Банкеръ Weekly

Съдби

ЩАСТИЕТО ДА СИ ПО-ДОБЪР ОТ СЪСЕДА СИ

Всеки човек обича пълните банкови сметки. През последните 50 години обаче, макар стопанствата на развитите страни да станаха още по-богати, техните граждани не изглеждат по-щастливи. Различни проучвания в Америка, Европа и Япония показват, че средностатистическият жител на тези държави не изглежда по-доволен от доходите си, отколкото през 50-те години на ХХ век. Това е доста странно, като се има предвид, че богатите винаги са били по-щастливи от бедните. Така например в САЩ 37% от обитателите на луксозните квартали твърдят, че са много щастливи. Това казват едва 16% от жителите на бедняшките райони. Логично би следвало да се очаква, че колкото по-богата става държавата, толкова по-щастливи ще са и богатите, и по-бедните в нея, защото и едните, и другите се замогват. Подобно заключение обаче се оказва погрешно, а учените се натъкват на странен парадокс: забогателият индивид се чувства по-щастлив, но когато цялото общество става по-богато, никой не изглежда по-доволен от преди.В поредица от лекции в началото на тази година Ричърд Лайърд - професор по икономика от Лондонското училище по икономика, прави обстоен преглед на различни доказателства от сферата на психологията, социологията и от собствената си научна дисциплина в опит да обясни този парадокс. Една от възможните причини за него е навикът - хората свикват бързо с промените в жизнения им стандарт и макар подобренията да ги ощастливяват в началото, ефектът бързо изчезва. Например преди 30 години централното отопление е било смятано за лукс; днес то изглежда нещо съвсем обикновено.Втората и по-важна причина, поради която парите не правят автоматично хората щастливи, е, че отделните индивиди непрекъснато се сравняват със съседите си. Един шокиращ пример за това е анкета, проведена сред студенти от Харвардския университет. Те били запитани какво биха предпочели: а) да получават по 50 хил. долара годишно, а състудентите им по 25 хиляди, или б) да вземат по 100 хил. долара на година, а останалите - двойно повече. Мнозинството запитани предпочели първия вариант, което показва, че те биха се задоволили с по-малко, стига да са по-добре от околните. И други проучвания показват, че хората се интересуват повече от доходите си, сравнени със средствата на останалите, а не от абсолютната им стойност. Удовлетворението, че собственото ти заплащане се е увеличило, направо изчезва, когато разбереш, че съседът или колегата ти е взел още повече. Обяснението е, че в усилията си да станат по-щастливи, като работят по-усърдно, за да печелят и харчат по-големи суми, хората се самозалъгват. Да, те наистина получават повече, но защото и останалите го правят, те не стават по-щастливи. Макар че отделните хора сравняват приходите си с околните, това не се отнася за свободното им време. Същите студенти от Харвард били запитани какво биха избрали: в) две седмици почивка, докато състудентите им ползват една седмица или г) четири седмици отпуск срещу осем за другите. Този път мнозинството предпочело втория отговор. С други думи, надпреварата на хората за заплати не се отнася и до времето за почивка. В резултат на това, смята Лайърд, развитите общества са готови да работят много упорито, за да консумират повече материални блага, оставяйки по-малко време за отдих.Ако основната цел на правителствата е да направят обществата като цяло по-щастливи, от това биха произлезли някои доста противоречиви усложнения. Конвенционалната икономическа теория учи, че данъците изкривяват избора между почивка и доходи. Те намаляват стимулите да се работи извънредно или да се влагат повече усилия за себеутвърждаване на работното място. Но заключението на Лайърд е, че хората предпочитат да работят прекалено много. Следователно, данъците по-скоро изглеждат желани, а не вредни. Това заключение е плесница в лицето на повечето икономисти, които смятат данъчното бреме в Европа за непосилно. В САЩ на работниците е позволено да задържат за себе си по-голяма част от възнаграждението за извънреден труд. Много специалисти смятаха, че именно заради това американците работят повече от европейците. През последните две десетилетия средногодишният обем работни часове в Америка леко се е увеличил, докато в Европа рязко е спаднал. Днес на Стария континент хората работят средно с 15% по-малко време, отколкото в САЩ. Традиционната икономическа наука обяснява този факт с високите европейски данъци. Професор Лайърд обаче налага с анализите си алтернативна гледна точка - европейците не работят малко, а по-скоро американците работят прекалено много, пренебрегвайки почивката си, за да печелят повече и да се равняват с по-заможните. Икономиката на САЩ е страхотна от гледна точка на БВП и гражданите им са по-богати от европейците, но те в никакъв случай не са по-щастливи.Дори теорията на Лайърд да се окаже права, все пак в частта на оптималните данъчни ставки има какво още да се желае от страните на Стария континент. По-ниските данъци ще са много по-добър вариант, защото прекомерното облагане вече носи отрицателен ефект. То масово отказва хората да работят извънредно или на повече от едно място. Което в никакъв случай не обезсмисля основната идея - преследването на материални блага невинаги прави хората щастливи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във