Банкеръ Weekly

Съдби

РУСКИТЕ СЛЕДИ В НАШИТЕ СБИРКИ

Сто двадесет и три произведения живопис, графика и рисунки от 61 руски художници, творили в края на ХIХ и началото на ХХ век, са изложени в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Сбирката на галерията може да се види за първи път в такъв обем от гражданството, което придобива по-точна представа за разнообразието от творчески процеси по това време в Русия и през първите години на Съветите. Придобиването на отделните произведения у нас е несистемно и носи спорадичен характер, независимо от факта, че още в края на ХIХ век Министерството на народното просвещение купува първите картини за чуждестранния отдел на Народния музей, превърнал се по-късно в Национална художествена галерия. Една от първите картини е на художничката Естир Слепян (Премина като сън) от края на 80-те години на ХIХ век. Слепян е и сред онези няколко чужденци - чехи, руси и др., които слагат началото на художественото образование в България. Нейният колега Николай Милиоти също емигрира у нас след преврата през 1917 г., а в периода 1920-1921 г. ателието му е посещавано лично от цар Борис III. В експозицията е показана картината му Лунна целувка.В различни периоди Народният музей придобива картини и на известните Шишкин, Репин, младия Петров-Водкин, Малявин, Марк Шагал и др., представители главно на Московската школа и на академизма в руското изкуство. Най-ранната картина от експозицията и сбирката като цяло е Портрет на баронеса Кирхоф от началото на ХIХ век, а в изложбата будят любопитство и платната, дарени на България от известния историк на изкуството Пьотр Корнилов.По друг начин стоят нещата с произведенията на авангардните руски художници, причислявани най-общо към т.нар. руски конструктивизъм и реализирали по-голямата част от творчеството си в емиграция. Както е известно от публикациите на в. БАНКЕРЪ през последните години, точно този период и кръгът от автори са най-ценени на големите търгове в Лондон и Ню Йорк. Цените на картините им вече надхвърлиха психологическата граници от 1 млн. щ. долара и продължават да растат. Очертава се дори нова тръжна конюнктура, в която произведенията на руския авангард, на руската театрална живопис от периода на Руските сезони в Париж, на създателите на модернизма и безпредметното изкуство ще доминират така, както френските импресионисти в последните две десетилетия на ХХ век. Уви - такива образци в колекцията на галерията и в настоящата изложба са малко: младият Петров-Водкин, Василий Кандински, Марк Шагал и още едно-две по-малко известни имена. Което е знак както за спорадичното попълване на сбирките ни с чуждестранно изкуство, така и за догматичното разбиране на изкуството допреди едно-две десетилетия.Но пък изложбата По следите на времето представи чудесен албум-каталог на притежанията на Националната галерия за чуждестранно изкуство с руски произход. Той е представен от комисаря на изложбата проф. Аксиния Джурова, която има и изкуствоведческа студия в албума.

Facebook logo
Бъдете с нас и във