Банкеръ Weekly

Съдби

САМОУБИЙСТВЕНАТА ВОЙНА

Футболните мениджъри си изпускат хляба, докато се разправят помежду сиПонякога съдбата проявява удивителен усет за време. Когато у нас т. нар. футболни мениджъри се псуваха и заплашваха взаимно по вестникарските страници, в Италия, на същите вестникарски страници, за пръв път от осем години се появи името на български играч. Още ненавършил 18 години и с едва три гола зад гърба си, Валери Божинов вече е смятан за една от звездите на серия А. И с всяка изиграна минута с екипа на Лече това момче потвърждава големия провал на споменатите мениджъри.Божинов, за когото Кориере дело спорт възторжено възкликна: Ето го следващия голям шампион!, напусна България, без да донесе и стотинка на футболната школа, която го създаде. Малтийски футболен шеф го препоръча на италиански мениджър, а ръководството на Лече не се колеба дълго, преди да направи една от най-изгодните инвестиции в историята на играта. Едва ли в италианския професионален футбол има по-евтин нападател от Валери - той получава 30 хил. евро годишно, или 54 пъти по-малко от партньора си в атаката Ернесто Шевантон. Срещу тези трийсет хилядарки идното лято Лече ще получи поне два-три милиона, защото Божинов попадна в сметките на Лацио, Интер и дори на еврошампиона Милан. На българските мениджъри вероятно им става леко топло при мисълта, че комисионата от тези милиони ще отиде в джобовете на италианския им колега Паломба. По-прозорливите сред тях обаче би трябвало да изпитват нещо по-силно от обикновената завист. Тревожното в случая Божинов е, че той всъщност не е никакъв случай. Това не е изолирано явление, а поредното доказателство за новите тенденции на световните футболни пазари. Вече доста български таланти бяха отвлечени в чужбина по подобна схема - Иван Цветков, Крум Бибишков, Александър Младенов, Ивайло Иванов, Димитър Макриев. Разбира се, не всички от тях успяха. Проблемът е, че списъкът с тези имена, който сега се побира на малко листче, само след две-три години може да набъбне до размерите на Война и мир. За революцията Босман са изписани хиляди страници. Още когато слабо известният белгийски футболист осъди ФИФА през 1994-а, бе очевидно, че това ще промени коренно играта. Но едва днесзапочваме да разбираме истинските последствияЕфектът Босман странно напомня на ластика на детска прашка. В продължение на пет-шест години той се опъваше в едната посока, като превърна футбола в колосална индустрия, а играчите и техните мениджъри - в мултимилионери. Но после ластикът достигна критичната точка и се скъса, удряйки през лицето стрелеца. Онези, които най-смело бяха хвърляли пачките, банкрутираха - Лео Кирх, Серджо Краньоти, Жан-Луи Дрейфюс, Калисто Танци, Кен Бейтс. А футболистите, които допреди няколко сезона биха се изсмели презрително на 30 хиляди долара седмична заплата, сега са готови да играят и за три хиляди, само че трудно намират кой да им ги даде. Две години след фалита на КирхМедиа общата стойност на трансферите в Бундеслигата е намаляла два пъти. В Италия средният състав на елитен клуб падна от 36 до 24 играчи. В Англия и Испания положението е същото, макар че на този етап феномените Челси и Реал изравняват баланса. Колкото и тежък удар да понесоха големите футболни сили обаче, истинските разрушения от Ефекта Босман са в домовете на малките. Като България например. На Тотнъм или Бреша може и да им се наложи да затегнат коланите, но нищо повече. Източниците на 70% от техните приходи - а именно продажбата на билети и рекламата - си остават неизменни. Само че един нормален отбор от малка източноевропейска страна няма такива източници. Рекламният пазар е съвсем свит, цените на билетите - нищожни, средната посещаемост се измерва в стотици зрители вместо в десетки хиляди. Такъв клуб може да се издържа, като обучава и продава играчиНо при намаленото до минимум търсене от Запад задачата изглежда невъзможна. А дори и малкото поточе, което все още тече в тази посока, ще пресъхне, ако случаи като този с Валери Божинов се превърнат в практика. Единственият начин да се избегне това е като се изгради здрава тройна връзка между българските таланти, мениджъри и клубове. Срещу подобна система емисарят от Италия или Франция няма шанс и вместо кражба ще трябва да прави сделка. Пречката е, че българските мениджъри са преди всичко българи и чак после - мениджъри. В Германия футболните агенти може и да са съперници, но са обединени в организация и винаги са готови да защитят своето от посегателствата на някой външен. У нас коронният номер на импресариото е да провали трансфера на своя колега с някое анонимно телефонно обаждане. Докато е така, българският футбол ще работи в полза на хора като Паломба.

Facebook logo
Бъдете с нас и във