Банкеръ Weekly

Съдби

СБЪДНАТАТА МЕЧТА НА ЕДИН ПЪТЕШЕСТВЕНИК

Марсел Бик се родил на 29 юли 1914 г. в Торино. Прадядо му по бащина линия бил барон от старинен тоскански род, известен още от 1479 година. Баща му пък бил инженер - популярна професия за обеднелите европейски аристократи в началото на ХХ век. Служебните ангажименти принуждавали Бис-старши често да се мести един град в друг, така че малкият Марсел свикнал с промяната на адресите. Учил две години във френския лицей в Мадрид и още пет в училище на доминиканския орден в град Жиронд. Там Марсел получил прекрасно образование. Той говорел свободно латински, гръцки, познавал риториката и правилата на добрия тон, умеел чудесно да танцува и да язди. Аристократичният кодекс предписвал аскетизъм и физическа закалка, което много помогнало на младия Бик при пътешествията му. Като студент той посетил много страни, изучавайки културата на Италия, Холандия, Франция и Испания. Теоретиците твърдят, че ранният опит от пътешествията оказва значително влияние върху формирането на творческото мислене. Според тях, когато младият човек пътува, се приспособява към смяната на обстановката. Той започва да възприема промените като естествена и неразделна част от живота и сам започва да изобретява вещи, които могат да променят света. Но това е само теория. На практика станало така, че Бик, който ненавиждал тежките пътни чанти, изобретил нещо, което трудно би хрумнало на заклетия домосед. Мислех си колко хубаво би било, ако можех да не мъкна със себе си цял куп вещи, а те сами да се появяват там, където са ми необходими - казвал по-късно Бик. - Разбира се, това желание беше фантастично, защото вещите не могат да прелитат по въздуха. Започнах да мечтая как, като стана толкова богат, че да не ми е жал да се разделям с нещата си, ще си купувам нови на всяко ново място, а старите просто ще хвърлям. По-късно разбрах, че за това не е нужно богатство. Просто трябва да направя вещите евтини.Но от мечтите до реалността пътят е дълъг. Бик продължил образованието си в престижния лицей Карно в Париж. През свободното си време продавал лампи - ходел от врата на врата и предлагал стоката си. Като всеки млад човек Марсел имал нужда от джобни пари. Именно тогава той се научил да продаваубеждавайки потенциалния си клиент, че без предлаганата стока е направо за никъде. След като завършил лицея, Бик започнал работа в една компания за производство на канцеларски стоки. След известно време фирмата се сляла с компанията Екри сек (Ecris sec), която била прочута със своите автоматични писалки. Последвало ново сливане с английското обединение Анкре Стивънс (Encres Stephens). Компанията се разраствала, възможностите й ставали все по-големи. По онова време Марсел отговарял за продажбите и едновременно работел в конструкторското бюро. Така през деня той печелел добре, а вечер учел в юридическия факултет на Сорбоната. През 1939 г. получил дипломата си и веднага бил назначен за директор на производството в Анкре Стивънс, която по това време успешно се справила с конкурентите си, и по-точно с американската фирма Уотърман (Waterman), и станала лидер в производството на автоматични писалки във Франция. Втората световна война прекъснала кариерата на Бик. През 1939 г. той бил призован в армията. Марсел бил изпратен в авиацията, където обикновено служели потомствените аристократи. Но за разлика от прадедите, чичовците и братовчедите си - генерали и герои, които го гледали строго от позлатените рамки в семейната картинна галерия, Марсел не успял да направи военна кариера. Войната приключила бързо и с поражение за Франция, а Бик се върнал в Анкре Стивънс. Следвоенната криза откривала нови възможности - парите не стигали, но хората продължавали да пишат, да четат, да пушат и да се бръснат. Настъпило времето на евтините и качествени стокиБик гениално отгатнал предимствата, които крие ниската себестойност на изделията за еднократна употреба. Той не търсел здрави материали, които да остаряват красиво. Нуждаел се само от добро качество на ниски цени. Например писалка, която се плъзга безупречно гладко по хартия. Оставало му да се справи само с една дреболия - да измисли такава писалка и да я произведе.През 1945 г. Марсел и приятелят му Едуард Бъфърд купили малко предприятие за автоматични писалки в парижкото предградие Клиши. То даже не било завод, а плевня с овехтяло оборудване. Първоначалният им капитал наброявал 1000 долара. Така двамата се заели с производството на тогава изглеждащото перспективно производство на пълнители за химикалки. Новото начинание обаче не оправдало надеждите, които му възлагали двамата приятели. Тогава Бик решил да направи химикалка, която да струва колкото един пълнител. Разработката на първата химикалка Бик отнела на Марсел четири години. Той мъчително си блъскал главата над формата й, усъвършенствал продукта си и се стремял към максимална надеждност. Химикалката за еднократна употреба не трябва да бъде за полуупотреба - шегувал се Бик. - Тя трябва да изживее единствения си живот с блясъкИдеята била корпусът на новата химикалка да се направи от почти неизвестна тогава пластмаса с високо качество. Следващите три години преминали в безуспешно търсене на производител - шест фирми една след друга отказали на Марсел. Невероятната идея на Бик да продава обикновена химикалка 30 пъти по-евтино им приличала на лудост. Сред тези, които отказали на изобретателя, била и американската компания Уотърман, която Бик познавал още от преди войната. Тогава на собствениците на компанията и през ум не им минавало, че безумецът Бик, който прави пластмасови химикалки, един прекрасен ден ще купи фирмата им. След като не намерил производители, Марсел решил да действа самостоятелно. Така през 1953 г. на бял свят се появила първата химикалка за еднократна употреба Бик. Но изобретателят трябвало да реши още две важни задачи. Първата - колко трябва да струва една химикалка, че да може се хвърли след употреба. И втората - как да организира евтино производство. По онова време химикалките стрували от 9 до 13 долара едната. Марсел се спрял на цена от 29 цента и така си осигурил невероятен пробив на пазара. Но този успех не бил случаен. Бик изчислил предварително, че на тази цена ще може да продава по 10 хиляди химикалки дневно. Конкурентите му се смеели и го убеждавали, че продажбите ще бъдат много по-малки. Само две години по-късно Бик продавал по 250 хиляди химикалки на ден. През 1957 г. Бик успял да купи английската компания Биро Суан (Biro Swan) срещу 300 хиляди долара. Неин собственик бил прочутият унгарски предприемач Ласло Биро, изобретателят на химикалката (първите се наричали бироми). След като поел ръководството на Биро Суан, той получил добре организирано производство, достъп на английския пазар и на пазарите в Канада, Нова Зеландия и Австралия.През 1958 г. Бик осъществил отдавнашния си план и купил компанията Уотърман. Но пазарът в САЩ имал своя специфика. Преди Марсел да се появи с новия си продукт за еднократна употреба, Америка вече била залята от химикалкиИ най-важното - те били изключително евтини. Затова пък качеството им било отвратително. Висококачествените химикалки стрували много скъпо, а общодостъпните се чупели, преди да им свърши пълнителят. За Бик обаче било изключително трудно да убеди практичните американци в предимствата на своята стока. Защо да купуваме нова химикалка, когато можем просто да сменим пълнителя - казвали те. Тогава Марсел решил да ги надхитри. Той направил своите химикалки така, че да удовлетвори вкусовете на новия пазар - те можели да ползват еднократно, а също и да се сменя пълнителят им. След което разгърнал рекламна кампания с превъзходни телевизионни клипове. Тя струвала невероятните за онова време 4 млн. долара. Американският потребител оценил предимствата на писалките, а тийнейджърите довършили останалото, като ги обявили за моден аксесоар. Следващата стъпка били запалките. Тайната на техния успех била същата - евтино и практично. А също и разнообразно - на тази цена да си купуваш всеки месец нова запалка не било затруднително. Това се оказало много важно за дамите, които пушели все повече. Сега те можели да си купуват запалки с цвета на роклите или обиците си, което било евтино и красиво. Проучванията на пазара на химикалките и запалките показали, че това са и предметите, които се губят най-често Така че ниските цени на изделията правели смяната им лесна и възможна. Разбира се, запалки се произвеждали и преди Марсел Бик. Но тук натежал вече познатият аргумент - неговата стока струвала 30% по-евтино от тази на конкурентите. Помогнала и хитроумната реклама. Изречението Щракни Бик се появило през 1973 г. и завладяло света. Младежите приели възторжено появата на запалките и ги купували наред с прочутите полупрозрачни химикалки със сини пластмасови капачки. После дошъл редът и на самобръсначката за еднократна употреба. Специалистите от компанията Жилет (Gilette) били категорично против изгряващата на пазара нова стока, разбирайки че тя ще се превърне в сериозна заплаха за техните класически самобръсначки. Когато през 1975 г. обаче на пазара се появила първата партида бръсначки Бик, конкурентната фирма трябвало да промени изцяло тактиката си и също да започне производството на бръсначки за еднократна употреба. Компанията Бик се развивала с фантастична скорост. Само в САЩ били открити над 300 хиляди търговски обекта, в които се предлагал целият асортимент на фирмата. Около 93% от стоките се продавали в големите супермаркети, за да бъдат пред погледа на клиентите като хляба и млякото. Марсел Бик станал мултимилионер и като повечето прочути хора не обичал да вижда името си в светските хроники. Фотографиите от последните години на живота му са голяма рядкост. Казват, че Бик обожава ветроходните регати. От 1970 до 1980 г. той участвал четири пъти в съревнованията за Купата на Америка. Другата му страст били жените. Бик има десет деца от няколко любими жени, но личният му живот никога не е бил обществено достояние. Той не говорел за него и не позволявал и на другите да правят това. За Марсел се знае също, че ненавиждал да взима пари назаем.Бик умрял на 30 май 1994 г. на 80-годишна възраст. От 1993 г. фирмата се ръководи от един от любимите му синове - Бруно Бик. Днес мултинационалната компания е на първо място в света по производство на химикалки, чиито продажби достигат до 20 милиона броя дневно. Тя е лидер и на пазара за самобръсначки и запалки за еднократна употреба. Всеки ден в света се продават 4 милиона запалки и 8 милиона самобръсначки на Бик.

Facebook logo
Бъдете с нас и във