Банкеръ Weekly

Съдби

РУСНАЦИ КРИЯТ В ЧУЖБИНА ОКОЛО 90 МЛРД. ДОЛАРА

В Русия отново се шуми за амнистия на капиталите, изтекли в чужбина. От 1994 г. насам този въпрос се повдига не за първи път. Според различни оценки, в чужбина са скрити между 200 и 300 млрд. щ. долара. Легализирането на една трета от тях би позволило на Русия да покрие плащанията си по външните дългове за тази година.
Според данни, основаващи се върху анализ на платежния баланс на Русия, от 5 до 15% от печалбите на няколко десетки водещи руски предприятия от износа през периода 1992-2000 г. е останала в чужбина. В периоди на кризи, както например през август 1998 г., някои предприятия са успявали да оставят навън близо половината от спечеленото от износ. При среден годишен обем на руския експорт през последните пет години 80 млрд. долара само тези предприятия са оставили в чужбина от 20 до 60 млрд. долара. От 5 до 10% от активите на 30-те най-големи руски банки също са в чужбина. Това е сума от около 15 млрд. долара.
Доста разпространено е мнението, че около 1% от руските капитали са изнесени в наличност.
Годишно от Русия продължават да изтичат 20-25 млрд. долара, твърдят експертите, и това става по разработена на Запад технология. Най-използваните начини за износ на капитали са няколко. Скриват се печалбата от износа, като се занижават износните цени или износът на готова продукция се оформя като експорт на суровини. Използват се фалшиви износни договори. Продават се в чужбина ценни книжа под пазарната им стойност, изнасят се банкови активи, отпускат се невъзвръщаеми кредити, имитира се банкрут на банки.
Спецслужбите обвързват износа на руски милиарди в чужбина с около 50 фигури, заемащи сериозни позиции в политиката и бизнеса, още около 5000 лица, 60% от които са мениджъри на банки и компании, а останалите са или са били доскоро чиновници в държавната администрация. Ще набере ли обаче смелост екипът на президента Владимир Путин да потърси сметка от тези хора, или да ги накара доброволно да легализират капиталите си?
Мобифоните на някои от високопоставените дъщери и внуци може да кажат много, твърдят запознати експерти, като посочват конкретни адреси на фирми в Москва, покриващи техните текущи сметки за образование и луксозен живот.
В чужбина са и огромните печалби, извлечени от многобройните руски пирамиди. Например знаменитата пирамида МММ от 1992 до август 1994 г. е събрала от наивни клиенти над 3.5 млрд. долара. Пирамидата Властилина, организирала филиали в 57 руски региона и пет държави от ОНД, е нанесла щети на своите вложители за 100 млн. долара. Извън всякаква конкуренция е мащабът на банката СБС-Агро с над 1.4 млн. частни вложители.
През черната дупка на руските предприятия и банки са изтекли милиарди, някои от които се връщат във вид на кредити на чуждестранни фирми. Въпросът е ще успее ли Русия да убеди богатите си граждани да легализират богатствата си в страната и срещу скромен данъчен процент да успокоят съня си.
Десни депутати от Държавната дума предложиха схема, при която нелегалните милионери или милиардери, изнесли капиталите си в чужбина, ще показват в данъчната служба или в Централната банка само финансовите документи и ще плащат 13% данък върху изнесените суми. След това парите им биха могли да си останат на Запад. Тази идея се възприема от бившия директор на Федералната служба на данъчната полиция Вячеслав Солтаганов, който сега отговаря в руския Съвет за сигурност за борбата с прането на пари и изтичане на капитали.
С 375 гласа за, един въздържал се и един против Държавната дума ратифицира в края на април Страсбургската конвенция за прането, изземването и конфискуването на доходите от престъпна дейност, иначе казано - прането на мръсни пари. Преди това руското правителство внесе и Закона за противодействие на легализирането (прането) на доходи, получени по престъпен път. Законът трябва да постави под специален контрол всички операции над 500 хил. рубли (приблизително 18 хил. долара) и всички сделки с недвижимост на сума над 2.5 млн. рубли. Създава се и специализиран орган за финансово разузнаване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във