Банкеръ Weekly

Съдби

САЛОНЪТ ПРОДЪЛЖАВА ДА ТЪРСИ СЕБЕ СИ

Шестият поред салон на частните галерии бе предшестван от Антикварния салон и от още няколко опита за създаване на подходяща институция, която да обедини усилията на търговските галерии в страната. Инициативата, подхваната от Софийската градска художествена галерия, подсказа възможността тези усилия да се интегрират около една общинска структура. Сетне раздвоеният (както всичко в България) Съюз на антикварите пое щафетата и за година-две се създаде впечатлението, че в София се появява нов културен акцент. След като се оказа, че резултатите са далеч от очакваните, се намеси Съюзът на художниците, който предостави залите си на улица Шипка 6 на частните галеристи.За шест години Салонът навлезе в коловоза на рутинността и формализма. Дори съществуващият богат чуждестранен опит, в който бизнес плановете вземат връх над всякакви други амбиции, не успя да хване корен на българска почва. В резултат се получи застой. Салоните започнаха да се повтарят, а добрите идеи, доколкото ги имаше, се стопиха като лански сняг.Шестият Салон предлага облекчени условия за участие - безплатна площ, заплащане само на изложбените пана, два етажа от изложбения комплекс. Но и тези бонуси успяха да привлекат само 16 търговски галерии и антиквариати, по-голямата част от които са софийски. Съпътстващите рекламни и информационни материали са оскъдни и дори прайс листите не са достъпни за всеки. А иначе що се отнася до атрактивни имена, Салонът мами, главно таблоидната преса, като привлича вниманието към почти сензационните литографии на Пикасо и Матис/антиквариат Виктория/, предлагани по 2500 лева. Галерия Стара българска живопис се откроява с две платна на Жорж Папазов от 30-те години, както и с над 20-те картини на Давид Перец. За първи път от много време се предлага и най-продаваният между двете световни войни български художник Петър Морозов. Голям е броят и на т.нар.стари майстори, които в началото на осемдесетте години на ХХ век бяха пазарен хит и претрупаха сбирките на повечето от фалиралите и закритите банки.Именно в този тематичен сектор се появяват редица съмнения. Логичен изглежда изводът, че Салонът е отражение на арт пазара ни в момента и ползваните от него инструменти. Налага се мнението, че в Салона са изложени доста фалшификати, създавани било с традиционни средства, било чрез ползване на компютърни технологии. Не липсват и имитатори на шумно налагани в публичното пространство имена, чиито картини манипулативно се представят като бързооборотна стока. Една от малкото провинциални галерии показва голямоформатни пейзажни платна в черна гама, които като технология и визия са доста сполучливо копие на Светлин Русев. Един банатски българин виртуозно е усвоил акварелния рисунък на Дечко Узунов, но пък продава мащабните си творби евтино - 250-450 лева. Появили са се и голям брой портрети, за които е добре известно, че са практически непродаваеми, освен ако от тях не се заинтересоват ведомства и институти. Не липсват и традиционно добре продаваните картини на Димитър Казаков-Нерон и Генко Генков, макар и тук да се раждат някои съмнения. Ехото от изкуствено създадената еуфория покрай наследството на Златю Бояджиев отзвучава в малки рисунки с молив.Приятна изненада е присъствието на някои частни галерии от малки български градове - Арт - М от Трявна, Видима от Севлиево и др., - които очевидно предпочитат да работят със свои постоянни творци. И в исторически, и в съвременен план това е тенденция в цял свят. В този смисъл именно малките български галерии подсказват на София и други големи градове един наистина добър начин за развитие на галерийното дело у нас, а чрез него и на съвременното българско изобразително изкуство.И накрая ето и един любопитен детайл извън показаното в Салона. В едно от магазинчетата за рамки, настанени в партера на изложбения комплекс на улица Шипка 6, са оставени за рамкиране няколко прелюбопитни картини. Това са копия на Брьогел, Климт и други световни майстори от различни исторически периоди в развитието на изобразителното изкуство. Те са дело на младия художник Бойко Колев и са му поръчани от клиенти. Той е изпълнил коректно тази поръчка, без да се старае да имитира живописния стил на оригиналните произведения. Но пък е отбелязал на гърба на платната в кой световен музей се намира картината и е сложил собствения си подпис на копист отдолу. Коректно и напълно легитимно. Изводите се налагат сами.

Facebook logo
Бъдете с нас и във