Банкеръ Weekly

Съдби

С ИСКОВЕ ЗА 1 МИЛИОН ЛЕВА СПЛАШВАТ ЖУРНАЛИСТИ

С ИСКОВЕ ЗА 1 МИЛИОН ЛЕВА СПЛАШВАТ ЖУРНАЛИСТИАко издателят на вестниците Капитал и Дневник Иво Прокопиев изпълни заканата си и заведе граждански иск срещу БНТ, вестник Стандарт и радио Дарик, той ще се нареди на трето място в непрестижния списък от журналисти или собственици на медии, съдили свои колеги. В понеделник (24 юни) Прокопиев разпространи чрез Българската телеграфна агенция изявление, в което заплаши със съд Стандарт, Дарик и държавната телевизия заради тиражиране на непроверена информация за отнетия му задграничен паспорт. В мотивите към намерението му пише, че разпространението на това твърдение е уронило престижа и доброто му име. Съмнявам, че г-н Прокопиев ще заведе дело - коментира за БАНКЕРЪ Бойко Боев, юрист в Българския хелзинкски комитет. - Ако все пак го направи, любопитен съм да видя какви конкретни доказателства ще приложи в подкрепа на твърденията си, че му е нанесена вреда.Проучване на Българския хелзински комитет показва, че досега само собственикът на радио Велико Търново (и общински съветник във града) Младен Мартинов и Кеворк Кеворкян са съдили други журналисти за обида и клевета. Любопитното е, че Кеворкян е завел иск срещу едно от изданията на Прокопиев - вестник Капитал. Той търси 20 000 лв. от журналистка във вестника, а Мартинов претендира за пет хиляди лева от Гергина Василева и Румяна Василева от великотърновския всекидневник Янтра днес. Кеворкян се е почувствал обиден и оклеветен от статия в Капитал под заглавие Фабриката за телевизионни илюзии на Кеворкян - допълва Боев. - Статията е писана по повод конкурса за лицензиране на втора национална частна телевизия. В иска си Кеворкян е записал, че текстът го е злепоставил и му е причинил значителни щети. Материалът представя дейността на Кеворкян като управител на дружество Медия броудкастинг сървисиз, участвало в конкурса. В статията се твърди, че деловите начинания на водещия през последните години са му донесли съмнителна слава. Само твърдението за откровени далавери обаче е послужило на жалбоподателя като довод пред съда. Софийският градски съд не е приел това единствено позоваване за достатъчно доказателство и е оставил претенциите на Кеворкян без последствия. В момента водещият обжалва пред Върховния апелативен съд. Интересно е, че досега нито веднъж ищецът не е присъствал лично на някое от заседанията. Според Боев журналистката от Капитал се е консултирала с опитен адвокат, преди да пусне текста си за публикуване, и затова на Кеворкян ще бъде трудно да докаже претенциите си.От март 2000 г., когато са приети промени в Наказателния кодекс, засягащи работата на журналистите, до края на миналата година са водени 97 наказателни и граждански дела срещу журналисти. От казусите 60 са били наказателни, а 37 - граждански. Българският хелзинкски комитет е събрал данните си измежду 139 вестника и списания, 63 телевизии и 98 радиостанции. Общата стойност на гражданските искове срещу медии и журналисти е за над един милион лева. Заключенията на БХК са, че съдебните процеси срещу журналисти целят сплашването на новинарите, които се занимават с разследвания. От всички заведени искове през периода само един е приключил окончателно с присъда за журналиста. Има много недобросъвестни ищци, чиято цел е делото да виси като дамоклев меч над журналиста - коментира Боев. - Определено може да се каже, че бавното съдопроизводство също има възпиращ ефект върху работата на репортера и влияе негативно на неговата свобода на изразяване. Наблюденията ни са, че делата продължават между две и три години. През цялото време ответникът живее със страха ще бъде ли осъден и с мисълта струва ли си да се занимава с разследване на кражбите и корупцията в държавата. На журналистите се пречи да упражняват професията си, за която основна характеристика е правото на свободно изразяване. Смисълът от дела за клевета е да бъде получена бърза справедливост, но това в България просто не става. Има случаи определено издание да бъде закрито, а натискът спрямо журналиста да продължи. Нашите изводи са, че това пречи на установяването на различни истини за нашето общество, от чието разплитане интерес има самото то. Юристите на комитета са стигнали до извода, че обект на съдебни претенции по-често стават журналисти от провинциални издания и че върху тях се оказват най-различни форми на натиск и дори тормоз. Изследването на правозащитната организация показва още, че от правото си да съдят журналисти за клевета се възползват преди всичко високопоставени държавни чиновници, публични личности и бизнесмени. Сред най-любопитните случаи е жалбата на бившия министър на държавната администрация Марио Тагарински срещу бургаския общински вестник Бургас днес за статията Станцията на Министерския съвет в Слънчев бряг ограбена от Тагарински, писана през февруари 2000 г. от журналистката Катя Касабова. Тагарински завежда иск срещу вестника за обезщетение от 5000 лв., а първата съдебна инстанция му присъжда 1850 лв. от тях. След обжалване окръжният съд не само потвърждава присъдата, но и увеличава двойно размера на обезщетението. В момента се очаква разглеждане на делото пред Върховния касационен съд. Касабова е обвиняема и по още едно дело, добило известност напоследък. То се води от четирима бургаски инспектори в Министерството на образованието и науката. В две свои статии журналистката обвинява чиновниците във вземане на подкуп, за да запишат в местни елитни училища напълно здрави ученици при облекчени условия за инвалиди. Журналистката получава сигнал за това от члена на организацията Гражданско общество за спасението на Бургас Манук Манукян. На съдебното заседание обаче Манукян отказва да назове имената на родителите, говорили му за дадени от тях подкупи. На Касабова е наложена административна глоба от 700 лв. за всеки иск спрямо нея, както и обезщетение от 1000 лв. за нанесени морални вреди на всеки от държавните служители. Като не по-малко любопитен може да се окачестви и спорът между журналистката от Добрич Кръстина Маринова и Иван Иванов, изпълнителен директор на местния завод за млечни продукти Сердика. Без да споменава имена, Маринова описва в дописка как бизнесмени перат пари, като изкупуват печеливши фишове от спортния тотализатор. Сред анонимните участници Иванов разпознава себе си, тъй като наскоро е спечелил джакпот, а събитието надлежно е описано в светската хроника на регионалния вестник Нова добруджанска трибуна. Искът му срещу Маринова е за 15 000 лв., като по делото все още няма решение. ОБРАТЕН ЕФЕКТИ Плейбой падна в капанаОще с излизането на четвъртия си брой и българският Плейбой се нареди сред съдените издания. През седмицата Пламен Марков, юрисконсулт на музикална компания Старс рекърдс и адвокат на сниманата върху корицата на актуалния юлски брой певица Нина Николина, заяви, че ще съди издателя на списанието Мартин Захариев (на снимката). Според Марков Николина се съгласила да си направи пробни снимки без дрехи, но не е давала разрешение те да бъдат публикувани. Очаква се първоначално искът да бъде за петстотин лева, за да бъдат спестени разходи по образуване на делото, но по-нататък в хода му е твърде вероятно претенциите да растат. Колеги на Нина Николина се съмняват, че в крайна сметка ще се стигне до дело. Според слухове кампанията е координирана между екипа на изданието и компанията. Целта й е роднините на бившата фолкпевица да останат с впечатление, че певицата не е желала появата си върху корицата на списанието. Говори се, че втората цел е да се подпомогнат тиражите на Плейбой и на албума на изпълнителката.Ако спорът все пак влезе в съда, той ще е първият по рода си и ще отговори на няколко интересни въпроса. Преди всичко след този процес ще стане ясно преследва ли се в България публикуването на еротични снимки на известни хора без тяхното съгласие. Така също любопитен е и казусът може ли вестник или списание да бъде спрян от продажба по съдебен ред, ако той е нанесъл морални щети на някого.

Facebook logo
Бъдете с нас и във