Банкеръ Weekly

Съдби

СБОГУВАНЕ СЪС СЪР ПИТЪР УСТИНОВ - ВЕНЧАН ЗА СМЕХА

На 28 март в Швейцария, в клиника на брега на Женевското езеро почина легендарният британски актьор сър Питър Устинов.Питър (Петрус Александрус) Устинов е роден в Лондон през 1921 година. Баща му е германски журналист и шпионин, а майка му създава костюми за балета. Във вените му тече руска, швейцарска, френска, германска, етиопска и италианска кръв - и нито капка английска, както сам обича да напомня. Още като юноша Питър, по собствените му думи, осъзнава недодяланите и комични страни на характера си. Напуска училището в Уестминстър, без да се яви на нито един зрелостен изпит и постъпва в Лондонската театрална школа. Същевременно започва да пише пиеси. Първата - Домът на разочарованията - е поставена още преди Устинов да навърши 20 години. Най-голяма слава му носи Любовта на четиримата полковници - една сатира на Студената война, в която Питър сам изпълнява главната роля. Жизнерадостният хумор на Устинов обаче не е на мода по онова време, доминирано от мрачни автори като Джон Осбърн (Обърни се с гняв назад), Самюел Бекет и Йожен Йонеско. Устинов пише в почти всички жанрове - автор е на 16 пиеси, над 30 филмови сценария, пътеписи, къси разкази, сборници с есета и дори една стихосбирка. На Острова ще го запомнят и с огромната му любов към анекдота - Питър е не само забележителен разказвач, но и ревностен колекционер на вицове. Още през 40-те започва да играе и в киното, а през 1960-а печели Оскар за поддържаща роля в Спартак, като изпреварва големия фаворит за наградата Лоурънс Оливие. Три години по-късно е отличен в същата категория и за Топкапи. През 1969-а Устинов приема да стане посланик на фонда за защита на децата Уницеф - кауза, която няма да изостави до самия край на живота си. Основава собствена фондация, която да се грижи за болни деца навсякъде по света. Между близките му приятели се числят Горбачов и особено Вацлав Хавел, а сегашният германски канцлер Герхард Шрьодер му е запален негов поклонник. През 1992-ра сър Питър Устинов е избран за ректор на Университета в Дъръм. Година по-късно осъществява една от детските си мечти - дирижира оркестъра на Болшой театър в Москва. В Русия диригентските му изяви са приветствани от критиката, но в Англия минават незабелязано. Те са свикнали да мислят за мен само като за дебело, забавно човече, обяснява с усмивка Устинов. Впрочем подобно отношение никога не го е обиждало. В автобиографията си описва себе си като безвъзвратно венчан за смеха, чийто звук винаги ми се е струвал най-цивилизованата музика на света. В едно от последните си интервюта Устинов бе попитан дали се бои от края. Човек е обречен да остарее и да умре - отговори актьорът. - Без това животът би станал безсмислен - като карта без мащаб.

Facebook logo
Бъдете с нас и във