Банкеръ Weekly

Съдби

ШОКОЛАДОВАТА ВОЙНА

СТОТИЦИ ХОРА ЗАГИВАТ В КОТ Д'ИВОАР ЗА ИНТЕРЕСИТЕ НА СЛАДКАРСКАТА ИНДУСТРИЯУбийците нахлуват точно преди полунощ. Бързо и с отработени движения те минават от къща на къща, разбиват входните врати и разстрелват спящите семейства в леглата им. Седмици по-късно кръвта по стените на колибите в село Брудум още не може да се отмие. Оцелелите носят траур за дванайсетте свидни жертви. Всички говорят само за едно - отмъщение. Описаната сцена може да е част от всяка от безбройните граждански войни в Африка, независимо дали в основата са политически, етнически или икономически конфликти. Само че в конкретния случай става дума за Кот Д'Ивоар и кръвопролитието не е за нефт, злато или диаманти. То е за шоколад. Какаовите плантации в тази западноафриканска държава осигуряват суровина за близо половината от световната шоколадова индустрия. Годишните добиви се оценяват средно на 350 млн. щ. долара, което обяснява и защо невинните какаови растения са основният залог за власт и богатство в Кот д'Ивоар. Днес, поне официално, гражданската война е приключила. След едногодишни ожесточени сражения бунтовниците и правителството подписаха примирие и се споразумяха да управляват съвместно поне до общите избори догодина. Няколко хиляди бойци от мироопазващите сили на ООН трябва да пристигнат до края на май в страната, за да гарантират спазването на това примирие. Но насилието далеч не е спряло, то просто се е трансформирало - вместо един общ конфликт, сега се водят стотици микроконфликти в какаовия пояс, сражения между фермери и преселници от Севера, между местни и натрапници от съседните Мали и Буркина Фасо. По африканските стандарти броят на жертвите е скромен - няколко стотици, но хиляди други са останали без дом и поминък. Да не говорим, че под въпрос е поставено самото снадбяване на света с какао. Вижте какво направиха - казва фермерът Жан-Филип Захюи, сочейки дупките от куршуми по спалнята на майка си, една от жертвите на клането в Брудум. - Това не са хора, това са диваци. Няколко от ранените все още лежат в местната болница, други вече куцукат предпазливо из селото, подпирайки се на патерици. Но никой не смее да излезе за работа в полето. Може да има и друго нападение, а животът все пак е по-ценен от реколтата, обяснява Исак Зобуа, друг местен фермер. Това селце, само на три часа път с кола от столицата Абиджан, е прекрасна илюстрация как най-проспериращото до неотдавна място в региона изведнъж потъна в хаос. В продължение на над четири десетилетия местното племе Бете приемаше радушно преселници и чужденци и заедно с тях прочистваше джунглите, за да сади какао. Но в началото на 90-те години цените паднаха, обработваемата земя взе да не стига, а с нея катастрофално намаля и дружелюбието на местните. Дългогодишна политика на правителството бе да подарява земя на онези, които се наемеха да я култивират и обработват. Президентът Лоран Гбагбо, сам от племето Бете, сложи край на тази политика. Преселниците си мислеха, че са придобили собственост върху земята, но не беше така - обяснява Дано Джедже, новоназначеният министър на националното помирение. - В действителност те само я бяха получили под наем от собствениците. Има две версии за онова, което се е случило в Брудум на 4 март. Според селския старейшина Патрис Урага всичко започнало още миналия октомври, когато жена от преселниците била видяна да взима пясък от свещената горичка за някакъв таен магически ритуал. Тогава решихме да ги прогоним, признава Урага. Всичките 816 преселници били принудени да си стегнат багажа и да отпътуват, а в селото останали само Бете. Но заминалите не се примирили лесно и през март се върнали, за да си отмъстят. Според другата, съвсем противоположна версия, конфликтът бил започнат от самите Бете, които, подтиквани и от официалната правителствена политика, решили да прочистят етнически селата си и да отнемат какаовата реколта на съседите си. Местните искаха да си вземат обратно земята, която правителството ни беше дало, и само си търсеха повод, твърди директорът на какаовата кооперация в близкото село Гагноа. Мнозина сред племето Бете забогатели покрай това прочистване, защото освен своята реколта прибрали и тази на преселниците, добавя той. Като се има предвид, че миналата година изкупните цени на какаото достигнаха рекордни нива, това обяснение изглежда доста правдиво. Всичко е заради най-обикновена алчност - изтъква френският търговец Жан-Мари Бадиел. - Когато цените са ниски, цари помирение. Когато се покачат, местните започват да завиждат и да съжаляват, че трябва да делят печалбите с пришълци.В други две села в района, Бадиепа и Писеку, над 700 заселници са били прогонени в самото навечерие на беритбата под претекст, че участвали в бунтовете. Тукашните казаха, че сме избивали техните хора, че сме искали война и затова трябвало да си отидем,споделят потърпевшите. С цената на колосални усилия министър Дано Джедже успя да уговори няколко общности да приемат обратно изгонените, стига те да плащат наем на Бете за земите им. Въпреки това в повечето села не искат и да чуват за помирение. Междувременно отритнатите преселници, над 7000 души, живеят в два големи бежански лагера и постепенно се ориентират или към големите градове, или към Мали. За тях има и трети път - този, по който са поели прогонените от Брудум. След своето отмъщение те старателно се укриват в горите и водят партизански живот. За облекчение на гиганти като Нестле и Кадбъри засега добивът на какао в страната не е пострадал. През 2003-а Кот д'Ивоар произведе 1.4 милиона от общо трите милиона тона какао, добити в света. Но това може скоро да се промени. Директорът на кооперацията в Гагноа твърди, че през тази година добивите ще са значително по-малки, защото местните не разполагат с достатъчно работна ръка, за да обработват и земите на прогонените. Те отнеха плантациите, когато бе време да се събира реколтата, но сега просто не са в състояние да отглеждат нова - казва той. - Накрая джунглата ще се върне.НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА КАКАОКот Д'Ивоар 1 294Гана 498Индонезия 430Бразилия 163Нигерия 160Камерун 155Еквадор 85Малайзия 56

Facebook logo
Бъдете с нас и във