г. републиканците може да се окажат в малцинство.Впрочем скандалите в администрацията по време на втория мандат на много от американските президенти и от Републиканската, и от Демократическата партия са обичайно явление. Това твърди и един от най-известните историци в САЩ, професорът от Тексаския университет Луис Гулд, който е написал над 20 книги за президентите и техните администрации. Според учения избирателната кампания на действащия президент оказва фатално влияние върху неговия екип, чиито членове постепенно заменят къртовската работа с манипулиране и игра за пред публиката. Буш и Роув отлично провеждат политически кампании, каквато беше и тази след урагана Катрина, но зле избират хората, които да управляват държавата - смята Гулд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във