Банкеръ Weekly

Съдби

СЕЗОНЪТ НА ГОЛЯМОТО ФУТБОЛНО ЩАСТИЕ

Във футбола има победени и победители, както гласи една от любимите наизустени фрази на българските играчи. Но и това желязно правило май се пропука след финала за Купата, който на практика сложи точка на футболния сезон у нас. С победата на Левски над ЦСКА (2:1) се възцари някакво странно всеобщо щастие. Привържениците на ЦСКА не преживяха особено тежко поражението, защото то само им напомни, че техните момчета спечелиха по-важното дерби - онова за шампионата - и взеха дългоочакваната юбилейна 30-а титла. Трофеят на Левски, първи, откакто клубът премина в ръцете на Тодор Батков, зарадва най-силно треньора Мъри Стоилов, защото го реабилитира пред агитката (която вече гони по численост тези на Славия или Олимпик Тетевен). Сега Сираков и Стоилов вече се чувстват по-спокойни за бъдещето на своя проект на Герена. Доволни са и всички останали големи отбори. Локомотив (Пловдив) си взе отрано европейската виза и можа да раздаде тук-там точки, които наесен току-виж си получил обратно. Литекс също се класира за турнира на УЕФА - нещо, което всъщност никога не е било под въпрос, ако вземем предвид явното нежелание на Славия да участва в него. При това хората около Гриша Ганчев успяха още веднъж (с най-разнообразни средства) да разубедят шефа си от пагубната идея да инвестира пари в авторитетни треньори и качествени играчи. Така че в Ловеч пак се възцари пасторално спокойствие. При това положение последният кръг на А група автоматично бе обречен да се превърне в едно мило тържество, с гърмящи тапи от Искра и звънки обещания за бъдещето. Само дето за трезвомислещите запалянковци - онези, които постепенно спряха да ходят по стадионите - е съвсем ясно, че отминаващият сезон бе един от най-окаяните в историята на българския футбол. И че страната много отдавна не е пращала в Европа толкова посредствени отбори като сегашните грандове.За хаоса в Ловеч дори не си струва да се говори. Видя се и докъде стигат качествата на Локомотив, който, напук на уверенията на треньора си Ераносян, не е мръднал и на милиметър от миналия сезон. ЦСКА също е миналогодишното равнище, ако не обръщаме внимание на опитите на някои специалисти да възхвалят треньорския гений на Миодраг Йешич. Вероятно и той сам би се учудил, ако прочете какви революционни промени е направил в отбора. На този фон единствената сериозна промяна е тъкмо в Левски- отбора, които в последните години изнесе най-много прилични мачове в Европа. Прочутият План 2007 наистина вече дава резултат - за изминалия сезон треньорът на Левски успя да наложи един играч от школата, Валери Домовчийски, в мъжкия състав (което се изтъква поне два пъти седмично). Само че за същото време сините съсипаха готови играчи като националите Букарев, Марков, Чиликов, като сърбина Симонович. И на практика сега, вместо да са обогатени с нови играчи, те са обеднели значително и са изправени пред сериозни кадрови проблеми. Тъй че фиаското с Беверен може да се окаже дреболия в сравнение с новия напън на Станимир Стоилов към Европа. Разбира се, евротурнирите не са едничкият смисъл на живота. Но е факт, че международните мачове, та дори и с по-посредствени съперници, са единствените, които предлагат на българския запалянко някакви по-истински емоции. Дори най-апатичните играчи влагат в тях различно настроение и различен хъс, отколкото в съвсем дискредитирания национален шампионат. Нещо повече - във време на затягане на коланите и безмилостно орязване на разходите евротурнирите са единствената надежда на клубовете да припечелят пари от основната си дейност. Естествено, това е до голяма степен лотария - просто трябва да изтеглиш подходящия съперник. Само че, за да спечелиш от лотарията, трябва да имаш билет. А ЦСКА, Левски и компания в момента нямат вид на отбори с билет за Европа в джоба.

Facebook logo
Бъдете с нас и във