Банкеръ Weekly

Съдби

Румен Леонидов: ЛИПСАТА НА ДУХОВНОСТ Е ОГРОМНА И ВСЕПОМИТАЩА

Поетът Румен Леонидов е роден през 1953 г. в София. Завършил е техникум по електроника и българска филология. Работил е във вестниците Средношколско знаме, Студентска трибуна, Литературен вестник, в сп. Факел, а сега в сп. Смут. Занимавал се е с издателска дейност. Автор на шест книги. Женен, с две деца. Дъщеря му е студентка по социология, а синът е петокласник и затова поетът с присъщото си чувство за хумор твърди, че се изживява едновременно като баща и дядо.

Г-н Леонидов, миналата година отправихте много остри критики към правителството на Иван Костов, а сега замлъкнахте. Духът ви ли се смири, решихте, че няма смисъл, или напротив прекалено сте обнадежден от новата власт?
- Първо, защото през последните месеци не са ме питали за нищо. Вярно е обаче, че миналата година много говорих и сега като прочетох какво съм казвал по вестниците, откривам, че за съжаление и без да искам, съм познал някои неща, включително и това, че БСП и СДС след парламентарните избори ще бъдат в еднакви позиции и че само един фронт, различен от познатото ни досега, може да разбие двете кохорти. Разбира се, и аз бях сред изненаданите от Симеон Сакскобургготски. Не познах, че ще бъде похарчен Иван Костов, но пък казах, че трябва да се вкарат в парламента 40-годишни депутати, тъй като ние, родените преди тях, по-малко или повече сме обременени от идеологиите, от хленченето, от строя, който ни отучи да работим. Знам, че младите, които влизат във властта, също може да са кариеристи и склонни към корупция. Ще видим. Все пак си мисля, че суетата на младия човек е свързана не само с вратовръзката и обувките от 900 долара, а с това да направи кариера. Шансът, който му се дава да стане много известен в България, да бъде политическа или икономическа звезда, е нещо много важно. Винаги съм се чудил защо това няма стойност - четири години не крадеш, живееш честно и достойно като министър или депутат примерно и оставаш в историята. Името е по-ценно от парите, от лукса, от личното добруване. Зад теб е целият ти род от живи и мъртви, пред теб са децата и внуците, които ще дойдат, т.е. един проблясък в хилядолетното развитие на човечеството. Но след като материалното е по-важно от името, което остава, означава, че властта досега все попада в ръцете на хора, които са от лошо тесто.

Какво според вас ни очаква сега?
- Вижда се, че изненадите не спират. Предчувствам оживление във всички посоки за година-две, а дали ще продължи не знам. Няма да е лесно никому. Трябва да се намерят нови начини за крадене например. Както и какво ще се краде. От предприсъединителните фондове ще бъде много трудно - три партии във властта ще се следят и контролират. С моя литературен мозък обаче си мисля, че ще се опитат да вкарат в българската икономика скритите пари и не виждам нищо лошо в това. Когато преди време унгарците имаха подобен проблем, те казаха, че ако подгонят укритите пари, те ще избягат. И ги оставиха да влязат в банките, а там ли са, автоматично стават чисти. Край! Общо взето, на бизнеса му писна от идеологизиране, от нашенския икономически комунизъм. Данъци, данъци, това не може, онова не може и само плащаш, пък не печелиш. Един мой познат от Асеновград шест месеца не може да си отвори магазин за бои. Събрал пари от всичките си роднини, накупил стока, всичко е редовно и още не може да си получи разрешителното. Ясно защо. Аз съм привърженик на СДС и се срамувам от това, което направиха моите хора.

Казват, че при настъпващата глобализация истинският капитал е знанието, не парите. Вашето мнение?
- Разказваха ми за един проспериращ бизнесмен: Мирише ми на пари, обяснявал той. При мен не е така, никога не разбирам къде мирише на пари. Искам да кажа, че знанието е талант да правиш пари или нещо друго и че обществото върви към такава подреденост, че всеки да тежи на мястото си. Свърши оня комунизъм, където каскета става банкер, проваля се и нищо не следва от това. Няма значение вече каква идеология изповядваш - във всяка страна има леви и десни. Но трябва да се дава път на експертите, на читавите, на подготвените.

В крак ли е българинът с новото време?
- Най в крак са тези, които избягаха в чужбина - нормална икономическа емиграция. Шест процента от хората у нас имат персонални компютри. Радваме се на мобифоните като деца. Ние си живеем в наше си, балканско време, но то малко прилича на истински европейско. Чужденците, които ни хвалят, много добре разбират, че сме циганската махала на Европейските щати. С друг манталитет, особена работа, особена смес. Ще ни поизчистят, поизбръснат, ще ни вкарат в правия път, но май никога няма да бъдем като другите европейци.

Според вас какво иска сега българинът?
- Иска да работи, докато преди не му се работеше. И това е нещо. Остава и да се научи да го прави. Е, иска да си възпита децата и да им даде образование. И това е много хубаво, защото не изневеряваме на себе си, заложено е исконно. Остава и качеството на образованието да стане равностойно на мерака за него.

Чувала съм, че събирате афоризми, народни поговорки и пословици...?
- Имам доста сборници. Народопсихологията винаги ме е занимавала, както и народната мъдрост. Питал съм мъдреци като Радичков защо сме такива? Една безкрайна тема. Българската душа е загадка, много е странна. Втурнах се по едно време да анализирам как е живял българинът по турско време. Много добре е живял. Нагодил се е брилянтно. Ние като народ много обичаме да се нагаждаме. Неслучайно и социализмът така хубаво ни пасна. Българинът обича да рови, да прави нещо, има инициатива у него. Да произвеждаш чорапи и ръкавици в Копривщица, да обличаш турската армия, да продаваш в Александрия и Кайро, както и да пътуваш до Божи гроб по време на тази турска империя, пълна с разбойници, е нещо изключително. Имали сме страхотни момчета. Не са само Ботев и Левски. Младите искат пример. Историята може да им го даде.

А как ви изглежда света днес: по-различен ли е от вчера?
- Светът днес преживява нещо много странно - липса на духовност за сметка на материална култура, която е огромна и всепомитаща. Унищожено е уважението към човека, а вечните неща са изместени от лапането, от лукса, от динамиката. Това е пагубно, взето в глобалния му смисъл, защото човекът се различава от животното със своя дух, с порива си, и не на последно място със способността си да се вглежда в себе си.

Защо все изтъквате, че сте постигнали повече, отколкото сте очаквали от себе си? Това някаква шега ли е?
- Лично за себе си винаги съм бил песимист. И това, което постигнах, наистина не го очаквах от себе си, защото си знам недостатъците. Не съм постоянен в нищо. Почвам нещо и го изоставям, бързо се отказвам. Така е било както в работата ми, така и в отношенията ми с нежния пол. Склонен съм да отстъпвам на по-нахалния, но това при мен не е благородство, а липса на характер. Макар че ме намират за много егоцентричен, мога да бъда добър изпълнител, но пък не съм от инициативните. И понеже съм продукт на своите родители, които са много наивни и аз съм такъв, наивен и доверчив, макар че разбирам от хора и бързо се ориентирам в обстановката.

Какъв искахте да станете, какви бяха детските ви блянове?
- Исках да стана писател и като всяко дете - футболист. Навремето играех много футбол. Занимаваха ме интересните хора и още от малък ги издирвах и ги изследвах. Биографията на Раковски направо ме омагьосваше, докато книгата му Горски пътник намирах за голяма скука. Още като ученик наред с другото четях и много вестници. Винаги ме е вълнувала силно политиката. Направо не е нормално. Като някакъв наркотик е.

Казват, че сте доста неуправляем, дори краен?
- Не е така. Аз просто натрупвам, събирам, събирам отрицателна енергия и избухвам като атомна бомба. С мен може да се работи, стига някой да е готов да рискува. Езикът ми не е страшен, е, употребявам някои неприлични думички, но пред белия лист съм много храбър. Лошото е, че онова което обикновено казвам, е вярно. Разбера ли, че не съм прав, съм в състояние веднага да се извиня. Имам самочувствие на справедлив човек.

А изпитвате ли чувство на превъзходство, като срещате полудемократи, полуинтелигенти, полупрофесионалисти?
- Полу е много популярно сега. Вероятно и аз съм полуинтелигент и полупоет. Случи се така, че в един момент около мен нямаше много добри поети и моето име нашумя. Не знам дали си спомняте, че навремето ме бяха обявили за най-добрия студентски поет? Е, и? Всичко е условно. И не трябва да се сравнява. Поезията си е елитарно изкуство, побира се в една кошница и се поставя в ъгъла - някой да я прочете, а не да я чуе. Истинската поезия се чете, не се слуша. И няма нищо общо с политиката. Поетът не трябва да бъде водачът на тълпата и да се прави на Маяковски. Искам да кажа, че моите политически убеждения нямат нищо общо със стиховете ми, но пък като гражданин и данъкоплатец имам право да говоря.

А как се чувствате като напишете ново стихотворение?
- Като оперен певец, който пее в банята. Като напишеш нещо, трябва някой да го оцени. Но кой? Не ми се пише, поезията е за млади хора. Не ми се играе повече тази игра.

Има ли разбирателство в семейството ви?
- Много весело си живеем, но празниците, които ги направиха по пет-шест дни, не ги издържам. Каквото и да е разнообразието, в семейството ми идват множко. Голямата ми дъщеря е студентка по социология и не знам какво я вдъхнови, но написа едно есе: Убиецът - време и място за кавги - не беше лошо. Имам и малко дете - голяма радост, изживявам се едновременно като баща и дядо. Непрекъснато си разсмивам децата, правя се на интересен, те си падат по моите маймунджилъци. А жена ми е еврейка и е изключение от правилото - въобще не се интересува от пари. Можете ли да си представите?
Аз пък се боря не за минималното, а за номиналното, което ще рече, че примерно не е важно колата ми да е скъпа, а да върви. И ако се развали, да имам пари за ремонт.

Обичате ли лятото?
- Лятото е за по-млади хора от мен. Горещини, забавен ритъм, безсмисленост. Моят любим сезон е пролетта. Всъщност никак не съм настроен ваканционно, вторачил съм се в обществения живот, аз съм си активист по природа. Тревожи ме бъдещето на моите хлапета, неясното бъдеще на нацията ни. Готов съм да работя за общото благо без да се замислям. Такава ми е настройката - генетика. Родителите ми така са ме възпитали. Прадядо ми е умрял за свободата на Македония...


Разговора води Елена Коцевa

Facebook logo
Бъдете с нас и във