Банкеръ Weekly

Съдби

ШИЯТ УСМИРИТЕЛНА РИЗА ЗА 54 РАДИА И ТЕЛЕВИЗИИ

ШИЯТ УСМИРИТЕЛНА РИЗА ЗА 54 РАДИА И ТЕЛЕВИЗИИОще поне година 30 местни радиостанции и 24 местни ефирни телевизии ще излъчват собствени новини. Но с ухо, насочено към парламента. Във вторник (12 ноември) стана известно, че председателят на Народното събрание Огнян Герджиков е отложил за след Нова година обсъждането на стратегията за ефирна радиотелевизионна дейност, представена му от Съвета за електронни медии (СЕМ). През лятото народните избраници бързаха и със закон задължиха за три месеца членовете на СЕМ да напишат план за държавната политика в областта на медиите. До гласуването й в пленарната зала депутатите забраниха на съветниците да лицензират нови радиа и телевизии. Както се оказа, приемането на такава концепция вече не е сред парламентарните приоритети.На друго мнение обаче са хората, които работят в медийния сектор. Въпреки краткия срок деветимата от СЕМ се срещнаха и обсъдиха пет пъти плановете си както с депутатите, така и с браншовите и неправителствените медийни организации. На заключителното заседание хората от бранша се обединиха около становището, че създаването на стратегията е закъсняло, но нужно дело. Повече или по-малко, трудът на съветниците бе похвален от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори АБРО, Съюза на българските журналисти, ръководствата на БНТ и БНР, Асоциацията на българските кабелни оператори АБКО и Българската медийна коалиция. Както се казва в поговорката обаче - много хубаво не е на хубаво. Обещанието на Герджиков е ясен знак, че намеренията на движението всъщност не са да реши многогодишни медийни проблеми, а да разиграва топката в центъра, докато види сметката на СЕМ. Управляващите не искат съвета да лицензира нови оператори в този си състав (за същото говорят и подготвяните промени в Закона за радио и телевизия, за които БАНКЕРЪ писа наскоро). Лошото на депутатския покер е, че от него губят операторите. Само с едно изречение шефът на парламента Герджиков направи така, че 30 радиостанции и 24 телевизии от около 30 български града пак висят между небето и земята и чакат да им дойде времето. Отложеното разглеждане на стратегията отлага и решаването на най-големия проблем на медийния пазар. Пред провал е идеята на стратегията навреме да се преразпределят радиотелевизионните честоти, на които в момента излъчват медии с изтекли лицензи. Провалът е гарниран и от истински абсурд - с бездействието си парламентът толерира нарушителите на два закона. Като такива биха могли да се приемат софийската телевизия Седем дни, бургаската Рент, плевенската Мизия, добричката Александър, общинската телевизия в Шумен, тв Казанлък и сопотската Стефани, чиито разрешения за дейност изтекоха през август. В края на ноември изтича купонът на още четири регионални канала - кърджалийската тв Родопи, белославската тв Одесос, както и тв Попово и тв Хасково. Засега спокойна може да е само софийската Нова телевизия, чийто лиценз също е временен, но изтича през 2006 година.С не по-малко неясен статут са други 12 регионални телевизии - Канал О - Бургас, тв Варна, тв Пловдив, тв Карнобат, тв Полски Тръмбеш, както и прострялата се над Разград, Русе, Търговище, Шумен и Варна Топ тв. Техният лиценз е изтекъл още по времето на бившето правителство на ОДС, което по същия начин си играеше с нервите на десетки оператори.Народното събрание отлага и конкурсите за 30 радиочестоти в 20 града - Белоградчик, Берковица, Габрово, Горна Оряховица, Дулово, Дупница, Казанлък, Козлодуй, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Поморие, Попово, Свиленград, Свищов, Севлиево, Силистра, Троян и Ябланица. В Перник и Пазарджик благоволението на депутатите чакат три честоти, в Монтана, Ловеч и Дупница - по две. На всички тях в момента излъчват станции с отдавна изтекли лицензии. Вече е ясно, че парламентът първо ще приеме новите текстове в Закона за радио и телевизия, с които ще разтури СЕМ. После ще се търсят хора за новия (новите) и чак след това ще се даде зелена улица за разглеждане на концепцията. Дори това да стане до края на януари (невероятно е, но заради резултата изчислението си струва), концепцията предвижда самата лицензионна процедура да започне след шест месеца - през юли. След всички събеседвания и изслушвания, които новият регулатор ще бъде длъжен да направи, би могло да се допусне, че някоя и друга телевизионна и радиолицензия ще бъде продължена (или издадена) през късната есен на 2003-а. През това време пазарът ще трябва да се развива при непрестанните търкания на лицензирани, нелицензирани и надяващи се на лицензии субекти. Всъщност те са факт още отсега. С огромна тревога наблюдаваме процесите, които протичат в медийната среда - се казва в декларация на сдружение Програма регионални медии, озаглавена Криворазбраната регулация. В сдружението членуват главно радиостанции от малките градове на страната, в които не са провеждани никакви лицензионни конкурси. Част от тях Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) спря през април заради липса на каквито и да е разрешителни за излъчване. СЕМ и КРС обаче не предприеха никакви мерки за спиране на други оператори, чиито лицензии са изтекли или са отменени с решение на Върховния административен съд без право на обжалване още в края на юли. Така на практика радиостанции без правен статут продължават не само да излъчват програмите си, но и да реализират приходи от реклама в условията на пазар с големи възможности като София, Пловдив и др. Както твърди председателят на КРС Георги Александров, със спирането на радиа в Нова Загора, Разлог, Трявна, Бяла, Гоце Делчев, Карнобат, Приморско, Балчик, Перник, Търговище, Лом, Карлово КРС изважда от сферата на сивата икономика операторите в тези малки градове с трудни рекламни пазари. Резонно възниква въпросът - като оставя на пазара други оператори без правен статут, това значи ли, че назначеният от парламента орган ги лансира в същата тази сива икономика?Уважавам целия медиен сектор и разбирам болката на членовете на сдружението, но то трябва да се сърди на парламента за непроведените конкурси - коментира председателят на СЕМ Маргарита Пешева. - Въпреки че още през март СЕМ поиска от Комисията за регулиране на съобщенията данни за свободните честоти, съветът не успя да открие лицензионна процедура, защото Народното събрание забрани всякакво лицензиране до приемането на концепцията.Като показа нагледно как се пренебрегват два закона, Герджиков косвено шамароса и председателката на парламентарната Комисия по медии Милена Милотинова. Ден преди изявлението му тя обеща, че целта на депутатите ще е максимално бързото приемане на документа. Милотинова се съгласи, че би било редно това да стане преди приемането на поправките в Закона за радио и телевизия, представени неотдавна от колегата й в НДСВ Иван Павлов.В парламента явно винаги може да се произведе щастие от нечие нещастие. Забавяйки над 50 конкурса, НДСВ има възможност да ушие здрава усмирителна риза за медии в повече от 30 големи и малки български града. Твърде е възможно царските депутати вече да си казали един на друг, че предвид очакващия се зимен студ и задаващите си кметски избори догодина дрехата си е направо нужна.Страницата подготви Светослав СпасовТПС: С едно изречение шефът на парламента Огнян Герджиков обезсмисли тримесечен труд на СЕМ и изправи на нокти радиа и телевизии в около 30 града на България.Доклад на СЕМ за състоянието на пазара на електронни медииРАДИОСРЕДАСИЛНИ СТРАНИ:* многообразие на радиосредата при относително равномерно разпределение на радиодейността по профили в национален мащаб: политематични и специализирани формати;* наличие на много търговски оператори (около 9 пъти повече от обществените), което е доказателство за налагането на принципите на пазарната икономика в развитието на медийния сектор;* тенденция към увеличаване броя на програмите със специализиран профил.СЛАБИ СТРАНИ:* концентрация на радиооператори основно в големите градове;* наличие на два пъти по-малко радиооператори в северните региони, отколкото в южните;* слабозащитени обществени потребности от местни и регионални медии;* тенденция към еднообразие на специализираните формати;* недостатъчна прозрачност на капиталите в радиодейността;* липса на достатъчно условия за развитие на БНР като обществено радио;* използване на стратегически точки за излъчване и на международно защитени честоти с голяма мощност от радиостанции с местно покритие;* 25% от спектъра в обхвата 87.5-108 МHz е практически неизползваем в резултат на либерализирането на режима на ползване, без прецизна и ясна правна регламентация и непоследователно разпределение на честотния ресурс при условията на Закона за съобщенията от 1975 година;* наличие на нелицензирани радиостанции на лица, извършващи далекосъобщителна дейност по 16 от ПЗР на ЗД.ТЕЛЕВИЗИОННА СРЕДАСИЛНИ СТРАНИ:* развитие на два национални оператора - обществен и търговски, които излъчват програми с политематичен профил и създават реално конкурентна среда;* традиционно формирано обществено доверие към БНТ;* разнообразяване на телевизионната среда чрез появата на програми, разпространявани чрез кабел и сателит.СЛАБИ СТРАНИ:* неравномерно развитие на телевизионната дейност в страната и нейното съсредоточаване основно в София;* в регионите на страната не са провеждани конкурси за наземно телевизионно радиоразпръскване;* недостиг и еднообразие на специализирани телевизионни формати;* недостатъчна прозрачност на капиталите в телевизионната дейност;* липса на достатъчно условия за развитие на БНТ като обществена телевизия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във