Банкеръ Weekly

Съдби

САМОДЪРЖЕЦЪТ АЛЕКПЕРОВ

Руският милиардер Вагит Алекперов е един от най-богатите хора в света. Шефът на най-голямата руска нефтена компания ЛУКойл бил петото дете в семейството си. Той е роден на 1 септември 1950 г. в Баку. Баща му е азербайджанецът Юсуф Кербала, а майка му - казачката Татяна Фьодорова. Вагит не помни баща си - той умира, когато синът му е едва на три години. Така че бъдещият притежател на заводи, вестници и параходи бил възпитаван от майка си, която за цял живот остава безусловен авторитет за него, по-голям, отколкото по-възрастните му братя. Колкото и силна жена да била майката на Алекперов, за нея било много трудно да отгледа петте си деца. За това всичките й синове, с изключение на най-малкия, тръгнали рано на работа. По онова време Баку е нефтената столица на бившия Съветски съюз и Вагит, като повечето местни младежи, започва трудовата си кариера на сондите. Той бил активен и работлив, а началниците му били доволни от него.Съчетавайки работата с ученето, през 1974 г. Алекперов завършил Азербайджански нефтохимически институт и станал минен инженер. Специалността му звучи внушително: инженерни технологии и комплексна механизация за разработка на нефтени и газови находища. Следващите пет години от живота му са пример за главозамайваща кариера. Алекперов започнал като оператор по добив на нефт и газ, но скоро станал инженер-технолог, после началник на смяна, майстор, старши инженер и накрая заместник началник на нефтено предприятие. Вагит Юсуфович успява за кратко време да достигне до висока длъжност, защото винаги е бил целеустремен човек, умеел да се разбира с хората и да се харесва на началството. Освен това той притежавал способността да се намира в необходимото време на необходимото място.СибириадаПрез 1979 г. едно такова място - перспективно и ново - бил Западен Сибир. Разработката на тамошните находища току-що е започвала и била прекрасна база за изява, за изграждане на кариера и за печелене на пари, каквито в Баку младият инженер можел само да сънува. След като поработил на началнически длъжности в Сургутнефтегаз и в Башнефт, през 1984 г. той изиграл своя коз. Големите шефове, пред които Алекперов винаги съумявал да се представи отлично, преценили, че неговата кандидатура е най-подходяща за първи генерален директор на обединението Когалимнефтегаз.Новата длъжност - генерален директор на обединението (тогава в Когалим все още имало само фургони за работниците), от една страна, била голямо предизвикателство - находището трябвало да се разработи от нулата и Алекперов носел лична отговорност това да стане. Става дума и за огромни пари, които държавата е готова да изсипва в сибирската нефтена промишленост, както и за практически неограничена власт. На територията на находището директорът бил бог, самодържец, съдия и т.н. Показателен в това отношение е фактът, че дори секретарят на районния партиен комитет често наминавал лично да му поднесе почитанията си. Впрочем днес именно бившите сибирски самодържци стоят на кормилото на повечето големи руски нефтени компании. След като застава начело на Когалимнефтегаз, Алекперов се сприятелява с други местни първенци. Най-близки са отношенията му с генералния директор на Уралнефтегаз Александър Путилов и с шефа на Лангепаснефтегаз Юри Шафраник. Няколко години по-късно тъкмо тези компании се обединяват в ЛУКойл.Градът-градинаВ Когалим Алекперов развил бурна дейност. Тя била забелязана и през януари 1990 година. Вагит Юсуфович бил преместен в Москва и назначен за заместник-министър на нефтената и газовата промишленост на СССР. Алекперов станал най-младият държавен чиновник в бившия Съветски съюз с такъв ранг. А през 1991 г. вече е заместник-министър. В Сибир се шегували, че Алекперов е получил длъжността си за успешното изграждане на комунизма в отделно взет град. Всъщност това до голяма степен отговаря на истината. В Когалим се живее по-богато и по-удобно, отколкото в другите нефтени градове. Там никога не е имало временни бараки - Алекперов се разпоредил направо да се строят жилища, нито заплати на бартер - само живи пари и отлично снабдяване на търговската мрежа. Не че жителите на града ядели пресни ягоди посред зима, но винаги можели да например да си купят ябълки. В същото време генералният директор редовно рапортувал в Москва за постигнати високи производствени успехи.В името на производствените успехи Алекперов бил готов да рискува живота си. Павел Хлебников е описал в книгата си следния случай: В града на нефтодобивниците знаеха всичко за Алекперов, а за железното му хладнокръвие в опасни ситуации се носеха легенди. Една от тези истории е свързана с голямо изтичане на нефт от нефтопровода. От тръбата плискал горещ нефт, а пристигналата на мястото ремонтна бригада не смеела да започне заваряването, страхувайки се да не би искрите да предизвикат взрив. Тогава дошъл Алекперов, преценил ситуацията и легнал до тръбата. Сега заваряйвате - заповядал той.ПриятелитеАко към стремежа за успех се прибавят феноменалните способности на Вагит Юсуфович винаги и навсякъде да намира протекции, без които споменатите успехи не биха стрували и пукнат грош, ще се получи и формулата на възходящата му кариера. Мненията по въпроса кой именно е протежирал Алекперов по съветско време и досега се разминават. Най-вероятно е това да е бил тогавашния шеф на министерството Леонид Филимонов, който също е от средите на сибирските самодържци - преди да получи министерския пост, той работел като директор на Нижневартовскнефтегаз (след перестройката Филимонов става президент на Източната нефтена компания).В съавторство с Филимонов, Алекперов разработва подробна схема за т. нар. вертикално интегриране на нефтените компании - ВИНК, която по-късно става основа на докторската му дисертация. Идеята била цялата верига от предприятия за добив, преработка и продажба на нефт да се обединят в един холдинг. Строго погледнато, Алекперов и Филимонов не са изобретили нещо кой знае колко ново. Много преди това по такава схема работи италианският нефтен концерн ENI. Въпреки това идеята била приета възторжено, холдингът е създаден незабавно, а кормилото на мегакомпанията, разбира се, било поверено на Вагит Юсуфович. Така той станал президент на нефтения концерн ЛУКойл.Алекперов избира грижливо и внимателно не само полезните и влиятелните си приятели, но и своите сътрудници. За да може да разчита на успех в реализирането на проектите на ЛУКОЙЛ зад граница, Вагит Юсуфович специално е събрал интернационален топекип. В него са представени почти всички бивши съветски републики. Алекперов лично се занимава с кадровите въпроси, в това отношение той не се доверява и на първия си заместник. Шефът на ЛУКОЙЛ е особено благоразположен към бившите военни и по-точно към навика им да изпълняват безпрекословно заповеди. Затова и една трета от служителите в компанията са тъкмо демобилизирани военни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във