Банкеръ Weekly

Съдби

Руслан Терзийски: ПСИХИАТРИЯТА УЧИ КАК ДА ПЕЧЕЛИШ, КОГАТО ГУБИШ

Понякога ежедневието в клиниката ме уморява страхотно, но да е жива и здрава жената до мен - изтъква той. - Едва ли щях да обичам толкова работата си, ако нямах нейната подкрепа.
Тридесет и седем годишният софиянец е действащ психиатър от 1988 година. По думите му винаги е работил в най-натоварените клиники в страната. След отличния си успех от университета е разпределен по-близо до столицата - в Благоевград. Там остава почти две години. После обикаля още няколко психиатрични клиники, за да се установи през 1994 г. на Четвърти километър в София като районен диспансерен психиатър. От 1996 г. влиза и в клиниката по съдебна психиатрия и в момента е неин главен асистент. И в Благоевград, и в Курило, и сега на Четвърти километър съм в досег с най-сложните медицински случаи - смята Терзийски. - От професионална гледна точка опитът е изключително ценен.
Последното звучи доста зловещо, но този опит не се е отразил по никакъв начин на младежкото му излъчване. Въпреки сериозните си занимания дребничкият Терзийски прилича повече на вундеркинд в докторската си престилка и кръглите очила на очите. В гласа му има много успокояващи нотки, което сигурно е нормално за човек с тази професия. Ако го срещне на улицата, човек по-скоро би помислил, че е поет, философ или музикант.

Ужасното убийство на тригодишния Пепи и евентуалното участие в него на майката Даниела Терзийска не дава мира на обществото от средата на март. Медиите продължават с настървение да разнищват различни версии и периодично се връщат към трагедията.
Един от специалистите, който със сигурност има компетентен поглед по темата, е Руслан Терзийски (съвпадението на фамилиите е случайно) - съдебният психиатър към Специализирана болница за активно лечение по неврология и психиатрия Св. Наум в София, позната най-вече като Четвърти километър. Той ръководи екипа, подготвил експертизата за психическото състояние на майката в дните около убийството. Тя е представена на съда и предстои да бъде разгледана на негово публично заседание. Руслан е категоричен, че е наясно с ролята на майката в трагичното събитие. Изложил е становището в доклада до магистратите и също с нетърпение чака тяхното заседание. В този процес е събрано мнението на едни от най-големите специалисти в психиатрията - признава Терзийски. - Делото предизвика голям обществен интерес, но не аз съм човекът, който ще каже дали това стана по политически причини. От медицинска гледна точка казусът Даниела Терзийска е сложен, но колегите ми и аз самият сме се занимавали и с по-заплетени случаи.
Пак Руслан Терзийски даде на Темида психиатрична оценка на ватмана Явор Христов, убил в пристъп на ревност двама свои колеги. Неотдавна Христов получи доживотна присъда без право на обжалване. Аз не мога да взема отношение справедлива ли е присъдата - пояснява психиатърът. - Моята работа е друга - да преценя душевното състояние на извършителя към момента на престъплението, да разбера бил ли е в състояние да ръководи постъпките си. При с Явор имаше трайно увреждане на характеристиките на една пълноценна личност, но при всички случаи той беше способен да разбира и направлява действията си. Имало е ситуация, която го е провокирала да извърши престъпленията, но в основата им е т. нар. нарцистична травма. Засегнато е било самолюбието му и това го е подтикнало да извърши двойното убийство.
Терзийски твърди, че в клиниката са се сблъсквали и с по-шокиращи неща от публично известните, но към тях обществото не е проявило толкова голям интерес. В един от най-заплетените младеж убива най-добрия си приятел. Двамата са заедно в квартално заведение и говорят, когато без видим конфликт едно от момчетата става от мястото си и пред очите на посетителите убива приятеля си. Терзийски води дълги разговори с младежа, преди да изпрати изводите си на съдиите.
Преподава в Нов български университет и в Софийския университет Климент Охридски, участва в проекти с британски и канадски психиатри и подготвя докторска дисертация на тема Правонарушители с психопатни проблеми.
За нея остава време главно през нощта, но аз съм тип сова и тогава съм най-работоспособен - смее се Руслан. - През деня с колегите ми се разкъсваме между съда - където сме ежедневно на разположение по някое дело, клиниката с нашите пациенти и хората, които идват за преглед в частния кабинет. Но се чувствам добре - винаги съм казвал на приятелите си, че от мен не става нищо друго освен психиатър.
Любопитно е, че най-големият противник на сегашната му кариера е била собствената му майка. Самата тя също е лекар и го съветвала да стане кардиолог или очен лекар. До последно се надява Руслан да се вслуша в наставленията, но в крайна сметка благословила последната му дума. Тя е от по-старата генерация - отбелязва той. - За нея е по-престижно да си лекар, който се занимава с физическото здраве на пациента, отколкото с психическото. Естествено сега е доволна на успехите ми в професията.
От около месец Терзийски работи и в собствен частен психиатричен кабинет на булевард Скобелев 47, който дели с приятел зъболекар. Въпреки краткото си съществуване кабинетът вече има няколко редовни клиенти. Там практикувам краткосрочна психотерапия - казва докторът. - Нейните методи позволяват на човек да вземе по-бързо решение в момент на несигурност или криза. В кабинета ми няма прословутата психиатърска кушетка, защото съм я сменил с диван. Всъщност задължителната мебелировка са два стола, останалото е доразработка от филмите и романите.
Психоаналитикът не дели пациентите си на хора с истински проблеми и на разглезени хипохондрици. Според него дори само внушението за преживяна криза е проблем. Тези, които го посещават, най-често се оплакват от липса на тонус и мотивация, от неприятности в семейството и от напрежение в работата. Пациентите му са преди всичко от сферата на активния бизнес, които се чувстват депресирани. Терзийски нарича срещите си сесии, а познатото определение сеанси отнася към дейността на екстрасенсите. За техните занимания очевидно няма високо мнение: Гледачки, баячки и други подобни има във всяко общество, като техният брой отразява степента му на зрялост.
Най-интересната история от кратката практика на кабинета е с един частен предприемач, който не се решавал да подпише мащабна и дългосрочна сделка. След няколко сесии започнал да допуска, че конкуренти са подготвили план за разоряването му. В крайна сметка сделката не била подписана, но същият човек се впуснал в три нови и перспективни дейности.
Терзийски обяснява, че още щом види човека, който влиза в кабинета му, започва да попълва неговия картон в главата си. Изброява няколко сигурни признака, които издават характера на събеседника, с уговорката, че да ги забележиш е въпрос на професионална зрялост. Още в хода на динамичното интервю между психиатър и пациент се изясняват много неща - споделя Терзийски. - Трябва да наблюдаваш средствата на комуникация, езика на тялото, темите, към които пациентът е особено чувствителен, начина на водене на разговора, очният контакт, мимики и жестове, паузи в разговора. Това са все фактори, които ми помагат да се ориентирам защо човекът има такъв проблем. Важно е да разбера и дали той идва с изяснен проблем и дали може да говори за него.
Успехът на психоанализата е в това пациентът сам да вземе решение и сам да избере посоката на действията си, е становището на терапевта. Аз му помагам да се организира, но всеки сам трябва да определи какво ще прави. - В този смисъл е добре между двамата да има доверие. А когато го няма, е необходимо да проверя защо и дали това е само в контактите му с мен.
За Терзийски най-важното послание на психиатъра към депресираните пациенти е те да помислят дали не са спечелили нещо в момента, когато всичко им се струва загубено. На такива хора давам пример със себе си. Като ученик мечтаех да стана артист и се подготвях за ВИТИЗ, а заедно с това учех биология и химия за изпита по медицина. Във ВИТИЗ не ме приеха, но сега, с натрупания опит и практика, осъзнавам, че в психиатрията открих истинското си призвание. Не се знае дали когато си най-отчаян, наистина си губещ. Такъв начин на мислене е много полезен. И в най-голямата трагедия трябва да се търси градивното и стъпката за новото начало.
Докторът добре се познава, но не твърди, че сам за себе си е прочетена книга. Себепознанието му помага да се абстрахира от личните проблеми при общуването с пациенти. Добрият терапевт използва дори собствените си несъвършенства и съмнения за целите на терапията, обобщава той.
Извън работата се определя като голям купонджия и любител на нощния живот. Обичам много компаниите и музиката - признава той. - Различната музика докосва различни струни в душата - по-сантиментални, по романтични, по-земни, дори удоволствието от масата, ракията и салатата е по-друго. Ако една песен ме грабне и докосне сърцето ми, въобще не обръщам внимание фолк ли е, поп ли е. За свободното време обаче грижата е на приятелката... на Руслан Терзийски, която организира срещите и веселбите на двамата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във