Банкеръ Weekly

Съдби

ЩЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВА ЛИ ЦСКА ОТ УРОКА ГАЛАТАСАРАЙ?

ТРУДНО ЩЕ ДОЧАКАМЕ ПРОБИВ В ЕВРОПА, ДОКАТО ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ИГРА В ОТБОРИТЕ НИ Е ОТ 80-ТЕ ГОДИНИФутболните специалисти у нас показаха удивително сходни възгледи и беден речник, докато обясняваха поредния провал на българския първенец на прага на Шампионската лига: ЦСКА се постара, но разликата в класите... Само че футболът не е класова борба. И разликата между ЦСКА и Галатасарай не идва от това, че турските състезатели имат по три крака, а от пълната, отчайваща тактическа неграмотност на българските им колеги. Още след първия двубой Стойчо Младенов се опита да изкара критиките към него като атака срещу клуба. Нищо подобно. Ако ЦСКА в сряда (27 август) регистрира второто си най-тежко поражение в историята на евротурнирите, то вината за това е само негова. Тя не е у футболистите - защото няма съмнение, че като индивидуални качества ЦСКА има най-богатия ресурс в българския футбол. Не е и у публиката, която дойде под дъжда без надежди за краен успех и нито мълча, нито си тръгна по средата, както обикновено постъпва българският запалянко. Нито пък са виновни шефовете, които осигуриха на ЦСКА най-високия бюджет в А група. Отговорността пада изцяло върху човека, от когото зависи как изглежда отборът на терена - Стойчо Младенов. У нас, когато става дума за треньорска некомпетентност, обикновено стигаме само до въпроса доколко правилно си е наредил съставът и какви смени е направил. Че Стойчо трудно си подрежда състава, знаем отдавна. Още помним мандата му като национален селекционер, когато отборът не записа дори два поредни мача с една и съща нападателна двойка. Сега в четири срещи от Шампионската лига треньорът използва четири различни състава и общо 19 футболисти. В крайна сметка това си е негова работа, но че смените му невинаги са удачни, показа и непохватно изпуснатата победа срещу Литекс преди седмица. Всички тези неща обаче са само периферията на проблема. А неговата същност е, че организацията на игра на българските отбори е от началото на 80-те години - от времето, когато самият Стойчо се подвизаваше на терена. Едва ли някога друг европейски отбор при гостуване в София е играл толкова лениво, колкото Галатасарай на Терим. Неговите футболисти постигнаха своето без активно посрещане, без постоянно използване на фланговете, всъщност без всички атрибути на модерния футбол. Първоначалното високо темпо и скоростните опростени акции на ЦСКА поставиха турците във видимо затруднение. Но те успяха да убият това темпо за по-малко от 10 минути, и то по най-елементарния начин - просто с продължителни разигравания между централните си бранители. ЦСКА не знаеше как да противодейства. Иначе на червените не липсваше нито желание, нито дори умение - в индивидуалното боравене с топката те грешаха несравнимо по-рядко от противниците си. Е, има и изключения, като Жоао Карлос, доказал за пореден път аматьорската си същност. Но като цяло Младенов няма какво повече да иска от играчите си. Може би те има какво да поискат от него. Преди седмица Любко Петрович, бившият треньор на Левски, предварително извини колегата си с думите, че не можело трите милиона за селекция на ЦСКА да се мерят със стоте милиона на Галатасарай. По същия начин преди две години Петрович извини и себе си - цял месец преди двубоите със същия противник, в който, въпреки песимизима му, неговите играчи не бяха далече от успеха. И на тях не им достигна основно тактическа зрялост, а не нули в клубния бюджет. Ако всичко опираше до парите, отбори като Интер и Ливърпул щяха да са хегемони в Европа, а Аякс, например, който винаги е разчитал на собствената си школа, щеше да се числи към аутсайдерите. Да не говорим за Цървена звезда, с която същият този Петрович стана европейски шампион (само че преди да навлезе в пенсионна възраст). Да не би и европейската легитимация на Галатасарай преди време да бе постигната с наливането на милиони долари? Нищо подобно, турският футбол проби в Европа със собствените си сили и едва след това, като следствие, дойдоха по-големият интерес, по-големите приходи и съответно - по-големите инвестиции. Изразът собствени сили обаче засяга единствено футболистите. Защото основите на огромното здание, каквото е днес турският футбол, бяха поставени от чуждестранни строителиТомислав Ивич, Юп Дервал, Зиги Хелд, Райнер Холман, Кали Фелдкамп, Райнхард Сафтиг - в продължение на цяло десетилетие тези хора работеха с екипите си на всички нива в Галатасарай и подготвиха почвата за триумфите на Терим. И не бе само Галатасарай, а също и Фенербахче (Йозеф Венглош, Холгер Осиек, Гуус Хидинк, Вернер Лорант), Бешикташ (Бора Милутинович, Джон Тошак, Кристоф Даум, Невио Скала) и Истанбулспор (Лео Беенхакер). Разбира се, тези чужденци не бяха посрещани като месии - от тях винаги се очакваше твърде много и в доста случаи светилата биваха преждевременно уволнявани. Но междувременно турците се учеха от тях. Фатих Терим, Мустафа Денизли, Сенол Гюнеш - всички те израснаха покрай същите тези чужденци, събирайки най-доброто от водещите футболни школи. Не можем да кажем, че българските треньори не са имали същата възможност. У нас също дойдоха интересни специалисти: световноизвестният Луиджи Симони; един от най-големите играчи в историята на германския футбол Рюдигер Абрамчик; изтъкнатият представител на руската школа Владимир Федотов; Енрико Катуци, човек без сериозна биография, но пък със солидната репутация на италианския футбол зад гърба си. Българските им партньори обаче бяха толкова улисани да плетат интригиза да прогонят натрапниците, че така и не усвоиха нищичко от техните умения. Ето защо е нелеп надигащият се напоследък ултрапатриотизъм, когато става дума за българските треньори. Страни като Русия и Чехия, със силни треньорски школи, може би имат основания да се бунтуват срещу чуждестранната инвазия. Но стига само да си припомним международните изяви на най-талантливите наши специалисти като Георги Василев или Димитър Димитров-Херо, за да видим, че не сме от същата категория. В по-новата история на нашия футбол има само един треньор, който не е ставал за смях на международната сцена - Димитър Пенев. Изключение, което само потвърждава общата тенденция. В този смисъл, вместо да слушат обяснения как турците добре се преливали в средата на терена, шефовете на ЦСКА би трябвало да прочетат по-новата история на Галатасарай. Урокът може да им бъде много полезен.Константин ТомовНАЙ-ТЕЖКИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗАГУБИ В ЕВРОПА1988, УЕФА Партизан (Юг) - Славия 10:0 (5:0, 5:0)1998, ШЛ Литекс - Спартак М (Рус) 2:11 (0:5, 2:6)1990, КЕШ Байерн (Гер) - ЦСКА 7:0 (4:0, 3:0)1977, КНК Локомотив (Сф) - Андерлехт (Бел) 1:8 (1:6, 0:2)1990, КНК Сливен - Ювентус (Ит) 1:8 (0:2, 1:6)1994, КНК Пирин - Панатинайкос (Гър) 1:8 (0:2, 1:6)2003, ШЛ Галатасарай (Тур) - ЦСКА 6:0 (3:0, 3:0)1974, КЕШ Левски - Уйпещ (Унг) 1:7 (0:3, 1:4)1985, УЕФА Пирин - Хамарби (Шв) 1:7 (1:3, 0:4)1971, ПК Динамо (Юг) - Ботев (Вр) 8:2 (6:1, 2:1)(ШЛ - Шампионска лига, КЕШ - Купа на европейските шампиони, КНК - Купа на носителите на купи, УЕФА - Купа на УЕФА, ПК - Панаирна купа)

Facebook logo
Бъдете с нас и във