Банкеръ Weekly

Съдби

ШЕКСПИР КАТО ИНВЕСТИТОР

И за Шекспир може да се каже нещо ново, макар и 400 години след като е живял поетът и след изписаните безброй томовете за живота и творчеството му. Но ето че ученият Стивън Грийнблат поглежда от различен ъгъл оцелелите документи за живота на великия английски драматург, повечето от които са финансови (от което други изследователи на Шекспир се оплакват) и твърди, че за материалното си обезпечение бардът от Стратфорд на Ейвън е разчитал на умни инвестиции в собственост, а не на перото си.От договорите за недвижима собственост, от правните документи, от сметките за неплатени данъци и от последното завещание на Шекспир Грийнсблат стига до заключението, че приходите на писателя от драматургия не са били много. И все пак той е успял да се измъкне от оскъдицата, в която е живеел като син на ръкавичар, и да стигне до благоденствието на заможен човек.Шекспир е избрал подходящия момент за инвестициите си. Първото си вложение в театрална компания прави точно след като бубонната чума е унищожила голяма част от конкуренцията. От седемте процъфтяващи театрални трупи в Лондон след епидемията оцеляват само две. През 1594 г. 30-годишният Шекспир инвестира в едната от тях, популярна като Хората на лорд Чембърлейн, като става един от седемте съдружници в нея. Неговият доход като един от собствениците на трупата надвишава това, което заработва като драматург (само няколко паунда за пиеса). Въпреки че историците имат разногласия за стойността на тази валута, знае се, че през ХVI век учителите в Стратфорд са получавали около 20 паунда на година (изчислява се, че 1 паунд тогава вероятно е равен на днешни около 1200 щ. долара). В края на 90-те години на XVI век собственикът на земята, където е построен театърът на Хората на лорд Чембърлейн, неочаквано увеличава рентата. За да могат да платят по-високия наем, собствениците му се видели принудени да предприемат стъпка, която театралните компании по принцип ненавиждали - да продадат правата за публикуване на четири от най-популярните пиеси в репертоара си, всичките написани от Шекспир: Ричард III, Ричард II Хенри IV и Напразни усилия на любовта. Така се решава непосредственият проблем. Но съдружниците се замислят разтревожени какво ги чака при евентуално ново вдигане на рентата. И така през декември 1598 г. посред нощ, работейки на светлината на фенери, хората от трупата на Шекспир разглобяват театъра и го преместват на ново място на другия бряг на Темза. Собственикът на този терен е по-състрадателен. Дърводелец сглобява наново парчетата във формата на многоъгълник и така се появява новият театър Глоуб, чийто капацитет от 3000 места е бил два пъти по-голям от този на днешния салон. Посетителите са плащали по 3 пенса за място с възглавница. Според договора, подписан през февруари 1599 г., Шекспир става 10% собственик на театъра. Така той вече има четири източника на печалба: като актьор, драматург, съдружник в компанията и съсобственик на театъра. Въпреки това през цялото време бардът остава пестелив. Ето какво пише Грийнблат: Шекспир е бил човек, който не само е водел скромен живот в Лондон, но даже е мразел дори малки суми пари да се изплъзват между пръстите му. Въпреки че би могъл да си позволи и по-добро жилище, е обитавал семпли стаи над магазина на един френски перукиер в Крипългейт - квартал с евтини квартири за занаятчии и имигранти. Той инвестира значителни суми в недвижими имоти, като през 1597 г. купува представителна къща, разположена на голям парцел земя в родния му град Стратфорд, в която настанява съпругата си Ан Хатауей и двете им дъщери. За да максимализира притока на пари, Шекспир отлага плащането на една сметка от 13 шилинга и 4 пенса (днешни 800 щ. долара) за данък върху собствеността. През май 1602 г. той купува над 100 акра земеделска земя в Стария Стратфорд. Плаща също 140 паунда за жилище в Лондон, което отдава под наем. Тази византийска сделка включвала трима съкупувачи, които не вложили пари, но били назначени за доверителни собственици. Защо е било нужно това? Грийнблат изказва предположението, че Шекспир може би се е опитвал да предотврати евентуални претенции за собственост от страна на съпругата си Ан. Театралната компания на Шекспир просперира. През 1603 г., когато кралица Елизабет умира и на престола се качва Джеймс I, той прави Хората на лорд Чембърлейн своя собствена трупа, преименувайки я на Хората на краля. Неговият патронаж носи сензационни приходи, тъй като обикновените зрители търсят да видят същите пиеси, които гледат кралят и обкръжението му. През театралния сезон на 1603-1604 г. се играят седем Шекспирови пиеси, измежду които Отело, Веселите уиндзорки и Мяра за мяра. По-късно крал Джеймс I толкова харесва Венецианският търговец, че заповядва пиесата да се играе два пъти за три дни. Животът на Шекспир е изпълнен с ловки бизнес ходове, но той запазва най-доброто за накрая. През 1604 г., когато пише Крал Лир, 40-годишният драматург започва да се безпокои за евентуалното си пенсиониране. Опасявайки се, че може да бъде принуден като героя от едноименната трагедия да проси гостоприемство от децата си, той инвестира 440 паунда в зърнени акции с годишна лихва от 60 паунда за период от 31 години. Но писателят умира на 52-годишна възраст и доходите от тази земеделска сделка отиват в полза на наследниците му.

Facebook logo
Бъдете с нас и във