Банкеръ Weekly

Съдби

СЕЗОНЪТ НА ЩЕДРОСТТА ЗАСТИГНА И МУЗЕИТЕ

Няма по-подходящ момент за широко огласени демонстративни жестове към културата от празника на Светите братя Кирил и Методий. Особено когато той е в навечерието на парламентарни избори. Странно - но досега никое правителство сякаш не разбра тази проста истина. Стори го за първи път кабинетът на г-н Симеон Сакскобургготски - столичната публика бе ощастливена с едновременното откриване на частично ремонтираните и с обновени представителни експозиции Археологически музей при БАН, Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство. Към изваждането на тези три основни института от дългогодишния мъртъв сезон се добавят новооткритата скулптурна експозиция в двора на Министерството на външните работи (със съдействието на белгийския колекционер Вутен), работата по ателието на скулптура Иван Лазаров и още няколко други събития. От само себе си се налага сравнение с крайно несръчния опит на предишното правителство да кокетира с артистите, в резултат на което се появи доста съмнителният скулптурен парк Оборище. Тогава правителството на Иван Костов похарчи 400 хил. лв., докато сега в частичните ремонти на музеите са вложени няколко пъти повече средства. Което е добър знак за напредъка на страната и повишаващо се внимание към културата и изкуството.Но истински голямото събитие по празниците бе откриването на частния музей на Светлин Русев на улица Врабча 18 (ъгъла с улица 11 август срещу нунциата). А предстои и утвърждаването на още два частни музея - тези на фондациите Тракия и Арете. В българското културно пространство подобни институти се легитимират за първи път след Втората световна война, което също следва да се приеме като добър знак.През 80-те години на ХХ век Светлин Русев дари част от огромната си сбирка на своя роден град Плевен. Сега той подреди около 250 произведения на иконописта, живописта, скулптурата, дървената пластика от Гоа в Индия и от Африка, рисунки на стари майстори. Те ще са открити за свободен достъп всеки ден от 11 до 19 часа без понеделник. Не е изненада предстоящото откриване на частните музеи на фондациите Тракия на Васил Божков и Арете на Димитър Иванов. Вторият доста отдавна започна да легитимира на части сбирките си - първо в Националния исторически музей, а сетне и в Археологическия музей. Преди почти десетилетие той издаде и един каталог, почти фантом, но сетне добави към него няколко обемисти тома, чрез които впрочем се легитимира като историк и специалист. На този етап Димитър Иванов няма помещение за частния си музей и сбирките му ще продължат да се показват в НИМ и Археологическия музей. Друг е случаят с фондация Тракия на Васил Божков. Още преди година в.БАНКЕРЪ съобщи за ремонтиращата се сграда на музея Боянска църква, която практически е готова да посрещне археологическите сбирки на бизнесмена. Внимателният поглед ще бъде изненадан от внезапно бликналия интерес на г-н Божков към предхристиянското изкуство, съвпаднал с привличането в Тракия на няколко добри специалисти. Изкушените помнят, че до втората половина на 90-те години на ХХ век той колекционираше картини на български художници, вещо съветван от Светлин Русев. Източници на в.БАНКЕРЪ твърдят, че в Министерството на културата има подадени документи за легализиране на още няколко частни колекции, но за тях засега не се говори. Те са подадени в началото на годината, законовият тримесечен срок за отговор отдавна е изтекъл, но са разгледани само кандидатурите на Васил Божков и Димитър Иванов. Полковникът от резерва Кирил Христосков, изпълнителен директор на фондация Тракия, сподели с медиите плановете на г-н Божков да изгради лаборатория към своя музей, като спомена и сериозни суми за инвестиране. Както е известно, до момента такава лаборатория, макар и с доста поостаряло технологично оборудване, съществува към Художествената академия. В нея се правеха изследвания за всеки клиент - от някогашното ЦСБОП и държавните музеи в страната до различни частни лица. В същото време държавните историци направиха добронамерени бележки на г-н Божков, че неговите притежания са извадени от историческия и археологическия контекст, т.е. че не притежават паспорт. Според представители на някои от големите европейски фирми за реставраторски съоръжения и материали, предназначението на една нова, при това частна лаборатория на първо време е да вкара експонатите на собственика си в необходимия контекст. Което означава да се правят изследвания по метода на аналогията с други подобни, надлежно документирани открития. Така експонатите ще получат по-точни исторически координати и евентуално географско определение. И ще се превърнат в научнообоснован атрефакт. Тъй или инак, раздвижването в територията на музейното дело е добър знак за българската култура, дори ако го приемем за предизборно действие. Аналогиите се натрапват от само себе си - в началото на май кметът Софиянски похарчи 140 хил. лв. за най-голямото хоро в света със семплата амбиция да попадне в книгата на рекордите Гинес, докато в края на месеца министър Чилова и нейният началник материализираха няколко милиона за обновяване на най-представителните музеи на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във