Банкеръ Weekly

Съдби

СААД ХАРИРИ: МОДЕРНОТО ЛИЦЕ НА ЛИВАНСКИЯ БИЗНЕС

В Близкия изток през следващите години ще се строи много. А в строителния бизнес в региона не са много тези, които могат да се мерят с конгломерата Сауди оже (Saudi Oger). Днес той се управлява от сина на ливанския премиер Рафик Харири - Саад. Централният офис на компанията, чийто оборот надхвърля 3 млрд. щ. долара, е разположен в столицата на Саудитска Арабия Риад. През последните двайсет години Сауди оже е участвала в построяването на много от пътищата, болниците и дворците в арабското кралство. Конкуренти завистливо отбелязват, че фирмата се ползва със завидни политически протекции - тя е основана от Рафик Харири, днешния министър-председател на Ливан. А за него се говори като за доверено лице на саудитското кралско семейство и на френския президент Жак Ширак. Сега бизнеса на Сауди оже ръководи неговият син - трийсет и две годишният Саад. Засега Саад няма планове, свързани със следвоенното строителство в Ирак. Неговото внимание е изцяло погълнато от сделки в сферата на телекомуникациите в Източна Европа и Африка и от идеята за диверсификация на бизнеса към по-бързоразвиващи, по-печеливши, но и по-рискови икономически сектори. Не са малко хората, които смятат, че ако на Бейрут му потрябва символ на космополитизма, особено в областта на търговията, то това ще е образът на младия Саад Харири.По външност бащата и синът Харири са съвсем противоположни. На 59 години Рафик изглежда внушително с високия си ръст и рунтавите си вежди. В миналото той не се е колебаел да се изправи срещу държави като Израел и Сирия, която се смята за покровител на неговия Ливан. Колкото до бизнеса, там Рафик има репутацията на човек, който си върши работата докрай. По време на политическите избори през 2000 г. неговите критици, сред които и държавната телевизия в Бейрут, го сравняваха с кръстниците на италианската мафия. Макар че родителите му са бедни ливански фермери, Рафик се гордее със своя произход. А изстрелването до политическия връх в Ливан дължи до голяма степен на здравите си връзки в Саудитска Арабия. През 1978 г. Рафик спечелва симпатиите на саудитския крал Фахд, след като успява да построи хотел Таиф интерконтинентал (Taif Intercontinental) за невероятно краткия срок от осем месеца. Хотелът, чийто строеж струва 150 млн. щ. долара, е трябвало да бъде завършен навреме за провеждането на конференция на ислямски организации. Скоро след като поръчката е изпълнена, саудитският крал предоставя на строителната компания на Рафик договори за строеж на летище, мост и болница. Днес богатството на семейство Харири се оценява на 3.8 млрд. щ. долара - сума, равна на около 22% от брутния вътрешен продукт на Ливан.Саад е различен от баща сине само по външен вид. Роден в Саудитска Арабия, той израства в просторни имения, пътува с частни самолети и се движи в компанията на яки телохранители. Обича да колекционира предмети на изкуството и да се гмурка под вода. Което съвсем не означава, че Саад е разглезен. През 1992 г., когато баща му за първи път спечелва изборите за министър-председател, Саад получава дипломата си по управление на бизнеса от университета в Джорджтаун, САЩ. Следващата крачка е влизането му в семейната компания Сауди оже. Две години Саад учи занаята - първо по строежите, а после и на масата за преговори. През това време той набелязва нещата, които според него се нуждаят от неотложни промени. Недоволен, че бордът на директорите на Оже отпуска пари само за 25 компютъра, а според него са нужни 500, Саад изчаква вицепрезидентът, отговарящ по тези въпроси, да замине на почивка, и се разпорежда да се купят още 475 машини. Негова заслуга е и въвеждането на компютри в международния клон на компанията - Оувърсийз дивелъпмънт истеблишмънт (Overseas Development Establishment). Резултат и от това е ежегодно 10-процентно увеличение на приходите на клона.Бизнесът днес е различен от това, което е бил преди десет години, когато баща ми е бил начело на фирмата - обяснява Саад, подръпвайки от кубинската си пура. - Да имаш партньори тогава е било абсолютно забранено. Хората са се страхували от неизвестното. Щом пристигнах обаче, аз видях, че за да устоим на конкуренцията, трябва да се променим.През февруари 2001 г. Саад плаща 10 млн. щ. долара, за да получи третия лиценз за GSM-оператор в ЮАР, а по-късно инвестира в мобилни телефонни услуги още 400 млн. щ. долара заедно с местни инвестиционни фирми. През декември същата година в партньорство с британски инвеститори и компанията Куалком (Qualcomm), които предоставят капитали и патенти, Саад основава в Румъния Зап мобайл (Zapp Mobile) - компания за клетъчни телефонни услуги. Идеите на Харири-младши са резултат не толкова от някакво по-специално увлечение по високите технологии, колкото от трезвата преценка, че строителството днес не е това, което е било някогаСлед като ръстът на брутния вътрешен продукт на Саудитска Арабия пада от 4.5% през 2000 г. до 1.5% през 2002 г., местното правителство решава да съкрати бюджета си с една пета. Появяват се и все повече конкуренти - през декември 2002 г. 32 компании от Европа, Япония, Южна Африка, САЩ и Саудитска Арабия участват в конкурс за строежа на железопътната връзка между саудитската столица Риад и търговското пристанище Джида, дълга 960 км и струваща 2 млрд. щ. долара. Оже не участва в състезанието, защото заедно със саудитска държавна фирма работи по друг железопътен проект на стойност 800 млн. щ. долара. Не на последно място върху строителния бизнес влияят и геополитическите фактори. Вече е ясно, че Съединените щати ще се заемат с разпределянето на строителните контракти след войната в Ирак и саудитската компания на Саад не разчита да получи значим дял от бизнеса.Освен с любезния си характер Саад е известен и като човек, който не обича шума около себе си. Това обаче не означава, че му липсва упоритост. За ината на Саад могат да свидетелстват директорите на Куалком. По време на бума в сферата на телекомуникациите калифорнийската компания спазва желязното правило да купува най-много 20-процентни дялове от набелязаните фирми. При това условие тя се съгласява да вложи 200 млн. щ. долара в британската инвестиционна компания Инкуъм (Inquam), която се опитва да купи румънския доставчик Телемобил (Telemobil). Другият кандидат-инвеститор в Инкуъм е инвестиционен фонд, свързан с Оже и председателстван от Саад Харири. Шестмесечните преговори, приключили в края на 2000 г., се оказват сериозно изпитание за по-нетърпеливите кандидати, ухажващи Инкуъм. В крайна сметка Куалком приключва сделката с дял от 42% в Инкуъм - много повече, отколкото е имала желание да получи. Толкова придобива и нейният саудитски партньор. Пред адвокатите на Куалком Саад е категоричен, че няма интерес да вземе дела на техните клиенти, нито пък да получи пълен контрол върху Инкуъм. Фактът, че те разполагаха с политическа протекция на друго място имаше значение за нас - обяснява Дейвид Виджил, вицепрезидент в Куалком. - Още от самото начало Харири действаше практично - той нае много способни хора да помагат за управлението на тази инвестиция.Това обаче не дава гаранции за бъдещи печалби. Въпреки че абонатите на румънския оператор Зап бързо се увеличават - от 70 хил. през 2002 г. до 170 хил., прогнозирани до края на 2003 г., досега Куалком е загубила 87 млн. щ. долара. През последното тримесечие на миналата година компанията предупреди, че инвестициите й могат да пострадат, ако Инкуъм не получи бързо нужните й 195 млн. щ. долара.Аналогични проблеми има и в южноафриканския мобилен оператор Сел си (Cell C), в която Оже е основният акционер. След като води продължителни съдебни спорове в Йоханесбург със свой конкурент, Сел си се съгласява да му плати 10 млн. щ. долара, за да не се налага съдът да решава дали Оже е спечелил лиценза за мобилен оператор в резултат на политически връзки. Когато баща ти е министър-председател, а ти си бизнесмен, няма начин медиите да не започнат да се взират с подозрение във всяка твоя стъпка - размишлява Саад. - А от Сел си аз все още не съм спечелил и цент.Това обаче не го прави по-малко решителен. Към вече вложените в телекомуникациите 1.2 млрд. щ. долара Саад иска да прибави нови инвестиции. В момента той преговаря за закупуването на 26% от компанията Пакистан телъфоун (Pakistan Telephone Co.), която обединява едновременно поделения за стационарни и мобилни телефонни услуги и ИНТЕРНЕТ. Лицензите за безжични телефонни услуги в Египет и Иран също си струват усилията, не крие амбициите си синът на ливанския премиер.А дали баща му ще се откаже от политиката, за да помага на компанията? Ако това изобщо стане, то със сигурност няма да е скоро. Не съм се съветвал с баща си за нито една сделка от почти две години, разказва Саад. А точно сега Ливан започва процеса по приватизацията на своя телекомуникационен сектор, който би трябвало да донесе печалба от 4 млрд. щ. долара. Саад твърди, че не очаква никакви преференции. Бившият американски посланик в Сирия Ричард Мърфи разказва, че Рафик Харири е споделил пред свои партньори мнението, че търговете за лицензите трябва да бъдат открити и в никакъв случай повлияни от роднински връзки.Наскоро бащата и синът се събраха в Париж, където по-възрастният Харири се подложи на лазерна операция за премахване на камъни в бъбреците. Исках да присъствам - казва синът. - Не мога да си представя живота си без баща ми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във