Банкеръ Weekly

Съдби

СЕДМИЯТ ЖИВОТ НА ПАКО РАБАН

През лятото на 1999 г. Пако Рабан обяви на света, че върху Париж ще падне бомба, скрита на орбиталната станция Мир, а той самият ще се прости с модата. Завинаги. Първото не се сбъдна, а второто не се състоя.В десети район на Париж има една удивителна сграда, построена от каталунския архитект Рикардо Бофило. Когато човек влезе в нея, се озовава в пространство, напомнящо океанска яхта. Кръгови палуби на няколко нива, леки стълби, много светлина и въздух... По-рано там се е помещавала архитектурна работилница, а сега сградата се обитава от Пако Рабан и Розмари Родригес. Вече три години Родригес заема поста творчески директор. Рабан твърди, че с появата на тази крехка жена неговата модна къща е започнала нов живот.Преселението на душитеПако Рабан е имал много животи. Той дори издаде тритомно съчинение, в което разказва за всичките си минали въплъщения (общо шест) и плановете си за бъдещите столетия. В първия том има глава за годините, прекарани от Рабан в Древен Египет, където бил върховен жрец и наставник на Аменхотеп IV. Отмъщавайки за гибелта на любимия си фараон, Рабан убил приемника му Тутанхамон. Журналистите направо обожават моделиера заради неговото остроумие и непредсказуемост. Макар че трудно достигат до него. Рабан не се съгласява на никакви лъскави фотосесии и грижливо пази личния си живот от вулгарни нашествия.Сегашното съществуванеВ сегашното си съществуване Пако Рабан (или по-точно Франсиско Рабанеда и Куерво) е роден в Испания, в Страната на баските, преди около 70 години. Баща му, републикански генерал, командвал гарнизон в Герника, е застрелян от франкистите. А майка му е една от основателките на Испанската комунистическа партия. Марксистките й убеждения обаче не й пречели да работи като водеща шивачка в модната къща на самия Баленсиага. Бягайки от Франко, семейството се озовало в Париж. Изобщо, може да се твърди, че на Рабан много му е провървяло. Каква ли съдба би имало момчето, ако заедно с други испански деца го бяха изпратили в бившия СССР, например? Така или иначе, баба му, като истинска католичка, само се прекръстила, благодарила на Господ за щастливото избавление и се заела с възпитанието на внука си. В Париж Рабан започнал да учи архитектура. Обучението струвало пари и студентът започнал да изкарва някой и друг франк, изработвайки копчета и всякакви аксесоари за модните къщи. За това помогнало познанството на майка му с Баленсиага. Впрочем той бил и първият, който оценил дизайнерските способности на младия архитект. На едно дефиле на Баленсиага Рабан задрямал и едва не паднал от стола си. По онова време не било прието ревютата да имат музикален съпровод. Колекцията беше великолепна. Но на стотното излизане на манекенките (а те били общо триста) публиката вече спеше мъртвешки сън. Тогава си помислих, че така повече не бива да продължава, че модата трябва да се промени, спомня си Рабан. Вероятно тъкмо през 60-те години той решава да стане моделиер. Стомана и сплавиСвоя първи принос в изкуството Рабан прави през 1966 г., представяйки на публиката своята колекция Twelve Uniwearable Dresses или Дузина неносими рокли. Създал ги с помощта на поялник и универсални клещи от различни метали и пластини, облякъл с тях чернокожи манекенки и ги пуснал на подиума под музиката на Пиер Булез. Момичетата не носели обувки, защото нямало пари за такива. Прическите им били направени от Видал Сасун - също безвъзмездно. Така че предизвикателството на Рабан към обществения вкус му струвало смехотворна сума - само пет хиляди франка. Затова пък заглавията във вестниците, оскърбените физиономии на модните критици и възторгът на сърдите млади хора му донесли огромно удоволствие. Вечната мадмоазел - Коко Шанел, се изказала доста язвително по негов адрес: Той не е моделиер, той е металург.Година по-късно Рабан показал колекцията си, направена от хартия, кожи, пластика, нетъкани материали. Последвала официална и неочаквана реакция. Няколко от тоалетите били изложени във френския павилион на Световното изложение на изкуствата в Монреал. Там Пако получил своята първа награда - Златен Тиберий, за авангардизъм в модата. Днес вече е невъзможно някой да заслужи такава оценка - в това изкуство сякаш всичко се е случвало и единственото, на което може да се надяваме, са остроумни цитати от великото минало. Впрочем през летно-есенния сезон на отминалата 2003 г. Пако Рабан бе едва ли не най-цитираният дизайнер.ЗавръщанетоВ началото беше изложбата, организирана от Карла Созани в миланската галерия Корсо комо, в чест на 40-годишната творческа дейност на Рабан. Самият маестро успя да предостави за нея една-единствена рокля. Останалото беше събрано от колекционерите. Откликнаха и някои музеи. Работи на дизайнера се пазят в експозициите на Нюйоркския музей за съвременно изкуство, в музеи в Далас и Филаделфия. Не зная какво бих могъл да дам на музея в родното си градче. На практика нямам нищо. Аз не умея да пазя, тревожеше се Рабан. За изложбата Карла Созани преиздаде и фотоалбум, над който фотографът Жан Клемер е работил заедно с Пако Рабан. Салвадор Дали смятал Клемер за най-добрия фотограф, който някога е снимал жени, включително и голи.Едновременно с изложбата течаха и сезонните дефилета пролет-лято 2003-а и се оказа, че футуризмът от 60-те години е в основата на модата, а идеите на Рабан са изключително актуални. Достатъчно бе да се видят чантите-ракети на Джереми Скот, стоманените лодчици на Прада, изцяло лунните костюми на Долче и Габана, геометричните елементи от сплетени по специален начин метални нишки в колекцията на Жил Сандер, звездният прах в роклите, представени от Стела Макартни и Клое и т.н.Колекцията на модната къща Пако Рабан не беше поредица от самоповторения. Розмари Родригес бе успяла да намери прословутото златно сечение. Тя е усвоила блестящо фирмените прийоми на Рабан, но нейните модели по нищо не напомнят артобекти. Те са си истински дрехи. Родригес фокусира вниманието си върху всяка част от женското тяло. Оттам е и изобилието от подвижни ръкави-гривни и пояси-превръзки. Тези вещи могат да се носят и с други дрехи, а по желание - и направо върху голо тяло. След дефилето Родригес и Рабан излязоха да се поклонят, хванати за ръка, а маестрото се пошегува: Надявам се, че всички са разбрали, че отсега нататък управлението е в тези ръце.ПарфюмитеПако Рабан успя да направи революция и в тази област. Дебютният му парфюм Каландър, създаден през 1969 г., откри пътя на т. нар. зелени аромати. А строгите линии на флакона се асоциират с архитектурата.Моделиерът работи над последния си аромат Пур Ел три години и може да се каже, че той въплъщава най-пълно неговия стил. През металната халка на флакона като в илюминатор се вижда капка парфюм с телесен цвят. Рабан дълго променяше композицията, за да постигне тъкмо този цвят, и накрая успя. Колкото до кръга - той винаги е присъствал в знаковата му система. Пако Рабан обича да повтаря, че квадратът олицетворява мъжа, а кръгът - жената. Би могло да се добави, че освен това кръгът е символ на вечността, но човекът, познавал Аменхотеп, има свое отношение към тази категория.

Facebook logo
Бъдете с нас и във