Банкеръ Weekly

Съдби

ШПИОНКА ПО ПАНТОФИ

Бренда Приди изпитва голямо удоволствие от срещите си с мъжа, който живее точно срещу нейната къща във Финикс, щата Аризона. Ракетният специалист никога не спира да се хвали с големите тайни, до които има достъп, особено ако се намира в присъствието на хора, изглеждащи му безопасни. На пръв поглед Бренда попада в тази категория - тя е една обикновена, малко досадна домакиня, която живее заобиколена от домашни любимци и от време на време изпраща свои статии и снимки за различни списания. Този образ обаче служи само за прикритие. В действителност животът на г-жа Приди е доста по-вълнуващ от този на средностатистическата американка с две деца. Това, което ракетният експерт не знае, е, че неговата невинна наглед съседка е детектив и измъква свръхсекретна информация от струващи милиарди долари корпорации, за да я продаде на онзи, който предложи най-висока цена на световния пазар.По света Бренда Приди е известна с кодовото си име Шпионката. Само че тя не пие мартини в компанията на страховити престъпници, нито пък има любима марка пистолет. За оръжие си е избрала дигитална камера Канон и от време на време изпива чаша чай. Накратко, Бренда Приди не е някакъв женски вариант на Джеймс Бонд, а представителка на малка група корпоративни папараци, които си изкарват прехраната, като се промъкват в безскрупулния свят на автомобилните дизайнери. Когато не е вкъщи, Бренда обикновено изпълнява поредната си задача - най-често спотайвайки се на сянка около площадките за тестване на нови автомобили в очакване да щракне, да речем, последния модел Бе Ем Ве. Животът на един фотограф-шпионин в автомобилната индустрия прилича на безкрайна игра на котка и мишка. По разбираеми причини прозводителите не желаят техните конкуренти да знаят какви продукти излизат от заводите им. Освен това те не биха искали потребителите да очакват новите по-привлекателни модели, докато старите залежават по паркингите на търговците. Ето защо автомобилните компании прибягват до най-различни трикове, за да запазят в тайна разработваните от тях модели. Когато колите се превозват до пистите за тестване, за прикриването им се използва всичко - от кожени покривала и измамни дървени облицовки до военна маскировка и специални ленти, които създават оптическа илюзия за фотографите. Понякога инженерите предпочитат да тестват автомобилите нощем, със загасени фарове, и в определен момент неочаквано да ги включат, за да заслепят фотографите. Други изпращат специални групи, които да предизвикат объркване преди провеждането на теста през деня. Точно това се случило преди година, когато неочаквано голям брой шофьори се скупчили, за да скрият от любопитните погледи невиждания още модел Ролс-Ройс Фантом 2004. Въпреки това Бренда Приди успяла да заснеме един кадър с камерата си, която за една секунда прави средно по осем снимки. В какво точно се състои тайната на нейния успех? Според самата Бренда мъжете-шпиони обикновено се крият и затова снимат отдалече. Тя обаче може да се приближи необезпокоявана до набелязания обект - никой от инженерите не би си и помислил да подозира една 43-годишна домакиня, преди да види камерата, която тя измъква от раницата на гърба си. Дотогава аз вече съм си направила снимките, обяснява агентката.Бренда Приди продава снимките си на компании, които искат да проучат до най-малка подробност как изглежда продуктът на техния конкурент. По нейните думи, не е лесно да се направи добра снимка и обикновено само един от 10 шпионски кадъра успява да си намери купувач. Но дори и при всичките тези препятствия фотографията под прикритие може да е доста доходен бизнес благодарение на голямото търсене от страна на медиите. Само в Северна Америка купувачите варират от специализирани издания като Мотър тренд (Motor Trend) и Кар енд драйвър (Car and Driver) до Форбс (Forbes) и Бизнесуийк (BusinessWeek). А те са готови да платят хиляди долари, за да получат един-единствен горещ кадър. Г-жа Приди не разкрива колко печели годишно, но все пак признава, че снимката, която направила на Ролс-Ройс Фантом през 2002 г., й донесла над 4000 долара.Фотографката влязла в света на индустриалния шпионаж съвсем случайно. Това се случило преди 11 години, след като пострадала при автомобилна катастрофа. Тръгвах си от лекарския кабинет и едва вървях - спомня си Бренда. - По пътя към дома си забелязах паркинг, пълен с маскирани автомобили. Тя не искала да спира, но любопитството й надделяло, тъй като нейният съпруг бил много запален на тема коли и непрекъснато говорел за автомобилни тестове. Затова Бренда забравила съветите на лекарите да остане на легло, а се прибрала вкъщи за фотоапарата си. Не знаех какви са тези коли, знаех единствено, че ще ги снимам, разказва тя. По-късно се оказало, че машините са от модела Мустанг 94. Редакцията на Отомобийл мегъзин (Automobile Magazine) - първата медия, с която Бренда се свързала, веднага проявила интерес към кадрите. Приди очаквала да получи няколко тениски и бележка с благодарности, докато не й съобщили, че една от снимките й ще се появи на корицата на следващия брой. В този момент осъзнала, че е направила добър удар, и не се съгласила веднага с предложената й цена. Всичко хубаво - казала тя - но вие купувате тази снимка за корицата и правите това, за да продавате списанието. Ето защо мисля, че трябва да ми платите повече. И наистина получила много повече.По онова време Бренда решила, че е изживяла своите 15 минути слава. Но оттогава е направила десетки хиляди снимки и днес управлява международна мрежа от шпиони. Собствените й деца се превръщат в нейни достойни наследници, макар че предпочитат да използват различни техники. Седемнайсетгодишната Бека кръстосва улиците с дигитална камера като майка си, но 13-годишният Закари, който участва в шпионски мисии от тригодишна възраст, снима видеоматериали за ИНТЕРНЕТ. Няма да се изненадам, ако това е един от начините след някоя и друга година да си плати таксата за университета, подчертава гордата майка.Естествено, през повечето време работата на фотографа-шпионин е досадна. Автомобили за тестове могат да се открият къде ли не и номерът е да се настаняваш на онези места, които най-много привличат плячката - бензиностанции и заведения за бързо хранене. Търсачите на любопитни кадри често попадат на маскирани или скрити автомобили, оставени на някой обществен паркинг. Те обаче са принудени да чакат с дни, докато някой се появи и разопакова наградата. Е, работата може да стане и много вълнуваща, особено когато инженерите повикат по телефона местния шериф или се опитат да измъкнат от фотографите ценните снимки. Също като папараците, които дебнат прочути личности, Приди е участвала и в преследване с коли, продължило повече от 100 километра. Но е категорична, че не би се забъркала в мисия, която би могла да доведе до трагедия, както се случи с уелската принцеса Даяна. Няма да наруша закона и да предизвикам задръстване само за да направя някоя снимка - твърди тя. - Нищо не е чак толкова важно. Мога и да ругая, когато изпускаме добра възможност, но най-много от всичко искам да се прибирам у дома при семейството си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във