Банкеръ Weekly

Съдби

СЕНЧЕСТАТА СТРАНА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПРАЗНИК

Единственото, до което доведе ежегодното гледане на Евровизия, е умъртвяването на двата предни лоба на мозъка ми. Обикновено десет секунди след края вече съм забравил всички песни. Казва го не кой да е, а Тери Уогън - човекът, който от четири десетилетия води конкурса по Би Би Си и благодарение на това стана един от най-прочутите хора на Острова. Конкретното изказване се обяснява с особеното чувство за хумор на Уогън, но в интерес на истината конкурсът е отнасял доста по-сериозни и по-свирепи критики: Тържество на кича, Забавление за първобитни хора, Шоу за глухи пенсионери... В страни като Великобритания и Франция твърдят, че интересът е намалял в пъти за последните десет години. Италия, обидена от пренебрежението към кумирите й Модуньо, Моранди и Ал Бано, даже спря да участва. Но всичко това не променя факта, че финалният конкурс е едно от централните медийни събития на континента. На Запад той отдавна се е превърнал в нарицателно. Гледат го средно между 300 и 400 милиона души в Европа и около милион в Австралия. В една вдъхновена статия за Монд културологът Даниел Жирес го нарече неувяхваща класика, общоевропейски празник, който дава шанс и на най-малките нации да се появят на картата поне за една нощ. От Евровизия тръгнаха кариерите на звезди като АББА, Хулио Иглесиас, Селин Дион, Антик, Дана Интернешънъл. Португалката Лусия Мониз остана едва шеста през 1996 г., но това бе достатъчно да я направи суперзвезда у дома и да й гарантира хубава роля в английския кинохит Наистина любов (Love actually). От десетминутното изпълнение в антракта на конкурса през 1994-а започна и световната слава на Майкъл Флатли и неговия Lord of the dance. Съвсем логично е при такива залози надпреварата да е съпътствана и от доста гръмки скандали. Корените им водят още към 60-те, когато Клиф Ричард заподозря журито в заговор срещу неговата Congratulations в полза на един анонимен испанец. Подобен е и случаят с Volare на Доменико Модуньо - макар да е несъмнено най-прочутата песен в историята на конкурса, преработвана после от Синатра, Дийн Мартин, Ал Мартино и Дейвид Боуи, тя така и не печели наградата. А най-пресният скандал с манипулации бе едва преди две години с Т.А.Т.У.. Двете рускини водеха почти до самия край и отстъпиха на туркинята Сертаб само с три точки, главно защото по технически причини телевотът в Ейре пропадна и вместо зрителите там всъщност гласува специално жури. От руската телевизия внесоха официално оплакване, като подчертаха, че е абсурд Т.А.Т.У. да не получат никакви точки в Ейре и Великобритания, където друга тяхна песен е в Топ 10. В Англия пък плъзна слухът, че в ирландския вот са се намесили водещите британски букмейкърски фирми, които при победа на абсолютния фаворит Т.А.Т.У. са щели да понесат сериозни загуби.Сходни на българските емоции преживяха и словенците през 2002-ра, когато вътрешната надпревара най-ненадейно бе спечелена от трио травестити, наречени Sestre. При телевота сестричките получиха едва 8000 гласа срещу близо 32 000 за всеобщата любимка Кармен Ставец, но успоредното гласуване на журито ги изтика на първо място. От възмущение по-голямата част от публиката напусна залата.С предполагаем саботаж се опитаха да се оправдаят британците от Джемини, които през 2003-а не успяха да вземат нито една точка - най-слабото представяне за страната, дала на света Бийтълс и Ролинг Стоунс. По-късно окаяните изпълнители обясниха, че слушалките им били нарочно повредени и те не се чували как пеят. Вместо съчувствие това им навлече само подигравки във вестниците, заключили единодушно, че песента е била най-отвратителният боклук в историята. Впрочем, в крайна сметка случаят Джемини доказа, че няма лоша реклама - след катастрофата продажбите се утроиха и групата дори обмисляше да се прекръсти на Нула точки (Zero points).Най-честите скандали обаче не са свързани с гласуването, а с авторството на песните. Понеже професионалните композитори по правило гледат да нямат нищо общо с некомерсиални конкурси, много изпълнители се изкушават да използват нещо позабравено или взето от много далеч. През 2002-ра една от шведските песни се оказа идеално копие на Никога в събота, с която Мелина Меркури спечели Оскар за 1960-а. А в мелодията на Лане мойе, с която миналата година сърбинът Желко Йоксимович стана втори, доста хора откриха подозрителни сходства със Sen gelmez oldun на прочутия азерски музикант Алихан Самедов. В момента двамата се съдят за авторските права. Другият скандален аспект на Песен на Евровизия е склонността на някои държави да си разменят точки. Едно проучване преди време показа, че всяка година Гърция дава средно по 9.75 точки за Кипър, а Кипър - по 8.33 за Гърция. За сравнение - Норвегия дава за Турция средно по 0.60 и получава 0.80 точки. Винаги се е знаело, че скандинавските страни се подкрепят взаимно, че Монако и Белгия гласуват за Франция, а Австрия - за Германия. Но с разширяването на конкурса и с появата на бившите югославски и съветски републики положението става страшно. Миналата година споменатият сърбин Йоксимович получи максималните 12 точки от Словения, Босна и Хърватия, плюс 10 от Македония. А победата на украинката Руслана се дължеше в огромна степен на подкрепата на Естония, Латвия, Литва, Беларус и Русия. Несъмнено историческите и геополитическите фактори ще натежат и в юбилейното 50-о издание на конкурса, в което всеки ще гледа да помогне на своя съсед, братовчед или бивш сънародник. Само Великобритания, както се пошегува Тери Уогън, е далеч от всякаква фаворизация и ще гласува за когото и да е, стига да не е германец.Константин ТомовНАЙ-ПРОЧУТИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ1966 Удо Юргенс Merci cherie1974 AББA Waterloo 1976 Брадърхууд ъф мен Save your kisses for me1988 Селин Дион Ne partez pas sans moi1990 Тото Кутуньо Insieme 19921998 Дана Интернешънъл DivaНАЙ-ПРОЧУТИТЕ ГУБЕЩИ1958 Доменико Модуньо Nel blu dipinto di blu (Volare) 31967 Клиф Ричард Congratulations 21970 Хулио Иглесиас Gwendolyne 81974 Оливия Нютън-Джон Long live love 41997 Алла Пугачова Примадона 152003 Т.А.Т.У. Не верь, не бойся, не проси 3

Facebook logo
Бъдете с нас и във