Банкеръ Daily

Съдби

Село Белащица пази чинар на 1100 години

В центъра на селото се издига паметник на писателя Пенчо Славейков. Любимо място за отдих и отмора е бил хилядолетния Чинар. Под неговите клони е написал една от най-хубавите си поеми "Неразделни" (Стройна се Калина вие, край брега осамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени "...) (Автор на фотографията: Anton Lefterov).

Село Белащица (до 1945 г.: Бѣлащица) влезе в новините, след като пловдивският предприемач доц. д-р Невен Енчев съобщи, че предоставя на Симеон Сакскобурготски за пожизнено ползване вила в новостроящия се луксозен комплекс "Голденбург" край пловдивското село Белащица. Той взел това решение след като Софийският градски съд постанови, че дворецът "Врана" е собственост на държавата. Двамата се познавали и имат близки отношения от дълги години.

Селото обаче е известно и с други свои забележителности. През 2014 г. Белащица отпразнува своя 1000-годишен юбилей. То се намира на 3 км от околовръстния път на Пловдив. До него водят два пътя - старият, минаващ през село Бранище, е в добро състояние и извежда на центъра, а новият, построен и открит през 2006 г., води до вилната зона на Белащица. След края на селото двата пътя се свързват в един, който води до парк " Родопи " (познат на пловдивчани като хижа "Здравец"). На 8 км след Белащица, в посока хижа "Здравец", е село Гълъбово,а на 50 метра в посока Пловдив е Браниполе. Говори се и за евентуално сливане на двете села.

На 3 км западно е село Марково (има черен път), а на 2 км източно е Брестник (също черен път). В проект на община Родопи се предвижда свързване на трите села чрез асфалтов път. Белащица е сред най-атрактивните села в района, доказателство за това е големият интерес към закупуване на имоти и строеж на къщи и вилни селища.

Село Белащица е на повече от хиляда години. Според легендата византийския военачалник Никифор Ксифий (управител на Филипополис от 1018 г.) има голям принос за поражението на цар Самуил през 1014 г. при Беласица планина, тъй като се явил в тила му. Император Василий ІІ му подарил 15 000 от пленените Самуилови войници. Ослепените войници, разквартирувани на това място, основали село Беласица, което след това нарекли Белащица. Никифор Ксифий, построява през 1020 г. манастир "Св.Георги Победоносец" (един от най-тачените светци, мъченик за Христовата вяра), който се намира над селото.
Населението на селото е източноправославно. В Белащица има и църква "Св.св. Кoзма и Дамян", построена през 1881 година от населението и от дарение, направено от френския консул, след посещението му в село Белащица (с храмов празник на 1 юли). На територията на селото се намират и пет параклиса.

Белащинският манастир "Св. Георги Победоносец" е действащ девически манастир. Той е обявен за паметник на културата и представлява комплекс от църква, параклис и жилищни и стопански сгради. Църквата е еднокорабна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи, построена през 1838 година. Под открития притвор е аязмото, което е останало още от основаването на манастира и се смята за чудотворно. На двора се намира каменна чешма, построена през 1831 година. Останки от двореца-крепост на Никифор Ксифий има южно от селото. Близо до своята крепост Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на Свети Георги победител. Манастирът е опустошен от османците при нашествието им на Балканския полуостров през 1364 г. и възобновен едва през ХVІІІ век. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен-Брестник-Белащица. След Освобождението манастирът е възстановен, но остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 година.

В местността "Чинарите" расте най-дебелото дърво в България - чинар* на повече от 1100 години с обиколка на ствола 13.7 метра, както и няколко други стари и дебели чинари. До тях има останки от османска стражева кула. През декември 2011 г. местността е обявена за защитена със заповед на министъра на околната среда и водите. В центъра на селото се издига паметник на писателя Пенчо Славейков. Привлечен от красивата природа и чистият въздух Пенчо Славейков е идва да летува в Белащица. Любимо място за отдих и отмора е бил хилядолетния Чинар. Той се възхищавал на величието и красотата му. Под неговите клони е написал една от най-хубавите си поеми "Неразделни" (Стройна се Калина вие, край брега осамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени "...).

На 6 май (Гергьовден) е празникът на Белащинския манастир "Св. Георги". Около него се организира събор. Празникът на селото е на 24 май. Събор се организира и на 31 май (в центъра на селото) в памет на акордеониста Костадин Льолев. От 2012 година през септември се провеждат "Славейкови вечери" - посветени на живота и творчеството на Пенчо Славейков. През месец септември се организират и много изложби и културни събития в Чинаровата гора.

 

*Чина̀р или платан или яблан (на латински: Platanus) е широколистно дърво и род покритосеменни растения в семейство Чинарови (Platanaceae). Включва около 10 вида големи дървета, достигащи до 30-50 м височина. Един вид (Platanus kerrii) е вечнозелен, останалите сменят листата си. В природата се срещат главно край бреговете на реки и в други влажни местности, но е възможно да бъдат отглеждани и на по-сухи места. Източният чинар е реликтен вид, у нас е разпространен в няколко изолирани находища. В Пловдивска област се среща по Бачковска река - от Асеновград до Бачковския манастир, в защитената местност "Чинар дере" край асеновградското село Тополово и край с. Белащица.

Facebook logo
Бъдете с нас и във