Банкеръ Weekly

Съдби

СИНДИКЪТ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЗАЛОЖНИК НА КРЕДИТОРИТЕ

Съдия Лилия Илиева, пред в.БАНКЕРЪ

Г-жо Илиева, как най-общо бихте охарактеризирали промените в Търговския закон от октомври миналата година, свързани с производството по несъстоятелност?
- Въпреки че измененията в ТЗ като цяло и в частност в производството по несъстоятелност на пръв поглед са много на брой, моето мнение е, че те не променят съществото на производството.
Смея да твърдя, че несъстоятелността е едно сложно правно явление, което е едновременно и самостоятелен институт, и част от други цялости - преди всичко от търговското право. Тя включва и норми и принципи на общото гражданско право, на гражданския процес във всичките му проявни форми - исков, обезпечителен и изпълнителен, както и на облигационното право.

Като съдия с дългогодишен опит бихте ли се ангажирали с оценка, как се отразяват промените на практиката?
- Боя се, че в много отношения те не само не улесняват и не ускоряват производството, а по-скоро го затлачват. Опасност виждам например във факта, че събранието на кредиторите е с много разширени правомощия, което може да превърне синдика в негов заложник, а това е опасно. Не трябва да се забравя, че в своята дейност синдикът е длъжен да съблюдава закона и да изпълнява постановеното от съда.
Без отговор за мен остава въпросът какъв е реалният ефект от въведеното изискване синдикът да води дневник, който да е заверен в съда.
Не виждам смисъл и в решението събранието на кредиторите да се председателства от съдия, който на практика няма друга функция, освен да диктува и да подпише протокола от заседанието. Конституцията и Законът за съдебната власт възлагат на съдилищата осъществяване на правосъдието в РБългария. В производството по несъстоятелност съдът и правораздава, и администрира. Наскоро ЛИК издаде Посткомунистическото общество от Питър Дракър, в която се развива идеята, че новото общество, което предстои да изграждаме, ще използва познанието като производителна сила. Не виждам смисъл висококвалифициран специалист, какъвто е един съдия, да изготвя протокол на събрание, в което няма никакви правомощия.

Какви са последиците от евентуални неправомерни действия на участниците в производството по несъстоятелност?
- Още с откриването му съдът постановява налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника. С други думи казано, по силата на закона, съдът, с едностранен властнически акт, навлиза в правната сфера на обявения в несъстоятелност търговец, като я ограничава. Обезпечителните мерки - запор и възбрана, са предназначени да лишат несъстоятелния длъжник от фактическа и правна възможност да предприеме промени в имуществото си. Те лишават длъжника от разпоредителна власт, задължават го да пази запорираното и възбранено имущество. И едно евентуално разпореждане с него се третира като недействително, защото само и единствено съдът може да разреши на синдика да извърши такова разпореждане, тъй като по този начин се вдига запора.
Всяка обезпечителна мярка, която не е допусната от съда по несъстоятелността, е нищожна. И това е така, защото на този съд е вменено задължението да упражнява контрол и да осъществява ръководство в производството по несъстоятелност.
Недопустимо е например НОИ да налага спрямо банка в несъстоятелност запор върху сметката й за сума, която според него тя му дължи незабавно. Още повече че Законът за банките отнася текущите вноски, дължими към държавното обществено осигуряване, едва в седми ред. Установеният ред е императивен и не може кредитор от седми ред да се удовлетворява преди предшестващите го. Наложеният запор от НОИ, освен че нарушава повелителна законова разпоредба, установяваща реда при извършване на разпределение на осребреното имущество, нарушава и установения в производството ред за налагане на обезпечителни мерки. Запорът е нищожен по две причини - поради липса на компетентност и поради липса на предмет, тъй като с налагането на общ запор цялото имущество, включително и всички парични средства на длъжника, са извадени от граждански оборот и следователно те не могат да бъдат предмет на разпореждане.
Още нещо съществено в тази връзка: необходимо е банките, които обслужват сметки на банки или други търговци, обявени в несъстоятелност, да знаят, че сумите при тях са запорирани и не следва да изпълняват нареждания за преводи, без да изискват съответно разрешение за това от съда. Санкциите за подобни действия са много сериозни, защото разпорежданията без разрешение на съда са нищожни. Трябва да се разбере, че банките, които обслужват сметки на несъстоятелни търговци, са просто трети лица - пазачи на това имущество. И ако допускат такива нарушения, позволявайки теглене на суми, в някои случаи огромни, без да изискват разрешение на съда, те могат да бъдат съдени за причинените вреди.

Какви са най-често срещаните проблеми при банковата несъстоятелност?
- Използвам случая да изразя позиция по един, наболял според мен, въпрос. Става дума за спрените с измененията на Закона за банките от 1999 г. публични продажби, в резултат на което вече две години се правят разходи за съхраняване на имущество, чиято стойност намалява. Сред това имущество има и много амортизирани вещи, които трудно намират пазар, като например остаряло канцеларско обзавеждане, или пък такива, които са вече морално остарели, като компютри например. Не е ясно изобщо дали разходите, които се правят и към момента за опазване на такова имущество, не надвишават пазарната му цена, която и без друго намалява с течение на времето. А иначе изтече много време. Помислете само - за застраховане на подобно имущество се плащат по около 100 000 лв. годишно. От друга страна, БНБ продължава да изисква отчет и баланс от банките, обявени в несъстоятелност, като от работещи банки, което също е свързано с немалки разходи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във