Банкеръ Weekly

Съдби

ШПИОНИНЪТ ОТ КАПИТОЛИЙСКИЯ ХЪЛМ

Конгресменът от щата Флорида Портър Гос пое в четвъртък (23 септември)задълженията си като директор на американското Централно разузнавателно управление. Той е първият между шефовете на ЦРУ, който е работил във вражеския тил под прикритие. И единственият филолог на тази длъжност.Сега не биха ме взели на работа в ЦРУ. Просто имам друга квалификация. Тези думи на Портър Гос от едно негово интервю преди няколко месеца днес повтаря цяла Америка. Противниците му ги припомнят, когато твърдят, че конгресменът републиканец не бива да ръководи едно от най-могъщите разузнавания в света. Приятелите на Гос ги тълкуват като проява на похвална скромност от страна на кадровия офицер от ЦРУ. Всъщност истината е, че Гос просто констатира един факт - днес такива като него наистина не ги взимат на оперативни длъжности в разузнаването.Случайният шпионинПортър Гос, който се смята за един от най-влиятелните хора в американското, а може би и в световното разузнаване, започва шпионската си кариера си съвсем случайно.Той е роден в едно от най-богатите и аристократични семейства в Нова Англия. От тези, които кръщават синовете си с фамилиите на майките им, бабите или прабабите, за да живеят имената им вечно. Отначало Портър учил в частно училище, а след това постъпил в Йейлския университет. Там в съответствие със семейната традиция той получил класическо образование. Никакво право и никаква политология - само литература, история и езици (Портър се специализирал в древногръцкия). Знаело се, че той ще работи в семейната компания, за която фамилията Гос наемала дипломирани мениджъри, но те трябвало да бъдат управлявани от човек с разностранно образование.Впрочем по онова време в ЦРУ мислели по подобен начин. Агенцията копирала британските методи на организация на разузнаването и затова се интересувала не толкова от тесните специалисти, колкото от хората с добро хуманитарно образование.През 1960 г., малко след като завършил университета, Гос се явил на интервю в студентската борса по труда. В неговия случай това било само формалност, защото всъщност трябвало да се срещне със сътрудник на бащината му фирма. По-късно Гос си спомня, че тогава от разсеяност почукал на друга врата. Младежът дълго разговарял с интервюиращия, който му обяснявал колко е важно да продължи кариерата на баща си, както и какви възможности ще се открият пред него, когато се включи в семейния бизнес. Едва в края на беседата се изяснило, че всеки от двамата говори за различни неща. Събеседникът на Портър Гос се оказал служител на ЦРУ, който взел младежа за син на разузнавач. Така или иначе ситуацията се изяснила, но Портър вече искаше да работи само в ЦРУ - разказва по-късно негов приятел.Наш човек в ХаванаКакто е известно, отначало работата не му харесала. По време на тестването с детектора на лъжата Гос бил принуден да разкаже куп неприятни и неудобни факти.Трябвало да прави нощни скокове с парашут и да управлява катери в морето по време на снежна буря. Затова пък и научил куп полезни неща - например да използва шперцове (самият Гос по-късно твърдял, че няма ключалка, която да му опъне) и най-важното - да манипулира събеседника си. Това умение му послужило и по-късно в цивилния живот.Вкъщи, разбира се, никой не знаел с какво се занимава. Измислих потресаваща история как съм започнал работа в Пентагона - разказвал по-късно Гос. Всъщност редовно ходел в командировки. Той винаги работеше под прикритие, казва един от познатите му.Най-често пътува в страните от Латинска Америка. През 1962 г., в разгара на Карибската криза, Гос работи под прикритие в Хавана. Видимо работата му там е била успешна, защото тъкмо след командировката в кубинската столица кариерата му започнала да се развива стремително. През 1965 г. Гос вече бил в Доминиканската република и, както се говори, координирал пряко работите по нахлуването на американските войски в тази държава.Дейността на Портър в Латинска Америка била оценена високо от началниците му, които го прехвърлили на работа в особено отговорен участък - в Централна Европа. Съдейки по всичко, там той също е свършил доста работа. Резултатите от дейността му били оценени не само в Ленгли, но и - както мнозина смятат - на Лубянка (в централата на КГБ).Портър Гос получил знак на внимание от съветските си колеги през 1970 г., когато дошъл по работа във Вашингтон. Той не се явил в определения час в щабквартирата на ЦРУ, телефонът в хотелската му стая също не отговарял. Защото в това време Гос умирал. Лекарите в болницата открили, че е засегнат от странна, мигновено действаща инфекция, която блокирала бъбреците, белите дробове и сърцето на пациента. Разбира се, няма безспорни свидетелства, че загадъчната болест на Гос е била предизвикана от сътрудници на съветските специални служби. Въпреки това бившите колеги на Портър и досега обичат да говорят за убождане с чадър. Лекарите едва спасили Гос. Той прекарал няколко месеца в болницата и излязъл от нея много слаб. В щабквартирата на ЦРУ му предложили длъжност, която не била свързана с дейност под прикритие, но канцеларската работа изобщо не го устройвала. Гос подал оставка.ПенсионерътПортър не нарушил традицията, създадена в агенцията, и се заселил на остров Санибел, в щата Флорида. Казват, че едва ли не половината население на градчето се състои от пенсионирани агенти на ЦРУ.През пролетта на 1971 г. ми се обади болногледачката на Гос - спомня си Грейс Уайтхед, чийто съпруг бил пряк началник на бившия разузнавач в Европа и също живее на острова. - Портър има нужда от къща - каза ми тя. Попитах я колко деца има Гос, на което получих отговор - четири деца, две кучета, котка и две костенурки.Гос и семейство Уайтхед основали съвместен бизнес - агенция за лодки под наем. По-късно, когато това им омръзнало, те започнали да издават вестник - Айсленд Рипортър (The Island Peporter). Издателската дейност бързо досадила на Гос. Тогава той разгърнал кампания за извоюване на административна самостоятелност на острова, на който живеел. Кампанията се оказала успешна. През 1974 г. Санибел получил статут на град, а Портър Гос станал първият му кмет. Оттогава Портър Гос се занимавал само с политика. Отначало - на градско равнище, след това - на окръжно, докато накрая се превръща във видна политическа фигура на щата. През 1988 г. той издигнал кандидатурата си на изборите за Конгрес на САЩ.За нас след това събитие последва истински шок - спомня си Мейсън Гос, най-големият син на Портър. - Не защото баща ни беше решил да стане политик, а защото именно тогава разбрахме, че той е работил дълго време в ЦРУ. Учудващо е колко малко съм познавал баща си. Аз и досега не го познавам много добре. Децата узнали за шпионската дейност на баща си от един вестник. Попитах го, вярно ли е това. Аха - отговори той. И това беше целият разговор, спомня си Мейсън. Царят на разузнаванетоСлед като станал конгресмен, Портър Гос фактически се върнал и в разузнаването. Той влиза в комисията за разузнаване в Камарата на представителите, а малко след това става и неин председател. За да стане ясно колко важна е тази длъжност, трябва се има предвид, че колкото и да е влиятелна агенцията, средствата за издръжката й се гласуват от Конгреса. При това препоръките на две специализирани комисии - на Сената и на Камарата на представителите - играят решаващ роля - обяснява един бивши сътрудник на ЦРУ. - Кабинетите на председателите на тези комисии са единствените места в света, в които директорът на ЦРУ влиза в ролята на просител. Освен това има само трима човека в света, пред които директорът на ЦРУ трябва да се отчита. Това са президентът и председателите на комисиите на Конгреса.В Ленгли посрещат завръщането на Гос с нескрит възторг. Едва ли не за първи път в цялата история на взаимоотношенията между ЦРУ и Конгреса председател на комисията в Камарата на представителите станал човек, който не само е работил в ЦРУ, но и както казват в агенцията, е бил полеви играч. И наистина Гос се изявил като непоколебим защитник на агенцията. Годините, в които той оглавяваше комисията, бяха най-успешните за всички нас, що се отнася до отношенията ни с Конгреса, твърди бивш сътрудник на ЦРУ.Издигайки кандидатурата си на поредните избори за Конгрес през 2000 г., Портър Гос обявил, че след края на мандата си смята да напусне окончателно политиката. След събитията от 11 септември обаче той променил решението си. Портър беше необходим на страната си и е много хубаво, че сам го разбра бързо, казва един от колегите му. Както по-късно се изясни обаче, Гос бил необходим не само на страната си, но и лично на Джордж Буш-младши.Гос е прекалено партиен човек - казват за него демократите в Конгреса. Според тях напоследък той не се занимавал с друго, освен да спасява репутацията на администрацията. Гос се изказа против създаването на комисия за разследване на събитията от 11 септември (а неотдавна и против разследване на обвиненията за изтезания в багдадския затвор Абу Гариб). Но комисия за разследване на терористичните актове от 2001 г. все пак беше създадена и тогава дойде редът на ЦРУ да недоволства. Казват, че Гос е положил доста усилия комисията му да препоръча на президента да реформира изцяло американското разузнаване. Нещо повече - президентът се вслуша в тези препоръки. Говореше се дори, че агенцията може и да спре да съществува, а ръководството на всички разузнавателни структури да премине в ръцете на ново длъжностно лице - национален директор на разузнаването, когото журналистите веднага нарекоха царят на разузнаването.Сега вече може се смята, че ЦРУ е спасено. Портър Гос не е човек, който би се съгласил да заеме длъжност, която в скоро време може да бъде закрита, или дори да престане да е толкова важна - твърди един вашингтонски експерт. - По-скоро тъкмо Гос ще стане царят на разузнаването, за когото толкова се говори. Само длъжността му ще запази старото си име.

Facebook logo
Бъдете с нас и във