Банкеръ Weekly

Съдби

ЩОМ УГАСНАТ ФОЙЕРВЕРКИТЕ

Още преди последните фойерверки да са угаснали в небето над Атина, започнаха обичайните олимпийски равносметки. Чувството е до голяма степен сходно с това на родител, обмислящ поведението на непослушното си и алчно дете. Каква би трябвало да е разумната реакция срещу манипулативното, непочтено и понякога дори зловещо поведение на тази институция, която на всеки четири години се превръща в колосална черна дупка за пари? При децата нормалният инстинкт на бащата е да ги заключи за наказание в стаята им. Но при олимпизма? За гърците цената на последните игри надхвърли 10 млрд. евро. Цяло едно поколение ще трябва да я изплаща. Но каква е ползата от това толкова мъчително бащинство? Една травма за цялата нация, какъвто се оказа допингскандалът със спринтьорите Кедерис и Тану. И реакцията на Международния олимпийски комитет, който в този случай си изми ръцете със скорост, подобряваща рекорда на Пилат Понтийски. Както и обратната реакция на гръцката публика, която освирка американските атлети във финала на 200 метра. Протест срещу щатския империализъм ли? Не, просто възмущение от двойния стандарт на МОК, който наказа едни и допусна до участие други. Вероятно без връзка с факта, че американската телевизия NBC е най-големият спонсор на олимпизма. Изобщо всякакви приказки за връщане към идеалите на древните олимпийци днес звучат смешно. Символично бе, че Ирина Коржаненко, първата жена, спечелила злато в древната област Олимпия, го загуби няколко дни по-късно след положителна допингпроба. Естествено, на игрите в Атина имаше неща, които си струваха и парите, и загубеното време: четвъртата поредна титла на Матю Пинсънт, световният рекорд на Исинбаева, двубоите на Йън Торп и Майкъл Фелпс. Според почитателите на олимпиадите тази положителна страна напълно компенсира отрицателната. Но може би е време да си зададем въпроса защо сме готови на всяка цена да подкрепим нещо, което е изградено предимно върху властта, парите и национализма? Ако не сега, този въпрос със сигурност ще изникне след четири години в Пекин. Китай получи домакинството на следващите летни игри въпреки сериозната съпротива от правозащитните организации. Това обаче не бе никаква изненада - олимпийското движение никога не се е вълнувало особено от подобни неща като морални ценности и човешки права. В Мексико през 1968-а игрите, този фестивал на младостта, се проведоха най-спокойно, макар кръвта на протестиращите студенти още да не бе изсъхнала по улиците. Четири години по-късно американският плутократ Ейвъри Бръндидж, който тогава управляваше МОК, не даде и да се издума, че екзекуцията на израелски спортисти в самото олимпийско село може да отложи състезанията. И до днес комитетът не е сторил нищо, за да почете загиналите атлети. Затова и не изглежда много вероятно при откриването на игрите през 2008-а някой да се сети да спомене мъчениците от Тянанмън. По-скоро ще видим поредния пример на олимпийска мегаломания. Междувременно гърците едва ще са започнали да изплащат цената на 17-дневната лудост, наречена Олимпиада. Те ще се гордеят, че са били домакини на игрите, които сами някога са дали на света. Гордостта несъмнено е оправдана. Но дали си струва да ги поздравяваме за проявена мъдрост, не е съвсем сигурно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във