Банкеръ Weekly

Съдби

СЕСТРИ ЗА ПРОДАН

ВИНЪС И СЕРЕНА УИЛЯМС СЕ ПРЕВЪРНАХА В ДОБРОВОЛНИ ПЛЕННИЧКИ НА ГОЛЕМИТЕ КОРПОРАЦИИВ първото си интервю за Ню Йорк Таймс, през 1997-а, Ричард Уилямс каза: Надявам се дъщерите ми Винъс и Серена да приключат с тениса до 23-24-годишна възраст. Всъщност исках да го сторят до 19, но Винъс каза: не, татко, нека е поне на 23. Щом сложат край на спортната си кариера, добави той, децата му ще имат време да обикалят света и да завършат образованието си. На 26 вече ще могат да започнат собствен бизнес, а на 35 ще го зарадват с внуци. Не искам след няколко години да се окажа с две неграмотни, безполезни, дъвчещи дъвка жени на гърба си. Те трябва да се справят сами и след тениса. За кой ли път думите на Ричард Уилямс започват да изглеждат пророчески. Винъс Уилямс навърши 24, сестра й е на 23 и вече от 18 месеца нито една от двете не е печелила турнир от Големия шлем. Онова, което преди изглеждаше като началото на десетилетна хегемония в тениса, май по-скоро ще се окаже кратка тригодишна авантюра. Забележително е, че Серена ще започне участието си в Откритото първенство на Австралия (17 януари) без голяма титла в актива си за цялата минала година. Това е същата тенисистка, която след триумфа на Уимбълдън през 2003-а всички обявиха за непобедима. Единствената реална заплаха за нея изглеждаше голямата й сестра и въпросът бе колко дълго ще успее да запази интереса си към тениса, след като непрекъснато побеждава. Десет години, пет години? Сега изглежда, че по-скоро е било въпрос на месеци. За изминалата година и половина Серена си осигури рекламни договори, които ще я направят най-богатата жена в историята на спорта, и вероятно вече е склонна да мисли, че и спечелените до момента шест купи от Големия шлем са й напълно достатъчни. Последните осемнайсет месеца несъмнено са най-бледата и скучна глава от удивителната приказка за спортните Пепеляшки, замислена от бащата Уилямс още преди раждането на дъщерите му. Началото на този неочакван срив бе поставено през септември 2003-а с ужасяващото убийство на любимата по-голяма сестра на Винъс и Серена - Йетунде Прайс. Винъс казва за нея: Тя бе нашето ядро и скалата под краката ни. Беше ни съветник, агент, приятел и довереник, и смъртта й остави празнина, която не може да бъде запълнена. Траурът по нея отлъчи за доста време от тениса двете по-малки сестри, а когато най-сетне те решиха да се завърнат, ги сполетяха поредица от контузии. Както отбелязва Зина Гарисън, един от моделите за подражание на двете Уилямс, дългото отсъствие от такъв индивидуален спорт неминуемо навлича проблеми. След завръщането повечето тенисистки откриват, че играта им се е променила много. Най-добрите примери са с Моника Селеш и сега със Серена и Винъс. Най-трудното при такова завръщане е да осъзнаеш, че нито ти си на нивото, на което си се оттеглила, нито пък конкурентките ти са останали на тогавашното си ниво. Ако се съди по статистиката на лос-анджелиската полиция, Йетунде Прайс е 36-ата жертва на улични престрелки в гетото Комптън през 2003 година. И в случай че някога по-малките дъщери на Ричард Уилямс му потърсят сметка защо е предначертал пътя им още от бебета, той спокойно би могъл да им каже: За да не живеете като Йетунде. Най-голямата му дъщеря навремето отказала да последва семейството във Флорида, защото била влюбена в един от кварталните гангстери в Комптън, Джефри Джонсън. Само няколко месеца след раждането на сина им обаче двамата се разделили, а после Джефри влязъл в затвора за нападение срещу полицай. Йетунде заживяла с Байрън Бобит, осъждан два пъти за наркотици и нелегално притежавано оръжие. След това дошла връзката й с Роланд Уормли, също наркодилър, заради когото именно накрая се простила с живота си. Година след трагедията Серена все още не може да говори за нея. Трудно ми е да осъзная какво се случи. Не минава и ден, без да мисля за тези неща и да се обадя на всичките си сестри. Всъщност действителният ефект от убийството, както твърдят семейни приятели, е, че Серена и Винъс още повече са се отчуждили от хората. Те и преди това не бяха твърде общителни, което един от биографите им обяснява с принадлежността им към сектата Свидетели на ЙеховаНие вярваме в добрите връзки, което значи връзки с други Свидетели на Йехова - призна навремето самата Винъс. - Не искаме да се сближаваме с хора, които не споделят нашите вярвания и ценности. Ходим на срещи с нашите братя и сестри три пъти седмично. Те ни дават кураж. Още не знам дали съм в състояние да обикалям и да проповядвам по къщите, но сериозно съм го обмисляла. В една статия за евангелисткото списание Гайдпостс и Серена призна, че е добавила ново оръжие към арсенала си в тениса - молитвата. Тя ми носи успех също толкова сигурно, колкото и мощният ми бекхенд. Независимо че в жълтата преса се появиха доста нейни снимки с различни мъже, Серена твърди, че пренася вярата и върху личния си живот. Ние с Винъс не приемаме срещите с мъже, освен ако не смяташ да се омъжиш за тях. Приятно е да имаш опит под кръста, но това не бива да става фикс идея. Аз лично мога да имам връзка само с човек, с когото да съм в състояние да прекарам остатъка от живота си. И не вярвам в секса преди брака. Разбира се, не съм съвършена. Трудно е да се живее по библейските стандарти, но мисля, че се справям. Подобно предпазливо отношение към мъжете се среща често в женския тенис, но майката Орасийн Уилямс е убедена, че при дъщерите й причината е само във възпитанието им. От малки ги предупреждавах с какво ще се сблъскат, когато се озоват в съблекалните с тези по-възрастни от тях жени, които в голямата си част са лесбийкиЕдно съвсем младо момиче би могло да се обърка в такава среда, да се разколебае, но Винъс и Серена бяха подготвени. През последния месец двете сестри бяха доста заети да изпълняват част от многомилионния си рекламен договор с Макдоналдс, като играят демонстративни мачове една срещу друга из цяла Америка. Те се посветиха на тази задача с онова себераздаване, което до момента им е осигурило над 100 млн. щ. долара приходи от реклама и спонсорство. Винъс и Серена не се притесняват, че подпомагат продажбата на хамбургери на все по-затлъстелите американски младежи. За нас е чест да правим тези реклами, защото сме отрасли с Макдоналдс, уверява Винъс. На практика всички големи тенисисти са изкушавани от спонсорските милиони, но при двете Уилямс това е и едно от възможните обяснения за относителния спад в кариерите им. През 2003-а Серена подписа договор за 60 млн. долара с Найк - с 20 милиона повече, отколкото сестра й получава от Рийбок. Найк я нае не просто като тенисистка, а като потенциална глобална икона. Поискаха от нея не само да рекламира маратонки, но и да изразява индивидуалността си на корта, да проектира свои собствени модни линии, да разчупи каноните на тенис-екипировката. Естетическата стойност на произведенията на Серена е спорна. За сметка на това е безспорен факт, че откакто подписа многомилионния договор, тя не е печелила голям турнир. Рекламните стратези на Найк засега не се тревожат от това и подчертават, че са наели не просто тенисистка, а символ на едно цяло поколение. В потвърждение на тези думи рекламните й клипове нямат нищо общо с тениса - в един тя играе волейбол, в друг се явява на кастинг за филмова роля, вероятно заради многократно обявяваната амбиция да направи кариера и в Холивуд. Очевидно двете сестри сами вече вярват на рекламното послание, защото в интервютата си непрекъснато повтарят, че тенисът е само малка част от живота им. Серена иска да играе в киното (макар че засега Скорсезе и Копола не се редят на опашка пред вратата й) или да стане моден дизайнер - като Армани и Версаче. По-голямата й сестра се вижда в ролята на специалист по интериора и дори вече има участие в подобна агенция, макар съдружничката й да признава, че на проектите на Винъс им липсва завършеност. Друга част от рекламното послание на сестрите е свързана с расовата толерантност - те станаха лица (срещу много приятен хонорар) на организираната от Макдоналдс Година на афроамериканците. Интересно какво би си помислила за това Алтиа Гибсън, първата тъмнокожа, печелила някога в Големия шлем. В едно интервю през 1955-а, след десет години в тениса и след прочутата си титла от Ролан Гарос, Алтиа изтъква: Аз съм си все същото бедно негърче от улиците на Харлем. Станах известна, но още си нямам дом, нямам своя стая, нямам дори и други дрехи освен тези, с които пътувам по турнирите. Какъв контраст с двете Уилямс, които заработиха по десетина допълнителни милиона само заради цвета на кожата си. Впрочем Винъс и Серена винаги са се изказвали с огромно уважение за Гибсън, а Винъс дори й посвети първата си титла. И ние като нея играем за онези малки тъмнокожи момиченца, които никога преди не са гледали тенис, но сега могат да си кажат: Искам да стана Серена Уилямс, искам да стана Винъс Уилямс. Специалистите са скептични по отношение на прогнозирания бум на тениса в американските гета. Първо, нужни са поне десетина години, за да се забележи подобен ефект - както бе в Швеция, където вълната от талантливи тенисисти дойде точно десетилетие след Бьорн Борг. И второ, по чисто технически причини тенисът не може да бъде масов спорт. Това винаги ще е едно затворено общество, защото тенисът не е като баскетбола и не може да се играе на улицата - отбелязва писателят Къртис Филипс. - Колкото до сестрите Уилямс, каквото и да твърдят, те играят единствено за себе си, за своите роднини и за своите банкови сметки. Двете можеха да са велики, но предпочетоха да станат доброволни затворнички на корпоративна Америка. А това е затвор, от който никой не се измъква.

Facebook logo
Бъдете с нас и във