Банкеръ Weekly

Съдби

РУМЕН ЯНЧЕВ - САНБЕРНАРЪТ В ЗАСТРАХОВАНЕТО

Ако вечер след седем минете покрай сградата на застрахователното дружество БУЛСТРАД на площад Позитано 5 и видите, че ъгловият кабинет на третия етаж свети, това съвсем не означава, че изпълнителният директор Румен Янчев непременно работи. Голяма е вероятността точно по това време той да играе шах с някой колега или приятел. Любовта към тази умна игра е запалил в него баща му, когато Румен бил съвсем малко, едва десетинагодишно момче. Научил го да играе и табла. Е, сигурно и още много други неща, но за тях сега няма да стане дума. С шаха Румен Янчев не се опитва да се разтовари от натрупаното напрежение през деня или да се съсредоточи върху даден проблем... просто се отдава на удоволствието от играта. Специалната шахматна масичка с изящно изработени фигури е част от интериора на обширния му кабинет. Между масата за шах и извитото по дължина голямо бюро кротко е седнал санбернарът Бул. На врата му виси малко буренце с надпис БУЛСТРАД. Бул гледа добродушно и аха-а-а да проговори. Но не може дори да изджавка, защото е огромна плюшена играчка. Живият му аналог, който украсява в същата поза и със същото буренце на врата календарите и някои рекламни материали на застрахователното дружество, живее вече шест години на воля в почивната база на БУЛСТРАД в Батак и никога не му се налага да гледа как стопанинът му играе шах. Ако е вярно твърдението, че предметите, които заобикалят един човек, говорят за характера и стила му на живот, то Румен Янчев определено е човек с изискан вкусТри страхотни картини на художника Ничев, препоръчан му от Николай Вълчинов (сценариста на филма Сезонът на канарчета и негов приятел), внасят усещането за нещо ефирно и екзотично наоколо. Купувам картини, които ми харесват, независимо кой ги е рисувал, признава Янчев. Навсякъде из кабинета му са пръснати малки пластики (поне десетина) на Ставри Калинов. БУЛСТРАД е негов меценат, предоставили сме му галерия на бул. Руски, преди това там беше магазин на СБХ - обяснява Янчев. И допълва: Там понякога Ставри допуска и млади автори да направят изложби.Къщичка, нарисувана от детска ръка, заема доста почетно място сред останалите произведения на изкуството в кабинета на шефа на БУЛСТРАД. Тя обаче не е рисувана от малката дъщеря на Янчев, а е подарък за него от един от обитателите на домовете за сираци, които Булстрад подпомага - с каквото може. Десетината грамоти и отличия стоят закачени в рамки на стената зад гърба на най-дългогодишния и успешен шеф на застрахователна компания в България. И те са неопровержимо доказателство не само за това, че владее професията си до съвършенство. Сертификатът, който му дава право да работи като застрахователен и презастрахователен брокер на Лондонския пазар, е само поредното доказателство, че Янчев е оценен като професионален мениджър не само у нас По повод на това признание Янчев споделя: Оценяват те достолепни хора - с над 40-45 години опит в застраховането. Знам за още един българин със същия сертификат, директорът на дирекция Презастраховане в нашето дружество БУЛСТРАД - Румяна Миланова. Там някъде, до вратата на кабинета на Янчев, е и иконата на свети Георги-Победоносец, пробождащ змея, както и едно огромно тигрово око от Ерусалим - против уроки. Всичко е потънало в мека светлина. И идеално пасва на излъчването на Румен Янчев - едър, висок мъж с плътен глас и изкусно чувство за хумор, който лесно прави контакт с непознати и определено внушава доверие и спокойствие.Погледът му е открит, излъчва доброта, но те мери прецизно на кантара, и потъва някъде отвъд думите. Застрахователите сме, общо взето, като докторите и като адвокатите - ако искаш да ти помогнат, трябва да им се довериш, убеден шефът на БУЛСТРАД е.Но за разлика от любовта към шаха любовта към застраховането идва доста по-късно в живота му. Но и тя обсебва завинаги. Не е мечтал да става застраховател, по-скоро като всяко буйно момче Румен Янчев се е виждал като известен футболист, който тича победоносно на стадиона, а публиката, изправена на крака, го аплодира диво. Съдбата обаче му отредила друга земна пътека. Заминаването на семейството му за пет години във Франция слага край на футболните тренировки. Баща ми беше там на работа, спомня си пред БАНКЕРЪ Янчев. С връщането си в България той завършва френската езикова гимназия в София. А след казармата решава да следва Финанси и кредит в Свищов. На въпроса защо? той отговаря: Сметките винаги са ми вървели, а и двама приятели вече учеха там и само хубави неща разказваха. Е, това обяснява донякъде избора на професионалната пътека. След първия му семестър в Свищов обаче се сформира нова група (по избор), каквато дотогава не е имало - Финанси и кредит и застрахователно дело. Реших - споделя Янчев - че няма да е лошо да опитам и досега не съжалявам. По време на следването си кара студентския си стаж в Булстрад и страшно му допада атмосферата в тогава държавното дружество. Така решава, че там ще е неговата професионална реализация. И тъй като едно от изискванията да работиш в Булстрад било да знаеш езици, след френския започва да учи английски. Другото неписано правило било да имаш връзки. В мига, в който Румен взема дипломата си за завършено висше образование, си стяга куфара и напуска Свищов - годината е 1980-а, а месецът юли. Едва ли не със стъпването си в София подава документите си за работа в Булстрад. Оттам му казват: Абе, момче, тя тая работа не става точно така. Но той не иска и да чуе за ДЗИкъдето е разпределен. Решава, че ще чака отговор на молбата си. Отговорили му любезно, че ако се освободи някое място, ще му се обадят. Коментарът на Янчев по този повод сега е: Само по себе си това бе чиста проба отговор, т.е. че нищо няма да стане. Така в чакане минава юли, минава август, идва септември. Всичките му приятели вече са започнали работа, а той продължава да чака. И от време на време минава през БУЛСТРАД да попита лично какво става с молбата му. Така идва 19 ноември - денят, в който рано сутринта в 7 часа телефонът му звъни и непознат глас му съобщава, че от Личен състав на БУЛСТРАД искат да го видят точно в 7.30. Оказва се, че един служител на дружеството е излязъл в болнични и някой трябвало да го замести. Така Румен Янчев започва работа в дирекция Морско застраховане, отдел Карго застраховане. Остава на този статут цели седем години: излезе ли някой в болнични или в по-продължителна отпуска, Румен Янчев заема временно освободения щат. Сегашният му коментар по случая е твърде пестелив: Вероятно са ме харесали, аз съм си едно работливо момче. През 1987 г. главният специалист на Карго застраховане излиза в пенсия и Румен Янчев заема неговото място. Очевидно обаче съдбата е предначертала повече за него, защото още същата година той става икономически директор на дружеството и остава такъв до 1991 година. После за година и половина заминава за Лондон, където е управляващ директор на английска компания на БУЛСТРАД. С връщането си през 1992 г. го назначават за изпълнителен директор на БУЛСТРАД и оттогава е неизменно на тази позиция. За Румен Янчев може да се каже, че е изкачил стъпалата в йерархията от първото до последното. Самият той е доста по-скромен: Мисля, че почти няма тайни и няма нещо, с което в застраховането да не съм се занимавал пряко. Амбициите оттук нататък? На този въпрос Румен Янчев отговаря: Да си вършим работата по-добре от вчера. А критериите за добре свършена работа, според него, са скрити в девиза на БУЛСТРАД: Невъзможното го правим веднага, чудесата изискват малко повече време. На Румен Янчев му върви на учене, както самият той се шегува, нали е роден на 15 септември (1956 година). Сега вече си мечтае да напише книгаПак за застраховането ще бъде, но нещо, което да е от полза на всички - и за новаци, и за спецове в областта на застраховането и презастраховането. Нещо като справочник може би. Но все не му остава време. През малкото свободни часове, които има, обича да си стои вкъщи, да чете книги и да гледа филми. Падам си по екшъните - откровен е Янчев пред БАНКЕРЪ - защото и нашата професия е екшън. Обичам нещата, в които има действие. Истината е, че шефът на БУЛСТРАД още обича да пътува по света и да си поръчва кафето на езика на страната, в която е. Освен френски и английски е учил немски, разбира италиански, а сега заляга над гръцкия. Румен Янчев смята себе си за успял човек по две причини: има хубаво семейство и е доволен от работата, която върши. Съпругата му Весела Янчева работи също в системата на БУЛСТРАД. Тя е директор на най-голямата агенция на дружеството в София. Видимо Румен не е сантиментален човек, но по темата Весела пропуска малко информация: Имам някой, който разбира какво правя и защо не съм си вкъщи в точно определеното време. Двамата имат общо три деца - Ивайло, Ивета и Румена. Румена е на десет години. Ивета вече работи като застраховател, Ивайло също е тръгнал по стъпките на баща си и учи Застраховане в Свищов. На въпроса кога човек става добър застраховател Румен Янчев отговаря: След 10-15 години работа. И уточнява: Трябва много труд, много самообразование, много контакти, много неща да ти минат през ръцете и през главата, а и през душата. До тази констатация той е стигнал не по теоретичен, а по емпиричен път и вероятно воден от личния си девиз, че за да стигнеш до истината, трябва да плуваш срещу течението.

Четете още

Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Банкеръ Daily

Почина изпълнителният директор на "Булстрад" Румен Янчев

Загубата е изключително тежка за всички. Поднасяме нашите най-искрени и сърдечни съболезнования на семейството на г-н Румен Янчев", съобщиха от компанията. Още »
Банкеръ Daily

Последно сбогом с Румен Янчев

Погребението е в сряда, 31 август 2016 г. от 14.30 ч. в Бояна Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във