Банкеръ Weekly

Съдби

СЧЕТОВОДНИТЕ ИЗМАМИ В САЩ - НАХАЛСТВО И НАХОДЧИВОСТ

Уолтър Павло - бивш служител на щатската телекомуникационна фирма Ем Си Ай (MCI), има маса време за размисъл и разходки в уединения затвор Еджфийлд в Южна Каролина. Той излежава шестнайсетия месец от присъдените му 41 месеца затвор за възпрепятстване на правосъдието, за пране на пари и измама и сравнява своето минало със скандалите, залели корпоративна Америка през последните няколко месеца - от Енрон до Артър Андерсън и Уърлдком. Павло предрича и очаква срива на Уърлдком (WorldCom) от години. Това е компанията, купила през 1997 г. изпадналата във финансови затруднения Ем Си Ай за 41 млрд. щ. долара. Те са приписани на служители от компанията, но за това са осъдени само Павло и един от висшите мениджъри - Джеймс Уилки, и външният съучастник - Харълд Ман. Павло обаче продължава да се надява, че правосъдието ще отдели внимание и на четирите нива над него - от прекия му шеф до бившия главен финансист - Дъглас Мейн. Той по-късно става главен финансист на Ай Би Ем (IBM), а днес ръководи онлайн поделението на гиганта. Главният изпълнителен директор на Ем Си Ай - Бърт Робъртс, пък става управител на борда на Уърлдком и всъщност всички счетоводни гимнастики в телекомуникационната групировка стават по негово време. Уолтър Павло и двамата му по-малки братя израстват близо до град Систърсвил, Западна Вирджиния, и в Савана, щат Джорджия. Баща му го описва като упорит младеж. В гимназията например той играе един сезон на най-предната защитна линия на училищния отбор по ръгби, не защото се отличава с особен атлетизъм, за да докаже твърдия си характер. Павло се дипломира като инженер в университета в Западна Вирджиния, а през 1991 г. получава магистърска степен по бизнесадминистрация. След дипломирането си постъпва на работа във фирмата Гудиър Еъроспейс (Goodyear Aerospace), където среща съпругата си Ронда. Премества се в Ем Си Ай през 1992 г.- на 29-годишна възраст, и става ръководител на група от четири души в сънливото финансово управление на телекомуникационната компания в Атланта. През 1993 г. екипът на Павло обслужва сметки за около 240 млн. щ. долара месечно, а Ем Си Ай предлага регионални, междущатски и интернационални телекомуникационни услуги и обслужва корпоративни клиенти. След като за 20-годишния период на съществуването й пазарната капитализация на Ем Си Ай скача три пъти, през 1994 и 1995 г. акциите й губят почва. Година по-късно са направени законодателни промени в бранша, което дава шанс на по-малки и по-гъвкави конкуренти да започнат битка с утвърдените монополисти. Във въздуха се носи мирис на лесни пари и Ем Си Ай се хваща на това хоро.На сцената излизат множество нови посредници, които започват да купуват лицензи от Ем Си Ай за ползване на далекосъобщителни линии, предплатени фонокарти и импулсни телефонни линии с код 900. За Ем Си Ай и за други съобщителни компании от бранша това е златно време. Поради безмилостната конкуренция печалбите от сметките на големите корпорации непрекъснато отъняват. Посредниците обаче плащат над 50% брутна надценка за ползваните услуги, като някои удвояват и утрояват сметките си в рамките на един месец. До 1995 г. Павло вече е израснал до старши мениджър, а финансовото поделение на компанията е набъбнало до 120 човека и управлява месечни постъпления по клиентски сметки от 650 млн. щ. долара. Около 10% от продажбите и много по-голяма част от печалбите идват от посредниците. Павло - вече тридесет и две годишен, е натоварен да отговаря за високорисковите сметки, да събира вземанията и да прилага творчество при отписване на безнадеждните длъжници. В началото всичко върви добре, но Ем Си Ай започва да привлича безразборно посредници, а неплатените сметки нарастват лавинообразно. Когато отива да си търси парите, Павло се сблъсква с див и неясен свят. Един от посредниците на предплатени фонокарти е Карибиън телефон енд телеграф (Caribbean Telephone Telegraph) в Блумфилд Хилс, щата Мичигън, привлечен за клиент в началото на 1995 година. До средата на същата година той вече дължи на Ем Си Ай 30 млн. щ. долара. Когато Павло посещава собственика на фирмата и настоява да погаси задълженията си, той отказва под претекст, че няма постъпления. Павло се връща в Атланта с празни ръце, а през февруари 1996 г. Ем Си Ай прекратява отношенията си с Карибиън телефон енд телеграф. По-късно фирмата подава документи за съдебна защита от кредиторите. Колега на Павло пък е заплашен с пушка от служител на посредническата фирма за предплатени телефонни карти Хай-Рим (Hi-Rim) в Лас Вегас, която също дължи пари на Ем Си Ай. До 1995 г. лошите дългове на групата, ръководена от Павло, са около 10 млн. щ. долара годишно - доста под определения таван от 2%, а просрочията от 90 и повече дни остават в приетите граници от 5 до 7 процента. През 1995 г. обаче несъбираемите вземания скачат на 90 млн. щ. долара, а сметките с 90-дневни просрочия се надуват като балон. Павло твърди, че е предупредил преките си началници за тежкото положение с посредниците и за необходимостта Ем Си Ай да отпише несъбираемите вземания. Те обаче му наредили цифрите да се преправят по такъв начин, че лошите кредити да не надхвърлят 15 млн. щ. долара. До началото на 1996 г. е намерен гениален начин да се държат настрана огромните неплатени сметки на посредниците. Те сапреоформени в записи на заповедпо които Карибиън телефон енд телеграф например дължала 100 млн. щ. долара, а Хай-Рим - 35 млн. щ. долара. Така оформените вземания са прехвърлени в баланса на Ем Си Ай за 1997 г., макар че тези записи на заповед всъщност нямат никаква стойност.Скоро обаче и счетоводната гимнастика със записите на заповед не може да се справи с растящите суми по закъсняващите над 90 дни плащания по сметките. Павло и колегите му прибягват до друг трик - пренасочват т. нар. неуточнен паричен поток. Това са парите, които клиентите изпращат, без да посочват сметката, по която трябва да постъпят. В края на всеки месец член на финансовото звено на Ай Си Ем обикалял счетоводителите и питал кой от колко пари има нужда. И по правило поне по 1-2 млн. щ. долара отивали за покриване на стари сметки. Друг инструмент са заверките на сметки без реално постъпили плащанияФинансовият отдел на Ем Си Ай на практика кредитирал сметките на клиентите с по няколко милиона долара срещу съобщение, че те са превели дължимите суми. Понякога парите по тези плащания никога не постъпвали. Например Хай-Рим уведомил, че е направил плащане чрез службата за експресни услуги Федекс (FedEx). Групата на Павло кредитирала сметката на посредника и започнала да следи плащането. Когато пликът бил доставен от Федекс, той се оказал празен.Павло твърди, че е получавал устни инструкции да фризира счетоводните отчети на Ем Си Ай, като намалява размера на лошите кредити. Но е бил наясно, че единствено неговият подпис стои под документите и един ден ще се окаже изкупителната жертва, при това срещу 70 хил. щ. долара заплата и опции върху акции от компанията, струващи по-малко от нея. В началото на 1996 г. той се оплаква на свой приятел и клиент на Ем Си Ай - Харълд Ман, който ползвал наета импулсна за секслиния, лотария за риболовни лицензи в Северна Дакота и набиране на средства за расиста Дейвид Дюк. Скоро ан става централен съучастник и съответник в скандалните разкрития около Ем Си Ай. Той запознава Павло с Марк Бенвенисти - директор на фирмата Манатий кепитъл (Manatee Capital) от Атланта. Тя е основана през 1994 г. с основна дейност факторинг - да събира дълговете по платените телефонни услуги, включително и на фирмата на Ман - Данмарк дайл (Denmark Dial). Бенвенисти предлага на Павло Манатий да превежда вземанията на Ем Си Ай за няколко дни вместо за месеци, като ги събира директно от посредниците. И тъй като дейността е прекалено рискова, единственият начин да получи кредит от банките е Ем Си Ай да подпише гаранция, че ще покрие несъбраните вземания. Павло веднага се съгласява, защото знае, че Ем Си Ай така и така няма пари. През март 1996 г. в шикозния клуб Дорджия в Атланта Павло се среща с Бенвенисти и с няколко директори от Нешънъл бенк ъф Кенада (National Bank of Canada) . Той обяснява на банкерите защо Ем Си Ай предпочита операцията факторинги заявява, че ще подпише гаранция. След срещата кредитен инспектор от банката се обажда в Ем Си Ай, за да се увери, че Павло наистина работи там, и с това приключва целият дюдилиджънс за револвиращ кредит от 45 млн. щ. долара. Той е отпуснат на Манатий от Нешънъл бенк ъф Кенада, Нейшънс бенк (Nations Bank) - днес част от Бенк ъф Америка (Bank of America), и Си Ай Ти груп (CIT Group) - банките, които през 1997 г. подават съдебен иск срещу Ем Си Ай за непогасени ангажименти. Павло подписва гаранцията, въпреки че има право да разрешава кредити в размер до 50 хил. щ. долара. Той нарича схемата бърз напредък и Ем Си Ай продължава да привлича нови посредници, без да се грижи за парични проблеми. Този път обаче и Павло се включва в схемата и отклонява с чевръстите си пръсти 6 млн. щ. долара за себе си и за свои приятели.През януари 1997 г. анализаторите в Ем Си Ай надушват измамата и искат обяснения от Павло, който изобщо не се появява в службата. Съдът в Атланта обвинява Ем Си Ай, че е използвала бърз напредък, за да надува активите в баланса си. Ръководителите на компанията твърдят, че са изиграни от собствените си служители, а Павло живее в постоянен страх, че агентите от ФБР са по петите му. Започва да пие и да взема наркотици. Накрая, през лятото на 2000 г., отива в местната служба на ФБР в Атланта и сключва сделка. Признава се за виновен през октомври 2000 година. През същия месец Уърлдком обявява, че отписва от счетоводните си книги несъбираеми вземания за 685 млн. щ. долара преди облагането с данъци. Телекомуникационната групировка обвинява за това група банкрутирали клиенти. Павло обаче твърди, че ръководителите на Уърлдком се възползват от пазарния спад в сектора, за да прикрият неосчетоводявани от години несъбираеми вземания на Ем Си Ай и Уърлдком, укривани с цел изкуствено да се надуват печалбите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във